Решение № 6268 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 580/2018 г.

Решение № 6268 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 580/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на МБАЛ "Света Петка" АД, гр. Видин, представлявано от изпълнителния директор д-р В. Дочкова срещу решение № 123/23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 215/2017 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлено оспорването им против заповед за налагане на санкция № РД-09-444/21.07.2017 г. на заместник директора на РЗОК-Видин. Наведените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, включително възнаграждение за един адвокат. Ответникът – директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Видин не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Видин е заповед за налагане на санкция № РД-09-444/21.07.2017 г. на зам. директора на РЗОК-Видин, с която за нарушения по КП № 36, КП № 69, КП № 71, както следва: по т. 1 (чл. 233, ал. 1 от действащото към момента на нарушението Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017 г.), по т. 2 и т. 3 (чл. 185, ал. 6 от действащия към момента на нарушението НРД 2015 г.), са наложени санкции "финансова неустойка", на основание чл. 263, ал. 3 и чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017 г., възлизащи общо на 750. 00 лева. Първоинстанционният съд намира, че обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон, като са наложени санкции "финансова неустойка" по т. 1, т. 2, т. 3 за следните нарушения: неприлагане на фиш за дехоспитализация по ИЗ № 2860/2017, ИЗ № 2944/2017 и ИЗ № 2412/2017 по КП № 36; предоставяне на пациенти на епикризи преди получаване на резултатите от медицински изследвания, касаещи потвърждаването на окончателните диагнози на всеки от тези пациенти - на един пациент по КП № 69 (ИЗ № 2362/2017) и на двама пациенти по КП № 71 (ИЗ № 2942/2017 и ИЗ № 2474/2017). Изложени са мотиви досежно характера на неизпълнението на изискванията за оформяне на документацията при дехоспитализация, респ. предоставяне на епикризите след получаване на резултата от проведените медицински изследвания, като е обоснован извод, че същите представляват нарушения при работата с медицински документи, поради което правилно е ангажирана отговорността на лечебното заведение. След преценка на вида и тежестта на констатираните нарушения, както и броя на случаите по конкретно нарушение и поредността на извършването му, първоинстанционният съд приема, че правилно е определен размера на наложените санкции по КП в границите, посочени в чл. 405, ал. 3 от НРД 2017 г., във връзка с § 11 от ПЗР на НРД 2017 г. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Видин, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател досежно липсата на компетентност на органа – издател на оспорената заповед – зам. директора на РЗОК – Видин. Първоинстанционният съд правилно приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - заместник директора на РЗОК-Видин, който е изпълнявал функциите на директор по заместване. По делото е представена заповед № РД-09-360/4.07.2017 г., длъжностна характеристика на заместник директора и заповед № 222/27.06.2017 г. за отпуск на директора от 17.07.2017 г. до 31.07.2017 г., т. е. за времето, през което е издадена заповедта. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Върховния административен съд на Република България - Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегии, при разглеждане на въпросите относно компетентността на органа – издател на акта, следва да се прави разграничение между сходните институти на административното и гражданското право, като делегиране на правомощия, заместване и упълномощаване. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, за определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. По силата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Национална здравноосигурителна каса, заемащият длъжността заместник - директор замества директора при отсъствие. Горното нормативно решение е възпроизведено и в Раздел V "Преки задължения", т. 14 от представената по делото длъжностна характеристика на длъжността "Зам. директор на РЗОК" - Видин. Предвид гореизложеното, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд досежно осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган по силата на заместване, извършвано от официалния заместник на ръководителя при наличие на изрична нормативна регламентация. Процесното заместване е реализирано въз основа на нормативно разрешаване и при наличие на обективни обстоятелства. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение липсата на компетентност на органа – издател на акта. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно валидността на административния акт и признатата компетентност на административния орган – зам. директор на РЗОК – Видин. По силата на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователни са доводите на касатора досежно нищожност на оспорената заповед като издадена при пълна липса на законово основание. Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК е обнародвано в ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., в сила от 1.04.2016 г. и е приложимо материално право, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО във връзка с неприемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. Към момента на издаване на оспорената заповед, цитираното решение не е отменено по реда на съдебния контрол, а инцидентна преценка на законосъобразността му, включително на валидността му е недопустима в това производство. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Възприемайки по описания начин фактите по спора, първоинстанционният съд ги е изяснил точно, отделяйки спорното от безспорното в съответствие с правилата на логическото мислене и общоприетите правила. Оспореното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,