Решение № 93 от 23.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 396/2022 г.

Решение № 93 от 23.06.2022 г. на ВКС по н. д. № 396/2022 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от осъдения М. К. Т. за възобновяване на НОХД № 33/2020 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, и отмяна на присъда № 2 от 26.02.2021 г., с която е признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при първоначален общ режим. Осъденият твърди, че при постановяване на присъдата и в хода на въззивното производство не се е укривал, а се е намирал на известния по делото адрес. В съдебно заседание назначеният служебен защитник поддържа искането, тъй като счита, че съдът е нарушил правата на Т.. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Твърди, че съдът е взел необходимите мерки за призоваването му, и той е знаел за воденото срещу него наказателно производство. Осъденият моли за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и доводите на страните, намери следното: Присъдата на Ихтиманския районен съд е потвърдена с решение № 13 от 02.07.2021 г., постановено по ВНОХД № 247/21 г. на Софийски окръжен съд. Шестмесечният срок по чл. 423, ал. 1 от НПК тече от момента, в който лицето е узнало за влязлата в сила присъда. В случая въззивният акт е окончателен, поради което на Т. не е изпращано съобщение за постановяването му. По делото няма отбелязване да е получавал препис от него. В молбата си заявява, че е научил едва, когато е потърсен за изпълнение на наказанието – на 24.10.22 г. Искането е подадено на 19.04.2022 г. Следва да се приеме, че е подадено в срок от легитимирано лице, поради което е допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно. Процесуалната възможност за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от визираните в чл. 423, ал. 1 от НПК предпоставки. В конкретния случай те не са налице. Осъденият е получил препис от обвинителния акт срещу него и се е явявал лично в съдебни заседания пред Ихтиманския районен съд. Отсъствал е в последното съдебно заседание на 26.02.2021 г., когато е постановена присъдата, но е бил надлежно уведомен за него от предходното на 18.02.2021 г., видно от протокола. Участието му не е било задължително. Той не е уведомил съда за наличието на уважителни причини за неявяването си. Присъдата е обжалвана от защитника му пред Софийския окръжен съд. Делото е приключило във въззивната инстанция, след като Т. не се е явил, но съдът е преценил, че е редовно призован, а личното му участие не е задължително. При тези данни се налага изводът, че осъденият Т. сам е взел решение и не е пожелал да присъства лично при постановяване на присъдата, нито се е поинтересувал от развитието на производството пред втората инстанция, инициирано от негово име, поради което молбата за възобновяване не следва да бъде уважена. Наред с посоченото от осъдения основание по чл. 423, ал. 1 от НПК, в искането се съдържа и оплакване за това, че двете инстанции са нарушили процесуалните му права, провеждайки съдебни заседания в негово отсъствие, докато той е пребивавал на адреса си. Същото оплакване прави пред ВКС и защитникът му, който заявява, че Т. не е бил редовно призован. Лишаването на подсъдимото лице от възможност да участва лично в наказателното производство представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал. 1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд. В случаите, когато Върховният касационен съд е сезиран с искане за възобновяване на две самостоятелни основания, и след произнасяне остави без уважение искането за възобновяване на основание чл. 423 от НПК, делото следва да препрати на компетентния апелативен съд, в случая това е Софийският апелативен съд, за преценка на допустимостта и основателността на искането за възобновяване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Водим от горното, и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,