Решение № 13526 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2015 г.

Решение № 13526 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8907/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Тереза 94" ЕООД, подадена чрез адв. Жельо Желев като процесуален представител на управителя Велика Нанева, против решение № 3195/11.05.2015 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 9453/2014 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2171307995/21.02.2014 г., издаден от Миглена Станкева Хаджийска - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, в качеството на орган, възложил ревизията и Валентина Иванова Секулова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 967/31.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - директор на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Кожухарова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: Предмет на спора пред административния съд е РА № 2171307995/21.02.2014 г., издаден от Миглена Станкева Хаджийска - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП София, в качеството на орган, възложил ревизията и Валентина Иванова Секулова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната му пред съда част, потвърдена с решение № 967/31.05.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. С процесния РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, 05,06,07,09, 10,11 и 12. 2012 г. и м. 01.2013 г. 01, 02, 03, 04 на 2009 г. в общ размер на 111 077,65 лв., от които: 1. 35 565,70 лв. по 22 броя фактури, издадени от "Евроазия Софикси" ЕООД, с предмет - стоки /скумрия, шаран, хек, толстолоб, сафрид/, 2. 13 319,88 лв. по 6 броя фактури, издадени от "Енигма" ЕООД, с предмет - услуги / изработка на рекламен банер, реклама в интернет и наем/, 3. 37 178,07 лв. по 19 броя фактури, издадени от "Ем импорт" ЕООД, с предмет - стоки и услуги /ремонт на микробус, ремонт и подмяна на хладилни агрегати, летни гуми, СМР, подмяна на компютърни конфигурации, риба и др./, 4. 25 014 лв. по 15 броя фактури, издадени от "Сохо френдс" ЕООД, с предмет - стоки и услуги /изработка на рекламни банери, излъчване на рекламни банери в интернет, аванс по договор за СМР, ДМР магазин, доставка на санитарни материали и почистващи препарати по опис. С процесния РА са установени и задължения за корпоративен данък за довнасяне в размер на 30 197,52 лв. и са начислени лихви за забава върху тази сума. Начисленията са във връзка с направено преобразуване чрез увеличение на декларирания от дружеството - ревизирано лице - финансов резултат за 2011 г. и 2012 г. с разходите, направени по фактурите, за които е установено липса на реално извършени доставки. Увеличението е извършено на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и чл. 26, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО като сделките на се взети под внимание, направените счетоводни разходи не са признати за данъчни цели поради липса на документална обоснованост по смисъла на ЗСч - чрез издаване на първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираните в жалбата твърдения, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Евроазия Софикси" ЕООД, "Енигма" ЕООД, "Ем импорт" ЕООД и "Сохо френдс" ЕООД, тъй като реалното извършване на доставките не е доказано при условията на пълно доказване, както на произхода на стоките като наличност при доставчика, така и на транспорта и индивидуализацията на родово определените вещи, съответно прехвърлянето правото на собственост върху тях, а относно услугите - относно възможността за извършването им фактическото им извършване от лицата, посочени като изпълнители. Съдът е разпределил доказателствената тежест като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо възникнало субективно материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Една от тези предпоставки е наличието на данъчно събитие, а именно прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки. Липсата на данъчно събитие означава и липса на доставка, в които случаи данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не възниква при неправомерно начисляване на данъка. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод за правилност на констатациите на приходните органи за нереалност на доставките по фактурите на "Евроазия Софикси" ЕООД, "Енигма" ЕООД, "Ем импорт" ЕООД и "Сохо френдс" ЕООД и оттам за липса на предпоставка за възникване право на приспадане на данъчен кредит. Що се отнася до направеното преобразуване на финансовия резултат, в резултат на което е определен допълнително за довнасяне корпоративен данък, съдът обосновано е счел, че предвид установената нереалност на доставките по процесните пред него фактури, са налице основания за увеличение на финансовия резултат за данъчни периоди 2011 г. и 2012 г. с разходите по тези фактури предвид липсата на документална обоснованост. Касаторът оспорва тези изводи, като твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Счита за неправилно и извършеното увеличение на финансовия резултат. Оплакванията са неоснователни. Съобразно предвиденото в т. 37 от решение по С-78/12, СЕС, правилно решаващият съд е извършил преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, като е взел предвид данните както за предходните доставки във връзка с установяване на възможността на доставчика да извърши конкретните продажби, данни за местонахождение и съответно предаване стоките от доставчик към получател, така и доказателствата свързани с последващата реализация на закупените стоки. Относно услугите е изследвана възможността на доставчиците да осъществят услугите във фактурирания вид и обем, според спецификата на всяка от отделните дейности, както и данните за фактическото извършване, вкл. и за приемо-предаване на извършеното. В тази връзка по отношение на фактурираните стоки - различни видове риба и рибни продукти, както и санитарни материали, почистващи препарати и др., не са налице данни за приемо-предаване на стоките. Липсата на доказателства за отделяне на родово определените вещи от препятства ползващия ревизираното лице извод за извършено прехвърляне на правото на собственост, а оттам и за настъпване на данъчно събитие. Извън горното не са събрани доказателства и за другите относими към доказване правото на приспадане на данъчен кредит обстоятелства относно транспортирането на стоките, съхраняването им и произхода им при доставчиците с оглед установяване възможността на доставчиците да прехвърлят право на собственост върху стоки от същия, вид, количество и качество. Конкретно относно рибните продукти не са ангажирани доказателства досежно спазване на специалните нормативни изисквания - придружаване на стоките от декларация за произход или документ за първа продажба, или за осъществен контрол от съответните контролни органи. По отношение на фактурираните услуги - ремонти, наем, СМР, рекламни услуги и др. също не са представени доказателства, установяващи пълно главния факт, подлежащ на доказване - възможността на издателите на фактурите да извършат доставката, фактическото извършване, както и надлежното предаване и приемане на същата. От една страна не са налице данни за уговорките между страните относно съществените условия на сделките - договори за възлагане, вкл. и относно конкретните детайли относно качество, детайли, видове резервни части или съдържание, периодичност и срокове на излъчване на рекламата и др., данни за приемо-предаване - двустранно изготвени и подписани протоколи в този смисъл, а от друга страна не са събрани доказателства относно възможността на издателите на фактурите да извършат доставките, т. е. да изработят рекламите, съответно - ремонта на мпс, компютърните конфигурации и др. В тази връзка не е установена, както материалната и техническа, така и кадрова обезпеченост на доставчиците за релевантните периоди към издаване на фактурите, нито собствена, нито чрез подизпълнители. Обосновани са крайните изводи на първоинстанционния съд, че в случая, въпреки дадените указания и с оглед законосъобразно разпределената доказателствена тежест в процеса, не са събрани доказателства и доказателствени средства, въз основа на които да е възможен ползващия ревизираното лице извод за реалност на доставките, обективирани във фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Правилно съдът е счел, че не намира приложение приетото с постановеното от СЕС решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като по аргумент от т. 64 не се установява наличие на достатъчно подробна отчетност при лицата - доставчици, която да дава възможност да се упражни контрол по начисляването на ДДС. Ненамирането на доставчиците и невъзможността за проверка на начисляването на ДДС не е превъзмогната чрез представяне на доказателства в тази връзка от получателя, вкл. и чрез представяне на доказателства за предаването и приемането на фактурираните стоки и услуги. Не е доказан факта на доставката, поради което правилно е приет за неосъществен. Липсата на доставка обосновава липсата на данъчно събитие, при която хипотеза данъкът /ДДС/ се явява неправомерно начислен. Неправомерното начисляване на ДДС е отрицателна предпоставка, при която не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Правилно е решението и в частта по ЗКПО. За целите на корпоративното подоходно облагане е от значение първичният счетоводен документ да отразява вярно стопанската операция, в който случай разходът може да се признае за данъчни цели. В случай, че фактурите като първични счетоводни документи не отразят реално извършени доставки, както е в процесния случай, не може да се приеме, че е налице вярно отразена стопанска операция, поради което е налице хипотезата на документална необоснованост. Ето защо разходът не следва да участва при формиране на данъчния финансов резултат, поради което направеното от лицето намаление на ФР с тези разходи следва да бъде коригирано в посока увеличение. Като е потвърдил изводите на приходните органи в тази им част АССГ е процедирал законосъобразно. Предвид изложеното дотук, касационният съд намира обжалваното решението за валидно, допустимо и изцяло правилно, поради което го оставя в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника, участвал в процеса чрез процесуален представител, се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в първата инстанция приходните органи не са били представлявани и съответно не им е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съобразно материалния интерес и приложимото правило на чл. 161, ал. 1 ДОПК в тежест на касатора и в полза на бюджета на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 4147 лв., който размер не превишава минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,