Решение № 2534 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2011 г.

Решение № 2534 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "ХВТ и КО" ЕООД против решение № 1145/23.06.11 г., постановено по адм. д. 2455/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 161001948/16.08.10 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 766/19.10.10 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като излага твърдения, от които може да се приемат като наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено обжалваното решение и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив или евентуално да бъде уважена жалбата против РА като РА бъде прогласен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище, към което са представени като приложения разпечатки от интернет сайтове. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение, ако бъде уважена касационната жалба да се приложи разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба като счита, че съдебното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 1145/23.06.11 г., постановено по адм. д. 2455/10 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на "ХВТ и КО" ЕООД против РА № 161001948/16.08.10 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 766/19.10.10 г. на ДД"ОУИ", с който за ревизираните данъчни периоди от 04.03.2008 г. до 31.01.2010 г. е установено задължение за ДДС в резултат от непризнаване на право на данъчен кредит в общ размер на 73064 лв. заедно с лихви за просрочие в размер на 8838, 66 лв. по данъчни фактури, издадени от "Агробизнес клас" ЕООД, "Вивид инвест груп" ЕООД, "Стефком-2008" ЕООД и "Леском-08" ЕООД. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. По отношение на всеки един от доставчиците съдът е възпроизвел становищата на страните, изразени в жалбата против РА и решението на ДД"ОУИ", след което е изразил това, което е приел за установено от правна страна. Съдебното решение не съдържа мотиви относно фактите и обстоятелствата, които административният съд е приел за установени. Липсва анализ на събраните по делото доказателства и възприетата въз основа на този анализ фактическа обстановка по спора. Правните изводи на АС-Пловдив са общи и бланкетни, без конкретна кореспонденция с приети за установени факти. Съдът декларативно е посочил, че липсват доказателства за реалност на фактурираните доставки, поради което не е настъпило данъчно събитие и трябва да бъде отказано право на данъчен кредит. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Обжалваното решение не съдържа мотиви, от които да е видно възприетата от решаващият съд за установена фактическа обстановка по спора. Съдържанието на съдебното решение възпроизвежда решението на ДД"ОУИ" и доводите на жалбоподателя, но без да бъдат обсъждани. Изброени са част от събраните по делото доказателства, но не е обосновано какво се установява от тях. Правните изводи са общи и еднакво отнесени към всеки един от различните доставчици без да е извършено съотнасянето им към приета от решаващият съд фактическа обстановка по спора. В касационната жалба е направено за първи път изрично възражение за нищожност на РА поради издаването му въз основа на ревизионен доклад, които не е връчван на представител на "ХВТ и КО" ЕООД, както и твърденията за допуснати процесуални нарушения при извършване на насрещните проверки на доставчиците. С касационната жалба са представени множество писмени доказателства, за които се твърди, че са представени на данъчните органи, но не се съдържат като приети писмени доказателства в съдебното производство. Настоящият съдебен състав намира, че РА № 161001948/16.08.10 г. е издаден въз основа на ревизионен доклад № 1001753/21.06.2010 г., посочен като неразделна част от РА, но не се намира в кориците на делото. По делото е представен РД № 1001948/15.07.2010 г., които е връчен на представител на касатора, съдържа констатации, които кореспондират с данните, описани в РА. На основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК административният съд е бил длъжен да извърши проверка относно обосноваността на РА и спазването на процесуалноправните разпоредби при издаването му, поради което е следвало да бъде изискан цитирания в РА ревизионен доклад. Касационната инстанция не може да извърши проверка дали липсата на РД № 1001753/21.06.2010 г. е в резултат от допусната техническа грешка при окомплектоване на данъчната преписка или при изписване на номера на РД в РА, но за правилното решаване на спора относно законосъобразността на РА е необходимо този въпрос да бъде изяснен, което не е възможно да се извърши само въз основа на писмените твърдения на процесуалния представител на ДД"ОУИ" в становището по касационната жалба. Допълнително представените писмени доказателства пред настоящата инстанция могат да бъдат разглеждани като доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК доколкото от тях се установява, че АС-Пловдив не е обсъдил всички относими към спора доказателства, включително и такива документи, които е трябвало да са събрани по време на данъчната ревизия. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото е допринесло за неизясняване на делото от фактическа страна. Времето и начина на представяне на писмените документи не могат да бъдат разглеждани като аргументи за необсъждането им като писмени доказателства. Всички тези констатирани от касационната инстанция нарушения обуславят извод, че обжалваното решение трябва да бъде отменено, а спорът не може да бъде решен поради допуснатите процесуални нарушения и необходимостта да бъдат събирани доказателства за относими към спора факти. При новото разглеждане на спора пред АС-Пловдив следва да бъдат взети предвид всички събрани по делото доказателства, включително и представените с касационната жалба и писменото становище на ДД"ОУИ", като за тази част от тях, които съдържат техническа информация следва да бъде извършена преценка дали не са необходими специални знания за анализа й. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените от страните да бъдат определени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение