Решение № 418 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2094/2011 г.

Решение № 418 от 2.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2094/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 498/2011 г. на Районния съд в гр. Кюстендил. В искането се сочи, че районният съд одобрил споразумение с подсъдимия Г. Г. в нарушение на закона, изразило се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. С този аргумент се отправя молба за възобновяване на производството на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение, и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият не изразява становище . Прокурорът пред настоящата инстанция пледира за уважаване на направеното искане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Производството пред първата инстанция протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК. Районният съд в гр. Кюстендил с протоколно определение от 16.05.2011 г. по нохд № 498/2011 г. одобрил постигнатото между прокурора, подсъдимия и неговия защитник споразумение и прекратил производството по делото. Определението влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на производството е направено в легалния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Подсъдимият Г. Г. бил признат за виновен в това, че на 11.02.2011 г. държал взривове и боеприпаси без да има надлежно разрешение - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, за което му било наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК - пробация с две пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Използваната от съда замяна на наказания по на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК е неприложима за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Санкционната част на тази разпоредба предвижда минимум от две години лишаване от свобода, поради което привилегирования ред на смекчаване на санкцията по чл. 55 от НК е този, предвиден в неговата ал. 1, т. 1, а именно определяне на наказание под най-ниския предел.