Решение № 8728 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2010 г.

Решение № 8728 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Венелин Василев Проданов от гр. Варна, подадена чрез адв. Теодосия Панамска, срещу решение № 2094 от 7.12.2009 г. по адм. дело № 824/2009 г. на Административен съд - Варна, Първо отделение, 6 състав, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за регистрация по ЗДДС № 03042080026368/30.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 72/4.03.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Варна и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният акт за регистрация по ЗДДС. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За отхвърли жалбата на Венелин Василев Проданов против Акт за регистрация по ЗДДС № 03042080026368/30.10.2008 г., административният съд е установил следното: При извършена проверка органите по приходите са констатирали, че Венелин Проданов е извършвал многократно и редовно сделки по продажбата /в съсобственост със съпругата си/ на вещни права, апартаменти, офиси и др., находящи се два обекта - в новопостроена жилищна сграда в гр. Варна, ул. Чинар № 19А, УПИ IХ-254, и строяща се жилищна сграда в гр. Варна, УПИ VII Ч 2103, местност "Свети Никола - 2", с оглед на което са приели, че са налице обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и че лицето В. Проданов е извършвал независима икономическа дейност като редовно е осъществявал сделки по продажби и експлоатацията на недвижима собственост, получавал е редовен доход от тази си дейност, прихода от която формира облагаем оборот по смисъла ЗДДС. Установено е, че за 12 последователни месеца преди възлагане на проверката /1.09.2007 г. - 31.08.2008 г./ облагаемият оборот по ЗДДС от дейността на В. Проданов е в размер на 92264,59 лв., към 31.05.2008 г. е налице реализиран облагаем оборот по ЗДДС в размер на 69178,49 лв. /формиран м. 09.07 г. - м. 08.08 г./ от извършени редовно облагаеми сделки с недвижими имоти в рамките на осъществяваната независима икономическа дейност от лицето, поради което е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация в 14-дневен срок от изтичане на периода, през който е достигнат облагаем оборот над 50000 лв. т. е. до 14.06.2008 г. С оглед на установеното органът по приходите е разпоредил да се регистрира по ЗДДС жалбоподателя, като датата на регистрация е датата на връчване на акта, а актът е връчен на пълномощник на 5.01.2009 г. По делото е приета ССЕ, въз основа на която съдът е установил, че облагаемият оборот през проверявания период по смисъла на ЗДДС е в размер на 43751.11 лв., като при определяне на облагаемия оборот вещото лице е взело предвид представените предварителни договори за покупко-продажба и разписки. Съдът е приел, че в случая жалбоподателят е извършвал дейност като търговец, независимо, че не е регистриран като такъв по реда на ТЗ и спрямо него са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1, т. 14 от ТЗ, съгласно който търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Извършените сделки по придобиването и продажбата на недвижими имоти по безспорен и категоричен начин се доказват, че лицето е извършвало независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ЗДДС, поради което е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС. Налице са повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приход. Видно от разпоредбата на чл. 3 ЗДДС за да бъде данъчно задължено едно лице е достатъчно да осъществява независимата икономическа дейност, независимо от резултатите от нея. Посочено е, че в случая данъчнозадълженото лице е осъществявало такава дейност по занятие, понеже не може да се възприеме противното при броя продажби на недвижими имоти, като чрез тях не се задоволяват жилищни нужди, осъществявани са систематично и съответно са източник на доходи. От събраните по делото доказателства АС безспорно е установил, че за последните 12 последователни месеца преди проверката на органа по приходите, лицето е реализирало облагаем оборот по ЗДДС в размер на 69178,49 лв., представляващ сумата на данъчните основи за извършените от лицето облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, представляващи продажби на недвижими имоти. Облагаемият оборот е установен от представените по делото нотариални актове за продажба на недвижими имоти, от датите на които се установява периода и получените суми от продажната цена. Достигането на облагаемия оборот по ЗДДС за последните 12 последователни месеца преди данъчната проверка от осъществяваната от него дейност-продажба на имоти го задължава да се регистрира по ЗДДС, което той не е направил, поради което са налице предпоставките за служебна регистрация по ЗДДС на лицето, съобразно разпоредбата на чл. 96 от ЗДДС. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице за определения от него размер на облагаемия оборот за процесния период, тъй като вещото лице е дало заключение, като е взело предвид и представените по делото предварителни договори за покупко-продажба и разписки за получени суми. Съдът е приел, че представените предварителни договори и разписки за получени суми не следва да се кредитират, тъй като същите противоречат на представените нотариални актове. В случая съдържанието на предварителните договори за покупко-продажба на недвижим имот не са възпроизведени в официалния документ- нотариалните актове за покупко-продажба № 98 от 29.10.2007 г. и № 1 от 28.03.2008 г. Уговореният начин на плащане на цената за имотите в представените предварителни договори не е възпроизведен в НА, съгласно които цената ще бъде платена от купувачите чрез банков кредит, след вписване на ипотека и издаване на удостоверение за тежести на имота. В хода на извършената му проверка жалбоподателят изрично е декларирал в дадените обяснения, че не са сключвани предварителни договори за покупко-продажба във връзка с извършените продажби по НА. С оглед гореизложеното, съдът е обосновал извода, че са неоснователни твърденията на жалбоподателя за възникване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 4 от ЗДДС при доставки с периодично изпълнение. Уговореният начин на плащане при възникване на определени условия по предварителните договори, не е възпроизведен в НА за покупко-продажба, а в тях е определено цената на имотите да бъде изплатена от Банка ДСК ЕАД по поет ангажимент за банков кредит срещу ипотека. АС е приел, че в случая данъчното събитие възниква съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС на датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, т. е. датата на нотариалните актове. Посочено е също така, че на основание чл. 45, ал. 5 от ЗДДС извършените доставки - продажба на идеални части от УПИ са облагаеми доставки. Облагаеми доставки са и извършените сделки - продажба на обособени обекти от сградите, които са били съгласно представените НА изградени на груб строеж, поради което неоснователни според съда са твърденията, че сделките, които е осъществил жалбоподателят /с изключение на земята/ са във връзка с продажба на право на строеж. Видно от нотариалните актове, които се ползват с обвързваща доказателствена сила, докато не е надлежно опровергана, какъвто не е настоящия случай, лицето е продало самостоятелни обекти в сгради, които са били завършени в груб строеж. Налице са самостоятелни обекти на собственост, индивидуализирани в достатъчна степен при извършване на продажбата, поради което съдът е приел, че законосъобразен е изводът на приходния орган, че е извършена продажба на обекти със степен на завършеност "груб строеж" и сделките, цената на които формира облагаеми оборот за регистрацията на лицето са облагаеми доставки. При определяне на облагаемия оборот органът по приходите е взел предвид обстоятелството, че имотите, предмет на продажбите са били в СИО. В случая законосъобразно според съда органът по приходите е приел, че са налице облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и спрямо жалбоподателя е възникнало задължение за подаване на заявление до 14-то число на месеца, следващ месеца, в който оборотът е достигнат. Тъй като в конкретния случай последната сделка е от 15.05.2008 г., то датата до която лицето е следвало да подаде заявление е 14.06.2008 г. С оглед горното, АС - Варна е отхвърлил жалбата на Венелин Проданов като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В процесния случай на първо място, следва да се изясни понятието "независима икономическа дейност", което е легално дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и как то се съотнася към конкретния казус. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС разширява кръга на независимата икономическа дейност, като постановява, че такава дейност "е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение". От граматичното и систематично тълкуване на цитирания текст на закона следва да се приеме, че независима икономическа дейност е освен посочената дейност в първата хипотеза, и всяка дейност, извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Докато в първия случай критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, във втория случай, критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност. Предвид гореизложеното в случай, че осъществяваната от лицето дейност може да се определи като независима икономическа дейност по реда на чл. 3 от ЗДДС, то същото се явява данъчно задължено лице по смисъла на закона. При достигане на облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец то е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС - "Облагаемият оборот" е сумата от данъчните основи на извършените от лицето: 1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка; 2. доставки на финансови услуги по чл. 46; 3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47". "Облагаема доставка" пък според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е ".... всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго". Тези разпоредби и изложените по-горе съображения, съотнесени към настоящия казус, налагат несъмнения извод, че за периода /1.09.2007 г. - 31.08.2008 г./, Венелин Проданов, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС, е достигнало облагаем оборот над 50000 лв. в резултат на извършваната от същото независима икономическа дейност и следователно за него са налице визираните в закона основания за регистрация по ЗДДС. Касационната инстанция намира, че при формиране на извода относно вида на обектите, предмет на разпоредителните сделки, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. При правилна преценка на всички доказателства по делото, събрани в административната и съдебната фаза на производството, съдът е обосновал правилния извод, че е касаторът е извършил продажби на самостоятелно обособени недвижими имоти, които са годен обект на вещно право на собственост. От общия анализ на всички подробно описани в съдебното решение доказателства правилно е прието за установено настъпването данъчни събития по смисъла на чл. 25 от ЗДДС (отм.) на датите, посочени в нотариалните актове, от чието съдържание не се установява сключване на сделки, представляващи освободени доставки. Решаващият състав е анализирал обстойно сключените във връзка с продажбите предварителни договори за покупко-продажба и издадените нотариални актове. С оглед на направената при това констатация, че уговореният в предварителните договори начин на плащане не е възпроизведен в нотариалните актове, основателно по аргумент от чл. 179 и чл. 181 ГПК, той е кредитирал последните. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение,