Решение № 16923 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2011 г.

Решение № 16923 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Гизи", гр. Варна, срещу решение № 801 от 1.04.2011 г., постановено по адм. д. № 210/11 г. от Варненския административен съд, първо адм. отд., девети състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031002677/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 943/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 694.88 лв. за данъчен период м. 04 на 2010 г. и лихви за забава в размер на 25.94 лв., както и за д. п. м. 05.2010 г. в размер на 2 015.69 лв. главница и 57.56 лв. лихва и е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна сумата 307.64 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Отправя се искане до Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на ДЗЗД "Гизи", гр. Варна, срещу Ревизионен акт № 031002677/25.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 943/23.12.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на дружеството са определени задължения за ДДС в размер на 694.88 лв. за данъчен период м. 04 на 2010 г. и лихви за забава в размер на 25.94 лв., както и за д. п. м. 05.2010 г. в размер на 2 015.69 лв. главница и 57.56 лв. лихва и е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна сумата 307.64 лв. юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията изразяваща се в установеното несъответствие между отразените приходи в счетоводството на дружеството и отразените приходи по първичните счетоводни документи, като е прието, че сторнираните операции, описани подробно в ревизионния доклад за м. 04 и 05 2010 г. не се извършени в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., поради което сумите представляват приход от търговска дейност, която подлежи на облагане с ДДС. След това съдът е описал подробно събраните в хода на процеса писмени доказателства и е дал тълкуване на чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18. На база на това са направени следните изводи: - от събраните по делото доказателства не се установява наличие на нито от условията по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18 за извършване на корекция на издадени касови бонове, като наред с това се установява, че сторно-бележките не съдържат нормативно определените реквизити по чл. 31, ал. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1 и 26, ал. 1 от същата наредба, което лишава издадения счетоводен документ от доказателствена сила за установената в него счетоводна операция. На база на изложеното е направен краен извод, че се касае за наличие на приходи от търговска дейност, върху които правилно с РА са определени задължения за ДДС в размер на 2 710.57 лв. за данъчен период м. 04 - м. 05 на 2010 г. и лихви за забава в размер на 108 лв. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се развива в касационната жалба, е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че липсата на някои от реквизитите на сторно бележките не лишава счетоводния документ от неговата доказателствена сила, каквито изводи се направени от приходната администрация и неправилно са възприети от административния съд. Твърде се още, че тълкуването на нормата на чл. 35, ал. 1 от цитираната Наредба не следва да води до решаващия извод, направен от административния съд, а именно, че сторно документът задължително следва да съдържа данни за клиента, независимо, че е физическо лице, а посоченото уточнение относно данните идентификационен номер по чл. 84 ДОПК, наименование, седалище и адрес за кореспонденция е когато последният е ЕТ или юридическо лице. Посочва се, че граматическото тълкуване на изречението "данни за клиента, когато последният е ЕТ или юридическо лице", недвусмислено сочи, че реквизитът клиент задължително трябва да се съдържа в сторно бележката само когато клиентът е ЕТ или юридическо лице. Според касатора, в подкрепа на този извод е и редакцията на аналогичната разпоредба в отменената Наредба № 4/16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти. Направените оплаквания са неоснователни. От страна на първоинстанционния съд правилно е формулиран основният спорен въпрос - налице са условия за издаване на сторнировъчни бележки и каква е тяхната доказателствена сила. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е правилен и обоснован на фактите по делото и закона. В тази насока административният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Легалното определение на фискална касова бележка е дадена в алинея втора на нормата, според което това е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. С чл. 118, ал. 3 от ЗДДС /в номерацията и редакцията за периода/ условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите. Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е обнародвана в ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г. и е в сила от 01.01.2007 г. Редът и начинът за извършване на корекция след приключена сметка на клиента /сторно операция/ е регламентиран в чл. 31 от Наредбата. Даденото тълкуване на правната норма от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. В хода на ревизията е установено, че не са бали налице условия за издаване на сторно-документи, а издадените такива не притежават задължително определените реквизити, поради което липсва документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни и не намират подкрепа в закона, доколкото правните норми, регламентиращи тези отношение имат императивен характер и не могат да бъдат тълкувани стеснително или разширително. При наличие на законово установени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него. Следва да бъдат споделени изводите на административния съд, че при непосочване какви да бъдат точно данните при издаване на сторно документ на физически лица, то същите следва да бъдат съобразени с оглед изискванията за защита на личните данни, но не може да се приеме, че такива данни следва да бъдат отразени единствено за юридически лица и еднолични търговци. това би противоречало на логиката и изискванията за водене на редовна отчетност и документална обоснованост, с оглед упражняване на последващ контрол от съответните органи. Обстоятелството, че в хода на делото са били представени доказателства, установяващи наличие за основания за извършване на сторно-операции, е без значение предвид липсата на законови реквизити. При това положение не са налице условия за намаляване на регистрирания търговски оборот и върху същия се дължи съответния данък добавена стойност ведно с лихви за забава. Като е стигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу процесния РА като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,