Решение № 16384 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 243/2012 г.

Решение № 16384 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 243/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК.

Касаторът "ФМВ индустриенлагенбау" ООД-Австрия моли да бъде отменено решение № 5002/09.11.2011 г. по адм. д. № 2800/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против АПВ № 1029255/30.11.2010 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 144 259,64 лв. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли жалбата против АПВ да бъде уважена като му бъде възстановен ДДС.

Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против АПВ № 1029255/30.11.2010 г. на ТД на НАП-София, с който е отказано възстановяване на данък върху добавената стойност 144 259,64 лв. В АПВ е прието, че по договор със завод "Монди пекиджин Стамболийски" ЕАД касаторът се е задължил да проектира, произведе, достави и упражнява надзор върху изграждането на система за управление на гориво в завод "Монди" в гр. Стамболийски, а също и поддръжка. Монтажът е извършен от "Лифт" ЕООД, а австрийското дружество упражнява само надзор на монтажа чрез изпратен квалифициран служител. В АПВ е прието, че упражняването на надзор чрез служител на австрийското дружество представлява дейност чрез постоянен обект на територията на страната и австрийското дружество следвало за тази си дейност да се регистрира по ЗДДС в страната. Прието е също, че не е налице условието на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Наредба № Н-11/24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данъка върху добавената стойност на територията на Общността - услугите, получени в страната да се използват за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.

В решението на директора на ДОУИ-София, постановено по жалбата по административен ред на основание чл. 17, ал. 4 ЗДДС е прието, че доставката на стока, която се монтира или инсталира е с място на изпълнение, където се монтира инсталацията, поради което данъкът е дължим от получателя на основание чл. 82, ал. 2 ЗДДС и няма основание за регистрация на австрийското дружество по ЗДДС в страната за извършваната от него доставка. Прието е също, че не е доказано надзорът върху монтажа на инсталацията да е извършван от постоянен обект на касатора. С решението АПВ е потвърден поради недоказано наличие на условията по чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата.

Съдът е приел, че в решението на ДОУИ-София правилно е прието, че австрийското дружество няма седалище, постоянен обект и адрес на управление на територията на страната. Правилно съдът е приел, че доставката е с предмет монтиране и инсталиране на стока, поради което е приложим чл. 2, ал. 1, т. 2 б. "б" от наредбата и чл. 82, ал. 2, т. 2 ЗДДС /допусната е очевидна фактическа грешка - приложима е т. 4 по действащата за 2008 г. редакция от ДВ бр. 63/2006 г./. Според съда по чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата е поставено задължително изискване получените стоки или услуги да се ползват от чуждестранното лице за извършване на облагаеми доставки в държавата членка, където е установено, които биха били с право на данъчен кредит, ако се извършват на територията на страната. Според съда не е доказано изпълнението на това изискване на наредбата, поради което е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно като краен резултат с известни допълнения. По чл. 1 от Осма директива на Съвета от 6.12.1979 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот - режим на възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделките /Осма директива/ данъчно облагаемо лице, което не е установено на територията на страната е лице, което не разполага в страната със седалище на икономическа дейност, нито с регистрирана фирма, с жилище или постоянен адрес и което в този период не е предоставяло в тази страна стоки или услуги, с изключение на... б. "б": услуги, предоставяни по ред, според който данъкът се заплаща само от лицето, което ги е получило. Според чл. 2 от Осма директива държавите членки възстановяват на лицето, което не е установено на територията на страната, но е установено в друга държава членка и при условията, установени в настоящата директива, сумата на данък добавена стойност, начислен му с оглед услугите или движимо имущество, предоставени му от други данъчно облагаеми лица на територията на страната или наложен му във връзка с внос на стоки в тази страна, и доколкото тези стоки или услуги се използват за целите на сделки, посочени в чл. 17 § 3 б. "а" и "б" от Шеста директива, и разпоредбите за услуги, посочени в чл. 1 б. "б" от Осма директива. От цитираните чл. 1 и 2 на Осма директива е видно, че право на възстановяване на данък върху добавена стойност имат три групи данъчно облагаеми лица, които не са установени на територията на страната:

• лица, които получават стоки и услуги в страната, в която не предоставят стоки и услуги, а ги използват за икономическата си дейност в държавата членка по регистрацията;

• лица, които използват получените стоки и услуги за извършване на транспортни услуги и спомагателните им услуги по чл. 1 б. "а" от Осма директива и

• лица, които използват получените стоки или услуги за извършване на услуги по чл. 1 б. "б" от Осма директива, предоставяни по ред, според който данъкът се заплаща само от получателя на услугата.

В редакцията на чл. 2, ал. 2 от наредбата в т. 1 и 2 е изпусната хипотезата по чл. 2 във връзка с чл. 1 б. "б" от Осма директива с поставянето на изискване по чл. 2, ал. 2, т. 1 от наредбата получените стоки и услуги да се използват за извършване на облагаеми доставки в държавата членка, където лицето е установено. По чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата е предвидено възстановяване на платения ДДС, когато получените стоки и услуги се използват за извършване на доставки по чл. 30 и 31 ЗДДС - международен транспорт на стоки и доставки, свързани с международен транспорт.

Предвид изричната разпоредба в чл. 2 от Осма директива, че възстановяването на данъка се извършва при условията, определени в нея, непълнотата на наредбата относно правото на възстановяване на данъка на лицата по чл. 1 от Осма директива, получили стоки и услуги, които са използвали за извършване на услуги по чл. 1 б. "б" от Осма директивата, при които данъкът се дължи от получателя следва да се прилага пряко Осма директива в посочената хипотеза. Директивата има директен ефект, тъй като нормата е ясна и създава права за лицата, на които последните могат пряко да се позовават. В този смисъл е решение от 25.01.2001 г. по дело С-429/97 г. на СЕО.

В конкретния случай изводът на органите по приходите и на съда, че не следва да се признава право на възстановяване на данъчен кредит е правилен, тъй като по делото не е установено осъществяване на доставките на описаното във фактурите на "Лифт" ЕООД оборудване на. австрийското дружество, нито е доказано доставяне на оборудването на "Монди пекиджин Стамболийски" ЕАД. По делото са представени международни товарителници за извършен превоз от гр.

Пловдив до гр. Стамболийски без да са представени доказателства, че е част от международен транспорт, за да е допустимо съставянето им. ЧМР-товарителниците не са подписани от получател, не са представени никакви доказателства за предоставяне на фактурираното оборудване в завода в гр. Стамболийски, поради което не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури, издадени от "Лифт" ЕООД на касатора, поради което не е налице основание по чл. 81, ал. 1, т. 1 ЗДДС за възстановяване на ДДС за касатора.

Доводът за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си с определение от 15.04.2011 г., с което е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не представят доказателства.

Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,