Решение № 1033 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2012 г.

Решение № 1033 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2969/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Константин Кирилов Киров, в качеството му на управител на "Химия трейдинг" ЕООД, срещу решение № 5905 от 21.12.2011 г. по адм. дело № 140 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Столична, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Илиян Осенов. Иска се присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение № Х 47-0069 от 22.12.2010 г. на началника на митница Столична, с което на основание чл. 24, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 21, ал. 1 и ал. 2, т. 3 и ал. 3 от Правилника за прилагане на този закон (ППЗАДС) е прекратено действието на удостоверение на освободен от акциз краен потребител, издадено на търговското дружество "Химия трейдинг" ЕООД с ИНРЛ № BG005800Е0071/5.07.2010 г. В мотивите на съдебното решение е изложена подробно фактическата страна по спора, обсъдени са събраните доказателства, включително заключението по съдебно-митническата експертиза, приложените правни разпоредби от митническия орган, както и възраженията на дружеството - жалбоподател. Направен е извод за неоснователност на жалбата, понеже актът е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗАДС, при спазване на материалноправните предпоставки, уредени в ЗАДС и ППЗАДС и конкретно на разпоредбите на чл. 21, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 17, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от ППЗАДС. Също така е направена констатация, че не са нарушени административнопроизводствени правила при издаване на акта. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основният спорен момент правилно е отграничен от решаващия съд. По делото се установява, че на търговското дружество е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, като прекратяване действието на такова удостоверение е уредено в чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС. Конкретният спор попада в обхвата на т. 3, б. "б" от правилника. Според тази разпоредба началникът на митницата прекратява действието на такова удостоверение по своя инициатива, когато не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 от ППЗАДС. Последната норма посочва, че при настъпване на промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 16, освободеният от акциз краен потребител незабавно уведомява за това митницата. В ал. 2 от чл. 17 от ППЗАДС е посочено, че при промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 16, лицата подават искане за издаване на ново удостоверение. Правилно съдът е приел, с оглед и на редакцията на чл. 21, ал. 2 от ППЗАДС, че действащата уредба, приложима в спора, изисква да бъде преценявана промяната на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението, т.е. тези, които освен, че са посочени в заявлението, са и нормативно необходими за издаване на същото, а не само тези, които са вписани в удостоверението, в изпълнение на чл. 16, ал. 2 от ППЗАДС. Така при издаване на удостоверението, на основание чл. 14, ал. 2, т. 5 от ППЗАДС, жалбоподателят е декларирал годишни прогнозни количества от енергийни продукти (разтворител, бензин, минерален терпентин и ортоксилол), които ще се получават от него и ще се използват за производството на разтворител "АМБ". С рекапитулативна декларация от 15.10.2010 г. за периода 1.07. - 30.09.2010 г. търговското дружество е декларирало получено, използвано и останало количество от ортоксилол и бензин. Така административният орган е приел, че е налице несъответствие между годишните прогнозни количества на две от суровините, посочени в искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и тези получени, и използвани количества според декларацията. За това несъответствие, за което дружеството е било длъжно да уведоми митническия орган, този орган не е бил уведомен, поради което е налице неизпълнение на задължение на дружеството, съгласно чл. 17, ал. 1 от ППЗАДС. По повод констатираното нарушение е издаден и акт за установяване на митническо нарушение № 1270 от 29.12.2010 г. Съдът също е установил, въз основа на писмените доказателства и заключението на вещото лице (стр. 8), което изрично е посочило, че "има значителни разлики между заявените количества за една година и получените и преработени за три месеца" на част от енергийните продукти, въпреки че коректно сравнение е невъзможно да се направи поради непосочване относителните тегла на продуктите, е възникнало задължение по чл. 17, ал. 1 от ППЗАДС за уведомяване на митническия орган. Обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е насочено към недоказване на установеното според административния орган нарушение, още повече, че в искането количествата са посочени в тонове, в оспорения административен акт са в литри, а в посочената рекапитулативна декларация и другите не се съдържат едни и същи мерки. Другото възражение е в неустановяване на нарушение, понеже следва да се преценяват само фактите, посочени в удостоверението. Двата касационни довода са неоснователни, като по тях правилен отговор е дал първоинстанционният съд. Съдът е кредитирал заключението по съдебно-митническата експертиза, като експертът коректно е отбелязал в нея, че разликата в мерните единици и липсата на данни за относителните тегла на продуктите прави невъзможна точната съпоставка, но това не променя крайния извод за значителни разлики между заявените и получени количества. Правилно с оглед на цитираните разпоредби и техния анализ при прилагането е прието от него, че нарушаване на нормите на чл. 17 и сл. от ППЗАДС е налице не само в случаите, когато се установят правнорелевантни факти, различни от тези, посочени в самото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, но и в случаите, когато се констатират такива, които обосновават нарушаване на изискванията за издаване на такава категория удостоверения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят направените съдебни разноски, на основание чл. 143 от АПК и наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 в размер на 150.00 лв. за касационната инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение