Решение № 2449 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2009 г.

Решение № 2449 от 23.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11084/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на А. С. Г. от гр. София срещу решение № 693 от 14.07.2009 г. по преписка № КЗК-335/2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, в която спрямо нея е установено извършено нарушение по чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията (отм.) и е наложена имуществена санкция в размер на 264 лв. Релевират се доводи за незаконосъобразност на решението в тази част поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Счита, че е нарушена и целта на закона. Жалбоподателката твърди, че в производството пред административния орган е била лишена от възможността да се запознае с материалите по преписката, представляващи търговска тайна. Неправилно е определен продуктовият пазар на изследваните отношения, поради което не са налице конкурентни отношения между страните в производството. Иска отмяна на решението и връщане на преписката на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за ново произнасяне в оспорената част. Претендират се разноски. "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Ч. Ч., оспорват решение № 693/2009 г. на КЗК в частите по т. 1 и т. 3, в които е установено, че не е извършено нарушение от страна на ЕТ "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - физиотерапия и рехабилитация - д-р А. Г." по чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.) във вр. с чл. 30 от ЗЗК (отм.) и е оставена без уважение молбата им за присъждане на разноски в производството пред административния орган. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението в тази част поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на Комисията за ново произнасяне. Жалбата на А. Г. се оспорва като неоснователна. Жалбоподателката А. Г. оспорва жалбата на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" ЕАД и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите по подробно изложени съображения. Претендират се разноски. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане на "Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс" ЕАД, гр. София срещу ЕТ "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ-физиотерапия и рехабилитация - д-р А. Г." с твърдения за осъществяване на нелоялна конкуренция и искане за установяване на извършени нарушения по Закона за защита на конкуренцията, постановяване прекратяването им и налагане на предвидените в закона санкции. Комисията за защита на конкуренцията е извършила правилна идентификация на страните, определила е и съответния продуктов и географски пазар. Безспорно е установено, че "Специализирани болници за рехабилитация-Национален комплекс" ЕАД, гр. София е дружество, представляващо специализирана болница за рехабилитация с 12 филиала. Филиалът на дружеството в гр. Поморие предоставя услуги по рехабилитация, лечение на пациенти чрез кални апликации, вани, кинезитерапия и физиотерапия. ЕТ "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - физиотерапия и рехабилитация - д-р А. Г." е вписан в Регистъра за едноличните търговци през 2003 г., като липсват данни за извършвана от едноличния търговец дейност за целия период. Жалбоподателката Г. извършва дейност по предоставяне на извънболнична помощ по физиотерапия чрез регистрация за свободна професия - лекар с ЕИК ********* от 12.08.2002 г. Регистрирала е лечебно заведение за извънболнична помощ - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ (физиотерапия, курортология и рехабилитация) с регистрационен номер ********** в два кабинета в сградата на филиала на дружеството. Именно като лекар на свободна практика д-р Г. е сключила договор за наем с изпълнителния директор на "СБР - НК" ЕАД. Същата е назначена на длъжността директор на филиала в гр. Поморие на 09.07.2007 г. за срок от три години. Със заповед от 23.01.2008 г. директорът на дружеството-жалбоподател е изискал прекратяване на всички договори за отдаване под наем на помещения в сградите, собственост на дружеството, в които се осъществява медицинска дейност, конкурентна на профила на филиала. Договорът за наем с д-р Г. не е прекратен и след издаване на заповедта, като до 29.07.2008 г., когато изтича тригодишния й наемен договор за помещенията, тя е продължавала да ги ползва за извършване на извънболнична помощ. Дейността си като лекар на свободна практика тя е продължила да упражнява в наетите помещения и след изтичане на срока на договора за наем до 10.11.2008 г., когато трудовият договор, сключен между д-р А. Г. и "СБР-НК", е прекратен. След анализ на установените факти Комисията за защита на конкуренцията е приела, че ЕТ "Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - физиотерапия и рехабилитация - д-р А. Г." не следва да бъде анализиран за нарушение на правилата на конкуренцията, тъй като едноличният търговец никога не е извършвал стопанска дейност след регистрацията си. По отношение на д-р А. Г. Комисията е счела, че е извършено нарушение на чл. 30 от ЗЗК (отм.), тъй като жалбоподателката извършва стопанска дейност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.) Поведението