Решение № 5568 от 28.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ София град против Решение 215 от 06.01.2025 г., постановено по адм. дело 9681 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, с което е отменено Решение 2153-21-217/10.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/59/02.08.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнато като преписка за ново решаване от административния орган. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл.69б от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата.В. с.з. не се явява и представлява,като поддържа жалбата по изложените в нея съображения съгласно депозирана писмена молба преди с.з.. Ответникът- Е. И. С., при редовно призоваване, не изпраща представител.С писмено становище,депозирано преди с.з. оспорва касационната жалба и претендира разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил по жалбата на Е. С. Решение 2153-21-217/10.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/59/02.08.2024 г. на длъжностното лице по чл.98 ал.1 КСО и е върнал като преписка за ново решаване от административния орган. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст 05.07.2024г. ответникът по касация има навършена възраст [възраст] и превърнат осигурителен стаж на осн. чл.104 КСО -43г. 03м. 12 дни,в който стаж е включен осигурителен стаж от първа категория труд/положен в структурите на МВР/ -18 г 07 месеца и 17 дни.Тъй като С. не отговаря на изискването по чл.69 ал.2 КСО- няма изискуемата се възраст от 54 години и 2 месеца,независимо от наличие на над 18години осигурителен стаж ,положен в структурите на МВР при условията на първа категория труд,то пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.69 ал.2 КСО й е отказано.Извършена е преценка дали същата отговаря на изискванията на чл.69б ал.1 и ал.2 от КСО,като при преценката на разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС пенсионният орган е приел,че същата може да се приложи единствено ако на лицето не достига изискуемият се осигурителен стаж,какъвто в случая не е налице,тъй като при С. не достига осигурителна възраст от 54г и 2 месеца. Въз основа на тези изводи дължностното лице по чл.98 ал.1 КСО е отказало отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Доводите му са възприети от горестоящият административен орган и със своето решение от 10.09.2024г същият е отхвърлил жалбата на С.. Въз основа на тези факти първоинстанционният съд е приел,че действително С. не отговаря на изискванията на чл.69 ал.2 КСО,тъй като при подаването на заявлението към 05.07.2024г няма навършена възраст от 54г и 2 месеца ,но има над 18 години действителен стаж като служител на МВР.От друга страна обаче е направил разграничение на зачетен труд при първа категория труд/ чл.69 ал.2 КСО/ и отработен труд при условията на първа категория труд_ чл.69б ал.1 КСО/ и при прилагането на разпоредбата на чл.18 ал.4 от НПОС е приел,че след като С. има 18години 07 месеца и 17 дни стаж от първа категория като служител на МВР създава привилегия на лицата по чл.69 КСО,поради което и С. отговаря на условията за пенсиониране по чл.69 б ал.1 КСО. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им. Спорът между страните е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС. Съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактически състав, какъвто уреждат, като норми от закон с еднакъв ранг, и са с равнозначно приложение с оглед на правните последици. Това означава, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО, правото на пенсия следва да бъде зачетено , в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете, следва да се приложи нормативна уредба в по-благоприятен вариант за заявителя. Норми от подзаконов нормативен акт като чл. 18, ал. 4 от НПОС не могат да преустановят действието на норми от по-висок ранг, каквито са чл. 69 и чл. 69б от КСО. На следващо място, тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС следва да бъде в смисъл, че има указателен характер за правата по чл. 69 и чл. 69б от КСО. Ако в приложението на чл. 18, ал. 4 от НПОС се стигне до извод, че има ограничаващ характер, то следва да се приложат разпоредбите от по-висок ранг съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от АПК. С оглед на това, при установеното, че са били налице материалните предпоставки на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, то разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС не е пречка за отпускане на исканата пенсия. В същия смисъл е и формираната практика на ВАС, VІ отд., изразена в решенията по адм. дела 9879/2020 г., 10189/2020 г., 11052/2023 г., 5649/2024 г., 11098/2024 г., 10885/2024 г.,адм.дело 11285/2024г и др. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски,на ответника по касация се дължат разноски в размер на 500 лв съгласно представения списък по чл.80 от ГПК,които следва да заплати юридическото лице,в структурата на което се намира касатора на основание § 1 т.6 ДР на АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,