Решение № 709 от 23.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Минчев, чрез процесуален представител адв. В. Тодоров, против решение 590 от 03.02.2023 г. постановено по адм. д. 9068/2022г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане ПР-ПБЗН- СД 7 - 5 - 58/23.09.2022г., издадено от инспектор в Седма районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението", СД "ПБЗН" - МВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Относно основанията за нищожност на решението, посочва, че по делото не са конституирани всички страни/адресати, имащи правен интерес от обжалване на разпореждането и по - конкретно наемателите. Доводите за недопустимост на решението са свързани с липсата на доказателства, че касатора е собственик на жилищен имот и подпокривно пространство в сградата или ползвател, както и че АА не е връчен на останалите етажни собственици и същите са лишени от участие в съдебното производство. Твърди, че в акта не е посочен адресат като се оспорват изводите на съда, че разпореждането касае всички собственици и ползватели, включително и касатора, които следва да го изпълнят. Излага съображения, че съдът не е извършил цялостна проверка на АА в съответствие с чл. 168 от АПК, както и че разпореждането не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, или връщането му за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на ответната страна. Ответникът - инспектор в 07 Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението, Столична дирекция "ПБЗН", Главна дирекция "ПБЗН", в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно да остане в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Разпореждане ПР-ПБЗН-СД 7 - 5- 58/23.09.2022г. издадено от инспектор в 07 районна служба "ПБЗН", Столична дирекция "ПБЗН", Главна дирекция "ПБЗН", с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл.14, ал.1, чл. 34, ал.1, т.1 и чл.37, т.4 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ПНПБЕО) е разпоредено 1. да се осигури безопасна евакуация като се премахнат поставените горими материали в коридорите на таванските помещения и последната етажна площадка на стълбището в сградата, 2. да се преустанови експлоатацията на таванските помещения като жилищни и да се възстанови състоянието им към момента на въвеждане на сградата в експлоатация като неизползваемо подпокривно пространство, 3 . да се укрепят ел. проводниците, захранващи ел. инсталацията на жилищните помещения в подпокривното пространство на сградата. Определен е срок за изпълнение - 30.11.2022г. Разпореждането е връчено на М. Минчев на 23.09.2022г. За да се произнесе по спора, административния съд е приел, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, съгласно чл.125, ал.1, т.4 ЗМВР и заповед 56203 - З811.1.2022г. на началника на РС "ПБЗН", Столична дирекция "ПБЗН", в предвидената от закона писмена форма и съдържание по чл.59, ал.2, т.4 и т.5 от АПК, като съдържа фактически и правни основания. Приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на разпореждането. Относно приложението на материалния закон, съдът е счел за осъществен фактическия състав на нарушенията, описани в т.1 до т.3 от разпореждането, които е приел за доказани с решение и докладна записка от 23.09.2022г. Относно възражението, че в разпореждането не е посочен адресат, който следва да изпълни предписанията разпоредени с него, съдът е приел, че е адресирано общо до собствениците, ползвателите и до председателя на ЕС, без конкретизация, но е счел, че задължението се отнася до всички собственици и ползватели, сред които е и касатора, който е й управител на ЕС и съгласно чл.23, ал.4 ЗУЕС, именно управителят представлява всички собственици в ЕС и той е длъжен да организира изпълнението на оспореното разпореждане - по - конкретно по отношение на общите части. По тези съображения, АССГ е приел, че разпореждането е издадено при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, подробно е описал приетото за установено от фактическа страна и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Нормативното основание за издаване на оспорения ИАА са разпоредбите на чл.125, ал.1, т.1 и т. 4 от ЗМВР, предвиждащи при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението да извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и да издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. Осъществяването на държавния противопожарен контрол е част от дейностите, чрез които се осъществява дейността на органите по пожарна безопасност и защита на населението по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари чл. 17, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. В случая проверката по чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР в обект "жилищна сграда, [улица] извършена по повод подаден сигнал за нарушение от Р. Мунин, собственик в жилищната сграда, в който са изложени твърдения за нарушение на правилата за пожарна безопастност в таванските помещения на сградата и наличие на горими материали в коридорите на таванските помещения. Изложени са твърдения, че М. Минчев е ползвател на ап.1 и управител на ЕС и отдава три тавански помещения под наем, които не са жилищни и не отговарят на правилата на пожарна безопасност. Проверката е извършена по реда на чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР на 20.09.2022г. като въз основа на нея е издадено и оспореното разпореждане, с което се потвърждават твърденията, изложени в сигнала от собственик в жилищната сграда. Твърденията в касационната жалба за нищожност на решението, поради неконституиране на всички страни и по - конкретно наемателите са неоснователни. На първо място дори и допуснато такова нарушение не обуславя нищожност на постановеното решение, а допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На следващо място такова не се констатира. По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че касатора е управител на ЕС и съгласно чл.23, ал.3 от ЗУЕС, същият представлява собствениците и ползвателите в ЕС при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на ЕС, а съгласно чл. 23, ал.4 от ЗУЕС, управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост в съдебните производства свързани с общите части на сградата. С оглед горното и предвид, че касатора е жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство и представляващ собствениците и ползвателите в ЕС, не се изисква конституирането на всички тях, включително и наемателите. Неоснователни са наведените в касационната жалба оплаквания за недопустимост на съдебното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липсата на доказателства, въз основа на които съдът е изградил изводите си, че касатора е собственик и ползвател в сградата. В случая предписанията в разпореждането се отнасят до всички собственици и ползватели в сградата, а не конкретно до касатора, поради което е разпореждането му е връчено в качеството на управител и представляващ ЕС, а не в качеството му на собственик на конкретен обект в сградата. Освен горното, видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства - нотариални актове за продажба на недвижим имот, касатора безспорно е ползвател както на апартамент на първия етаж в сградата, така и на таванско помещение 5, 6 и 7 от жилищната сграда на [улица], като правото му на ползване е пожизнено върху процесните обекти. Неоснователно е й оплакването, че на касатора не били връчвани, изготвени в хода на производството документи от проверката. Макар и непосочено в разпореждането, в случая проверката е извършена по реда на чл.15, т.7 от Наредба 8121з-882, във връзка със сигнал по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който не изисква изготвянето на специален протокол от проверката и връчването му на заинтересованите страни. Установеното при проверката се обективира в самото разпореждане, съгласно приложение 4 към чл.22 от Наредбата. Тази разпоредба е изпълнена тъй като в разпореждането, подробно е отразено констатираното при проверката, а именно: по коридорите на таванските помещения и на последната етажна площадка на стълбището в сградата са струпани горими материали като: спален матрак, стари дървени мебели, дървени летви, дрехи и др. текстилни и дървени материали в нарушение на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014г. за ПНПБЕО; в използваемото подпокривно пространство на сградата са разположени три тавански помещения, които се ползват за жилищни нужди, в противоречие с предназначението му при въвеждане на обекта в експлоатация, а именно: неизползваемо подпокривно пространство - несъответствие с чл.14, ал.1 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.34, ал.1, т.1 от същата наредба; поставени са неукрепени ел. проводници, захранващи ел. инсталацията на жилищните помещения в подпокривното пространство на сградата в нарушение на чл.37, ал.4 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014г. за ПНПБЕО. Неоснователно е оплакването в жалбата, че в разпореждането не е посочен адресат, който следва да изпълни дадените предписания. Настоящата инстанция споделя напълно доводите на АССГ, че разпореждането е адресирано до всички собственици и ползватели, сред които е и касатора. Този извод следва от разпоредбата на чл. 3 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, която определя кръга на лицата задължени да спазват изискванията на наредбата в цялост и това са държавните органи, юридическите лица и гражданите ( собственици, ползватели, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица). В Наредбата не се съдържат норми, които да визират конкретни задължения само за ползвателите или за временно пребиваващите на обектите лица, за да се отчита характерът на предписанието и съответно кой следва да е негов адресат. Предвид изложеното, задължени да спазват разпоредбите на чл.34, ал.1, т.4 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014г. за ПНПБЕО; чл.14, ал.1 от Наредба 8121з - 647/01.10.2014г. за ПНПБЕО и чл.34, ал.1, т.1 от същата Наредба са всички лица, визирани в чл. 3 от Наредбата за ПНПБЕО. Споделят се напълно изводите на АССГ, че оспореното разпореждане отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59, ал.2 от АПК и оплакванията в касационната жалба са неоснователни. В обстоятелствената част на същото са описани ясно и конкретно фактическите установявания на органа при извършената проверка и установените нарушения на посочената Наредба. За всяко едно от нарушенията са посочени конкретните нарушени разпоредби от Наредбата и са изложени мотиви на органа за приложимост на същите съм конкретните факти. Неоснователен е и бланкетно наведеният довод за необоснованост на решението. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АССГ, че е налице законово основание за издаване на оспореното разпореждане и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията за форма на акта. Аргументирано и в съответствие със законовата уредба първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че при издаване на оспореното пред него разпореждане са били налице и фактическите и материалноправните предпоставки за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК , Върховният административен съд, пето отделение