Решение № 5002 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2014 г.

Решение № 5002 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2172/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Светослав Мандиков, Виктория Котова, Пенка Пушкарова, Ценка Георгиева, Атанаска Стоянова, Свилен Стоянов и Нели Стоянова, всички чрез адв. Мандиков срещу решение № 571/07.11.2013 г. на Административен съд /АСВТ/ гр. Велико Търново. Претендира се незаконосъобразност на основание чл. 209, т. 3 от АПК, като според касатора решението на АС е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва се изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена на основание влязло в сила съдебно решение на общия съд - РС гр. В. Търново по гр. д. № 431/2009 г., като според касатора, от доказателствата по делото не се установява идентичност между нанесения имот с идентификатор 10447.520.5593 с оспорената заповед и имота по решението на РС гр. В. Търново. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед на началник СГКК гр. В. Търново. Ответникът по касационната жалба, началник СГКК гр. В. Търново чрез адв. Ненов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Възразява срещу изписаните от касатора пороци на решението на АС, като твърди, че по-голяма част от доводите касаят решението на РС гр. В. Търново, което е влязло в сила. По отношение на релевантното възражение за липса на идентичност между нанесения имот с идентификатор 10447.520.5593 с оспорената заповед и имота по решението на РС гр. В. Търново, се заявява, че и от изслушаната единична експертиза и от мнозинството от тройната такава, се установява оспорената идентичност, поради което се твърди, че решението на РС е изпълнено коректно, а решението на АСВТ е правилно. Ответникът по касационната жалба, Христо Иванов Кънев, не взема становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура чрез прокурор Елена Енчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна срещу акт, който подлежи на касационен контрол пред настоящия съд. При проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС приема, че обжалваното решение № 571/07.11.2013 г. по адм. д. № 779/2012 г. на АСВТ е валидно и допустимо. По отношение на направеното възражение за нарушаване на материалния закон и необоснованост на решението на АС гр. В. Търново, касационната инстанция не споделя същото: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС е заповед № КД-14-04-291/25.06.2012 г. на началник СГКК гр. В. Търново, с която на основание чл. 53, ал. 1, т. 1, чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, § 4к, ал. 13, т. 2 и § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри /КК и КР/ на гр. В. Търново, представляващо нанасяне на имоти с идентификатори 10447.520.5593; 10447.520.30 и 10447.520.31. Като основание за издаване на оспорвания акт се сочат и заповед № РД-13-59/16.03.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК; решение от 10.05.2012 г. на комисия, назначена по реда на § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ със заповед № РД-22-771/25.04.2012 г. на кмета на община В. Търново и решение от 05.03.2010 г. по гр. д. № 431/2009 г. по описа на ВТРС /влязло в сила на 23.02.2012 г./. Правилно и законосъобразно АС гр. В. Търново е приел, че доколкото процесното изменение касае територия по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. В. Търново, на основание § 4к, ал. 13, т. 2 от ЗСПЗЗ заповедта на началник СГКК за изменение на КК и КР е издадена след произнасяне на комисията по § 4к, ал. 12 от с. з., която е помощен орган. Спорът между страните и пред касационната инстанция е в това дали чрез оспорената заповед коректно се изпълнява влязлото в сила решение на ВТРС. АСВТ законосъобразно е приел, че приложеното по делото и цитирано като правно основание за издаване на оспорваната заповед решение от 05.03.2010 г. по гр. д. № 431/2009 г. на ВТРС е издадено но основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. С него по отношение на Светослав Мандиков, Виктория Котова, Пенка Пушкарова, Ценка Георгиева, Атанаска Стоянова, Свилен Стоянов и Нели Стоянова се установява правото на собственост на Христо Иванов Кънев върху индивидуализиран имот към момента на одобряване на кадастралната карта /заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК/. Решението на ВТРС е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по предявен от Кънев установителен иск, имащ за предмет претендирано право на собственост върху реално обособена с проектен номер 10447.520.5593 част от заснет и отразен в плана на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ имот с идентификатор 10447.520.3863. Спорът между Христо Кънев и жалбоподателите пред АС гр. В. Търново е приключил с влязъл в сила съдебен акт, по силата на който е призната собствеността на Кънев върху поземлен имот с проектен № 10447.520.5593 с площ от 1003 кв. м, находящ се в местност "Козлуджа" в землището на гр. В. Търново, който попада частично върху ПИ с идентификатор 10447.520.3863. При разглеждане на делото, АС е допуснал единична и тройна съдебно-технически експертизи, от чиито заключения по категоричен начин се установява, че процесната заповед представлява точно изпълнение на решението на ВТРС съобразно и в рамките на допустимата точност. Въз основа на тези експертизи АС правилно е направил заключение, че разположението на имота по съдебното решение отговаря на разположението на имота по заповедта и може да се установи точното положение на място. По направеното възражение от адв. Мандиков за несъответствието в квадратурите, касационната инстанция споделя становището на АС, базирано на мнозинството от експертите, съгласно което в действителност графически измерена площта на имота по приложение № 1 от съдебно-техническата експертиза към решение по гр. д. № 431/2009 г. на ВТРС е 922 кв. м, защото е ползвана информация от помощния план на земеделския кадастър, който обаче няма вещно-транслативно действие, а диспозитивът на решението на ВТРС е за 1003 кв. м, с което е съобразена и процесната заповед. Касационната инстанция приема, че за да стигне до изводи за правилно приложение на материалния закон от страна на административния орган, АС обосновано и пълно е установил фактическата обстановка въз основа на събраните в хода на производството доказателства, които е анализирал в тяхната последователност. В действителност заключението на особеното мнение към тройната експертиза е неубедително и бланкетно повтаря заключението за разлики в квадратурите без да прави обосновани изводи, поради което и правилно не е кредитирано от АС. Недопустимо е искането на касатора за изслушване на нова експертиза пред ВАС на основание чл. 219, ал. 1 от АПК. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че решението на АСВТ е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд