Решение № 885 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2017 г.

Решение № 885 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, гр. С. срещу Решение № 7 от 7.03.2017 г. на Административен съд - Р., постановено по административно дело № 395/2016 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед № А-О-116 от 12.09.2016 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която "Севлиевогаз - 2000" АД е заличено от регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено удостоверение № ВТ063 от 8.05.2008 г. за вписване в този регистър. Касационният жалбоподател - председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че съдът е нарушил Закона за техническите изисквания към продукти (ЗТИП) и наредбите, издадени въз основа на закона. Съгласно чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП, вр. чл. 374, ал. 1, т. 1 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и съоръжения, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ), лицето, вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 от ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения под налягане, газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове е длъжно да разполага с нает по трудово правоотношение персонал. Законодателят изрично сочи в чл. 374, ал. 1, т. 1 от НУБЕПРГСИУПГ на какви изисквания за образование и правоспособност следва да отговаря персоналът на лицето, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност. Счита, че съдът е нарушил императивни норми и не е отчел, че органът гарантира безопасността на ползвателите, което е и основна цел на Закона за техническите изисквания към продуктите. Налице е приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на адресата, което налага засилен контрол. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество като отхвърли жалбата на "Севлиевогаз - 2000" АД. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Севлиевогаз - 2000" АД, счита същата за неоснователна в представения по делото писмен отговор. Излага съображения, че към датата на издаване на заповедта е наел необходимия персонал. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател и ответникът не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. II. По допустимостта на касационната жалба: Върховният административен съд счита, касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че "Севлиевогаз - 2000" АД гр. С. е търговско дружество, вписано в регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиран и преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на разпределителни газопроводи, стоманени и полиетиленови промишлени и сградни газови съоръжения и инсталации за природен газ с налягане до 1,6 МРа. За това му е издадено удостоверение № ВТ063/8.05.2008 г. На 17.06.2016 г. на основание чл. 36а, ал. 1 от ЗТИП на дружеството е извършена проверка от контролни органи на ДАМТН, резултатите от която са отразени в протокол от 20.06.2016 г. Според отразените в протокола констатации персоналът, извършващ дейностите по удостоверение № ВТ063/8.05.2008 г., се състои от 5 човека. На инж. С. А. С. - главен инженер в предприятието е възложено да извършва контрол на качеството на влаганите материали и прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения, спазването на изискванията на проектната документация и нормативните актове. Тези задължения са вменени на Стефанов със запис в длъжностната му характеристика. Е. П. А. и М. Х. М. са назначени на длъжност "Заварчик на тръби и свързващи части от PEHD, като и двамата притежават свидетелство за правоспособност по заваряване с придобита правоспособност "заварчик на тръби от PEHD", но не притежават сертификат от лице, акредитирано да извършва сертификация на персонал за изпълнение на неразглобяеми съединения. В дружеството работят и още две лица на длъжност "монтьор поддръжка". Въз основа на тези обстоятелства проверяващите са извели извод, че съвместяването на дейностите от инж. С. С. като "лице, което контролира качеството на влаганите материали и спазване на изискванията на проектната документация" и "лице, което контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения" по смисъла на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" от НУБЕПРГСИУПГ е недопустимо и тези функции следва да се изпълняват от различни лица, наети по трудов договор. На следващо място е формулиран извод, че дружеството не разполага със заварчик, нает по трудово правоотношение за изпълнение на метални неразглобяеми съединения с правоспособност "заварчик на тръби", притежаващ сертификат от орган по сертификация на персонала, изискващ се за дейностите ремонтиране и преустройване на метални неразглобяеми съединения чрез заваряване съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "в" от НУБЕПРГСИУПГ. При така установените факти и обстоятелства проверяващите приели, че "Севлиевогаз - 2000" АД не разполага с необходимия нает по трудово правоотношение персонал, изискващ се по чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" от НУБЕПРГСИУПГ, вр. чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗТИП за извършване на дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, вписани в удостоверение № ВТ063/8.05.2008 г. За констатациите от проверката е съставен протокол от 20.06.2016 г., връчен на представител на дружеството на 31.08.2016 г. Дружеството подало възражение срещу констатациите от проверката, в което се отрича наличието на пречки едно и също лице да извършва контрола по чл. 374, ал. 1, т. 1 б. "а" и "б" от НУБЕПРГСИУПГ. Независимо от това се пояснява, че дружеството е разполагало с друг служител - Н. А., който да контролира процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения, чието трудово правоотношение обаче е прекратено от 08.05.2016 г. По същото време (на 3.05.2016 г. и 6.06.2016 г.) са сключени трудови договори с други две лица (Й. Р. Й. и П. С. С.), на които към момента на проверката се провеждало допълнително обучение именно с цел възлагане на тези функции. На 28.06.2016 г. в дружеството бил назначен по трудов договор Б. М. Г. на длъжност "заварчик на тръби". Служителят притежава необходимото образование и съответната квалификация, включително сертификат от орган по сертификация на персонала, изискващ се за дейностите ремонтиране и преустройване на метални неразглобяеми съединения чрез заваряване съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "в" от НУБЕПРГСИУПГ. На 12.09.2016 г. административният орган издал Заповед № А-О-116, с която дружеството е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност (регистъра по чл. 36, ал. 1) и е обезсилено издаденото му Удостоверение № ВТ063/8.05.2008 г. за вписване на дружеството в този регистър. В мотивите на заповедта се посочва, че към 17.06.2016 г. дружеството не разполага с нает по трудово правоотношение персонал, а именно: лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, което да контролира качеството на влаганите материали и спазването на проектната документация и наредбата съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а" от НУБЕПРГСИУПГ, както и лице с висше техническо образование с подходяща за дейностите и съоръженията специалност, отговарящо на изискванията на БДС EN ISO 14731, което да контролира прилагането на процедурите по неразглобяемите съединения, съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "б" от НУБЕПРГСИУПГ, тъй като в конкретния случай тези две функции били възложени за изпълнение на едно и също лице, а такова съвместяване било недопустимо. Освен това, дружеството не разполага и с лице, наето по трудово правоотношение "заварчик" за изпълнение на метални неразглобяеми съединения с правоспособност "заварчик на тръби", притежаващ сертификат от орган по сертификация на персонала съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "в" от НУБЕПРГСИУПГ. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По отношение на приложението на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от НУБЕПРГСИУПГ съдът е преценил, че няма пречка функциите да се съвместяват от едно и също лице. По отношение на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "в" от НУБЕПРГСИУПГ съдът е приел, че към момента на издаване на заповедта дружеството вече е наело лице по трудов договор, което разполага с изискуемия сертификат. Предвид изложеното съдът обосновава, че към момента на издаване на заповедта дружеството е изпълнило всички императивни изисквания на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" от НУБЕПРГСИУПГ и не е било налице основание за заличаване на удостоверението му за вписване. Относно момента, към който следва да се преценява приложението на материалния закон, съдът е отбелязал, че административният орган е следвало да се съобрази с нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Решението е правилно. Въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до правилен извод, че към момента на издаване на заповедта - 12.09.2016 г. дружеството е изпълнило изискванията на чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" от НУБЕПРГСИУПГ. На 28.06.2016 г. в дружеството е назначен по трудов договор Б. М. Г. на длъжност "заварчик на тръби". Служителят притежава необходимото образование и съответната квалификация, включително сертификат от орган по сертификация на персонала, изискващ се за дейностите ремонтиране и преустройване на метални неразглобяеми съединения чрез заваряване съгласно чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "в" от НУБЕПРГСИУПГ. По делото е безспорно установено, че на 3.05.2016 г. е сключен трудов договор с Й. Р. Й., в чиято длъжностна характеристика е включено задължение да контролира прилагането на процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения. За лицето е представена диплома за завършено висше образование в Университета по архитектура, строителство и геодезия - С. с образователно-квалификационна степен магистър по специалност "нефтогазово дело - управление, мониторинг и експлоатация на газопреносни системи" и професионална квалификация "строителен инженер по нефтогазово дело". След назначаването на посоченото лице, видно от представеното по делото Удостоверение за професионално обучение рег. № 48-48 от 8.09.2016 г., издадено от Център за професионално обучение към "Български газов център" ЕАД, Й. Р. Й. е завършил квалификационен курс за професионално обучение по методи за техническа диагностика и без разрушителен контрол на заварени съединения за професия "техник на енергийни съоръжения и инсталации", специалност "Газова техника". Следователно към датата на издаване на заповедта дружеството е имало сключен трудов договор и с лице по чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "б" от НУБЕПРГСИУПГ, различно от главния инженер С. С. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му, т.е. преценката налице ли са елементите на фактическия състав на твърдяното от органа правно основание за издаване на акта следва да се направи към датата на издаването на акта, а не три месеца преди това. В случая към датата на издаването на заповедта не са били налице материалноправните предпоставки за заличаване на дружеството от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, и за обезсилване на издаденото му удостоверение за вписване в този регистър. Противоречието на административния акт с материалноправните разпоредби е основание по чл. 146, т. 4 от АПК за неговата отмяна като незаконосъобразен, както правилно е приел административният съд. Що се отнася до мотивите на съда за възможността едно и също лице да осъществява функциите по чл. 374, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от НУБЕПРГСИУПГ действително не съществува изрична нормативна забрана, но при преценката на липсата на обусловеност между функциите по двете точки съдът е следвало да установи релевантните за настоящия случай факти и обстоятелства чрез съдебно-техническа експертиза поради необходимостта от специални знания. В случая обаче такава експертиза не е допусната и настоящият съдебен състав преценява тези мотиви като необосновани, без това да рефлектира върху правилността на крайния правен извод за незаконосъобразност на административния акт. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение