Решение № 5833 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 556/2011 г.

Решение № 5833 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 556/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 268 от 8.12.2010 г., постановено по адм. д. № 316/2010 г. Ямболският административен съд е отхвърлил жалбата на Ради Илиев Заров от гр. Ямбол против заповед № СП1-Я-658-2 от 13.09.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, с която е наредено на Ради Илиев Заров да възстанови сума, представлява недобросъвестно получени социални помощи за периода от 1.10.2008 г. до 31.07.2010 г. в размер на 1022,00 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ради Илиев Заров с оплакване, че е постановено в грубо нарушение на материалния и на процесуалния закон. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за частично основателна, поради което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ямбол е Заповед № СП1-Я-658-2 от 13.09.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Ямбол, с която е наредено на Ради Илиев Заров да възстанови сума, представлява недобросъвестно получени социални помощи за периода от 1.10.2008 г. до 31.07.2010 г. в размер на 1022,00 лв. Правно основание за издаване на оспореното решение е чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, според която, в случай на констатирана недобросъвестност, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. От фактическа страна по делото е било установено, че с Молба-декларация вх. № 658/28.01.2010 г. Ради Заров е поискал отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП. В т. 1 от същата, отразявайки с "Х", молителят е декларирал, че той и членовете на неговото семейство не са извършвали прехвърляне срещу заплащане на жилищен и /или вилен имот и/или идеални части от такива през последните пет години. След извършена социална анкета, при която е установено, че лицето отговаря на условията и реда за отпускане на месечна помощ, считано от 1.01.2010 г., със Заповед № СП1-Я-658/3.02.2010 г. е отпусната помощ в размер на 47.45 лв. месечно, изплащана на касационния жалбоподател до м. август 2010 г. По повод постъпила информация в социалната служба, през м. август 2010 г. е извършена проверка от съответното длъжностно лице относно обстоятелства, касаещи извършена продажба от Ради Заров на жилищен недвижим имот през м. октомври 2005 г. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол, в който се сочи, че действително такава продажба е осъществена, но това обстоятелство не е декларирано от касатора при подавана на молбата-декларация за социална помощ. Със заповед № СП 1-Я-658-2/10.09.2010 г. директора на Дирекция"СП"-Ямбол на осн. чл. 14а ал. 3 от ЗСП е наредено Ради Зарев да възстанови недобросъвестно получените суми като социална помощ за периода от 1.10.2008 г. до 31.07.2010 г. в размер на 1022,00 лв. Срещу заповедта пред по-горестоящия административен орган е постъпила жалба от Заров, в която същият твърди, че прехвърленият имот не съставлява жилищен такъв, тъй като е негоден за обитаване. В подкрепа на твърдението си представя Удостоверение от Кметството с. Болярово вх. № 221/18.07.2005 г. в което е посочено, че жилищната сграда, находяща се в процесното дворно място е негодна за обитаване. С решение № РД 07-0048/8.10.2010 г. Директорът на РД"СП"-Ямбол е отхвърлил жалбата. По делото пред административния съд е представен нот. акт. № 185, нот. д. 726/2005 г. от който е видно че Ради Заров е продал на "ОУ ДЖИ ЕС" ООД недвижим имот, съставляващ дворно място от 1950 кв. м. с жилищна сграда от 75 кв. м., находящо се в с. Бояново, за сумата от 5 169.70 лв., получени в брой. При тези данни по делото, както административният орган, така и Ямболският административен съд са приели, че е налице недобросъвестност от страна на касационния жалбоподател, който бил укрил извършената от него през 2005 г. продажба на недвижим имот в с. Бояново, защото според чл. 10, ал. 2, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане месечна помощ се отпуска, ако търсещото такава помощ лице не е прехвърляло жилищен или вилен имот или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години, т. е. извършената от касационния жалбоподател продажба изключва правото му на социално подпомагане до изтичането на 5 години от датата на продажбата. При тези данни правилно в обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП за възстановяване на недобросъвестно получените суми и обжалваният административен акт е приет за законосъобразен. Атакуваният съдебен акт е основан на доказателствата по делото и е в съответствие с материалния закон. В случая жалбоподателят не е отговарял на едно от кумулативните изисквания, при наличие на които се отпуска месечна социална помощ. Жалбоподателят е укрил обстоятелството за прехвърляне на свой жилищен имот чрез продажба в рамките на 5-годишния срок, при което е действал недобросъвестно и месечна социална помощ, получена до м. август 2010 г. подлежи на възстановяване. Подробно развитите съображения в касационната жалба за недължимост на задължението са разгледани и от първата съдебна инстанция. Данните от удостоверението на Кметство с. Болярово № 221/18.07.2005 г. в което е посочено, че жилищната сграда, находяща се в процесното дворно място е негодна за обитаване, противоречат на отразеното в нот. акт. № 185, нот. д. 726/2005 г., от който е видно че Ради Заров е продал на "ОУ ДЖИ ЕС" ООД недвижим имот, съставляващ дворно място от 1950 кв. м. с жилищна сграда от 75 кв. м., находящо се в с. Бояново, за сумата от 5 169.70 лв. Целта на социалното подпомагане е държавата да отпуска средства на лица с нисък доход, за да бъдат задоволени част от жизнените им нужди. Смисълът на ограничението за отпускане на социална помощ на лица, извършили продажба на недвижими имоти, е свързан с предположението, че при извършването на сделката се получават средства, с които се надхвърля прага на установения финансов минимум за получаване на помощ от държавата и лицето е в състояние самостоятелно да задоволява нуждите си за период от време (преценен от законодателя на 5 години). По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,