на д-р Г. е разгледано в качеството й на лекар, предлагащ услуги по рехабилитация и физиотерапия. Изложените в жалбите възражения за характеристиката и съдържанието на доболничната и болничната дейност по рехабилитация са поддържани и пред административния орган. Комисията ги е обсъдила в съвкупност със събраните по преписката доказателства и приложимия закон. Правилно е съобразена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 19, т. 3 от Закона за лечебните заведения, съгласно която услугите по рехабилитация могат да бъдат предоставяни както от болнични лечебни заведения, така и от амбулатории за извънболнична помощ. Безспорно е по делото, че Г. е регистрирала Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ като лечебно заведение за извънболнична помощ, чрез което предоставя рехабилитация на пациенти. Съответен на закона е направения извод, че двамата жалбоподатели са предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗК (отм.), които извършват стопанска дейност, свързана с предоставяне на услуги по рехабилитация и физиотерапия, което безспорно ги поставя в отношения на конкуренция помежду им. Според КЗК не е установено нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.) Оплакването на дружеството е, че д-р А. Г. се е възползвала от ръководната си длъжност на директор на филиала на дружеството в гр. Поморие, като системно е привличала пациенти на филиала за осъществяване на процедури по рехабилитация, каквито предлага "СБР-НК" ЕАД, филиал Поморие, в рамките на индивидуалната си практика и за своя сметка. Безспорно е установено, че д-р А. Г. е съвместявала дейността си като лекар на свободна практика с позицията си на директор на филиала на дружеството в гр. Поморие. Комисията е приела за недоказан относимия факт, че намаляването на броя на пациентите на филиала на дружеството се дължи именно на нелоялното им отклоняване и обслужване от д-р А. Г. Дружеството-жалбоподател е представило на КЗК справки за броя обслужени пациенти преди и след дисциплинарното уволнение на д-р А. Г., от които е видно, че има ръст на пациенти към момента, в който същата вече не заема ръководна длъжност. Това обстоятелство не води до единствения и несъмнен извод, че причина са именно действията на д-р А. Г. Не се спори, че в сградите на филиала на "СБР-НК" ЕАД са отдавани под наем и други помещения на лекари на свободна практика, извършващи рехабилитационна дейност. С оспореното решение е прието, че д-р А. Г. в качеството й на физическо лице е нарушила забраната по чл. 30 от ЗЗК (отм.). Нормата на чл. 30 от ЗЗК (отм.) въвежда общ състав за забрана за осъществяване на нелоялна конкуренция, свързана с установяване на поведение, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите. Според КЗК, тази жалбоподателка е предоставяла услуги по рехабилитация като лекар в периода, в който е заемала длъжност директор на филиала на "СБР-НК" ЕАД, гр. Поморие, като дейността си е извършвала със знанието на изпълнителния директор на дружеството, предвид подписания договор между двете страни, по силата на който д-р А. Г. е заплащала наем за отдадените й като кабинети помещения на филиала. Анализирайки сключения договор между страните, КЗК е приела, че до изтичане срока на договора - 29.07.2008 г. д-р А. Г. не е действала недобросъвестно спрямо дружеството, продължавайки да осъществява дейността си. Но след тази дата до прекратяване на трудовото й правоотношение със "СБР - НК" ЕАД тя е имала нелоялно стопанско поведение, тъй като нито се е съобразила с прекратения вече договор, нито със заповедта на директора на дружеството от месец януари 2008 г., целяща премахване на конкурентна на дружеството дейност, в рамките на филиала. Формиран е изводът, че като служител на дружеството, още повече като директор на негов филиал, д-р А. Г. е била не само длъжна да се съобрази с изискването, но и пряко да следи за изпълнението на заповедта. Вместо това тя е продължила да предоставя услугите си на пациенти до момента, в който не е освободена от поста поради прекратяване на трудовия й договор, което поведение противоречи на добросъвестната търговска практика и води до увреждане интересите на "СБР-НК" ЕАД. Решението на Комисията за защита на конкуренцията е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта на закона. Неоснователно е въведеното от първата жалбоподателка възражение за процесуално нарушение, изразяващо се в непредставяне на приложени по преписката документи, съдържащи поверителна информация. Доказателствата, съдържащи търговска тайна, са приложени по делото и съобразени от административния орган при постановяване на оспорения акт. Същите не могат да се предоставят на другата страна, тъй като попада в обхвата на защитената от закона информация. В случая правото на защита на А. Г. не е било накърнено и не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като по силата на закона достъпът до документите, съставляващи защитена търговска тайна е ограничен. Незапознаването с тях не рефлектира по никакъв начин върху постановения правен резултат, който се базира на целия доказателствен материал, възприет в неговата съвкупност. Правилно е приложен и материалния закон. Според чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.) този закон се прилага спрямо физически лица, които съдействат за осъществяване на нелоялна конкуренция. В случая жалбоподателката Г. извършва извънболнична дейност по рехабилитация в разглеждания от КЗК период. Нейното фактическо поведение е отделно от извършваната дейност на "СБР-НК" ЕАД, като в случая е ирелевантно разграничаване съдържанието на болнична и доболнична рехабилитационна помощ. Стопанската дейност на физическото лице е конкурентна на дейността на дружеството, в т. ч. и филиала в гр. Поморие за изследвания период след прекратяване на наемния договор. Разглеждайки дейността на двамата жалбоподатели се налага извод, че и без улесняващото поведение на физическото лице като директор на филиала, би било възможно нарушение от нейна страна в дейността й като лекар на свободна практика. В този смисъл решението на КЗК е правилно. Още повече, че двамата жалбоподатели предлагат услуги по рехабилитация от началото на 2002 г. Разпоредбата на чл. 30 от ЗЗК (отм.) съдържа легално определение на нелоялна конкуренция: всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите, а нормите на чл. 31 - 35 от ЗЗК (отм.) формулират конкретни форми на нелоялна конкуренция. За да е осъществен съставът на някоя от конкретните проявни форми на нелоялна конкуренция, следва да е налице "генералната клауза" на чл. 30 от ЗЗК (отм.), забраняваща нелоялната конкуренция. При липсата на поведение, попадащо под някоя от конкретните хипотези на чл. 31 - 35 от ЗЗК (отм.), ако същото е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите, то нарушава общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 30. Задължителна предпоставка за приложението на цитираната норма е наличието на отношения на конкуренция между страните по спора - в случая двамата жалбоподатели. Такива са установени от КЗК и са реални, тъй като осъществяват дейност предоставяне на услуги по рехабилитация - те са конкуренти на един и същ релевантен пазар. Неотносими са поддържаните доводи за различие на продуктовия пазар, а именно сочените разлики между болнична и извънболнична помощ. Настоящият състав споделя изцяло изложените изводи по същество от КЗК. Възможно е едно действие да бъде квалифицирано като нарушаващо само забраната, визирана в чл. 30, ал. 1, но е невъзможно то да бъде квалифицирано като нарушение на някоя от специалните разпоредби за нелоялна конкуренция, без да съдържа в себе си и елементите на самото определение за нелоялна конкуренция. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗЗК (отм.) се забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти. Доколко е налице действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или може да увреди интересите на конкуренти, се преценява с оглед конкретните факти. В случая не са събрани никакви доказателства, изпълващи фактическия състав на цитираната забрана. Твърденията за привлечени от д-р Г. пациенти за сметка на специализираната болница, са недоказани. Развитите съображения на дружеството-жалбоподател касаят валидността, действието и поведението на страните по трудовия договор. Не са събрани убедителни доказателства, обосноваващи твърденията, че извършването на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури за своя сметка от страна на Г. води до нарушаване или прекратяване на договори с конкурент. Пациентът избира предложения му вид и начин на лечение, а статистическите данни за броя на привлечените пациенти не могат да обосноват самостоятелно обратния правен извод. Предвид изложеното настоящият състав счита решението на Комисията за защита на конкуренцията за законосъобразно, а жалбите като неоснователни следва да се отхвърлят. В съдебното производство по оспорване решението на КЗК жалбоподателят "СБР-НК" ЕАД счита, че Комисията неправилно е отказала присъждане на направените пред този орган разноски в размер на 9 600 лв. с мотив, че искането е направено несвоевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ЗЗК, когато постанови решение за установяване на извършено нарушение по закона, КЗК възлага на нарушителя направените по производството разноски, ако са поискани от другата страна. Когато не се установява нарушение, разноските остават за страните така, както са направени. В конкретния случай, видно от протокола на заседанието на административния орган от 14.07.2009 г. разноски от страна на дружеството не са поискани. Не са представени и надлежни доказателства. Твърдението на жалбоподателя, че своевременно са депозирали искането си от същата дата и не носят отговорност за лошо администриране, са несъстоятелни. Според чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, искането за разноски следва да се направи най-късно до приключване на устните състезания, като се представи документ, удостоверяващ че разноските са направени. Неизпълнението на това задължение погасява правото на страната да претендира разноски. С оглед изхода на правния спор, в настоящото съдебноадминистративно производство разноски в размер на 150 лв. следва да се присъдят в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 143 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд