Решение № 10420 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2016 г.

Решение № 10420 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13759/2016 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Г. против решение № 95/25.10.2016 г. на Габровския административен съд, постановено по адм. д. № 135/2016 г. С обжалваното решение е отменена заповед № 649/6.04.2015 г. на кмета на община Г. и той е осъден да заплати на В. К. П. разноски по делото в размер на 310 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна, постановяване на решение по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. К. П. не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед № 649 от 6.04.2015 г., с която кметът на О. Г. е прекратил на осн. чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 16, ал. 1, т. 2 от НУРУЖННОЖ наемното правоотношение между О. Г. и В. К. П., възникнало с договор № 227-ОССД-12 от 8.05.2012 г. за отдаване под наем на недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ - жилище, намиращо се в гр. Г., ул. "С. В." №..., ет. ..., ап. ..., считано от 9.05.2015 г. Като мотиви в заповедта са посочени две обстоятелства - изтичане на срока за настаняване и решение на комисията по чл. 8, ал. 1 от НУРУЖННОЖ от 25.03.2015 г. Производството пред Габровския административен съд е второ по реда си срещу същата заповед, тъй като с решение на ВАС, първоначално постановеното от ГАС решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд, от друг състав. За да постанови този резултат ВАС е приел, че при изтичане на срока на наемното правоотношение, то може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за това, което се установява с решение на комисията по чл. 8 от НУРУЖННОЖ (наричана за краткост по-долу Наредбата). Установено е, че в конкретния случай, решението на комисията не е било благоприятно за наемателката, но то не й е съобщено, както и не й е указано възможността за обжалването му. ВАС е върнал делото за изясняване на обстоятелството, дали решението на посочената комисия е съобщено на жалбоподателката и дали то е влязло в сила. При новото разглеждане на делото, съдът е установил, че с нарочно писмо на жалбоподателката е съобщено за решението на комисията по чл. 8, но самото решение не й е връчено, както и не й е съобщена възможността тя да го оспори. При тези обстоятелства, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Решението е правилно. От съображенията, изложени от процесуалния представител на жалбоподателката при повторното разглеждане на делото е очевидно, че тя не е съгласна с решението на комисията по чл. 8 от Наредбата и оспорва констатациите в него, послужили като фактическо основание за приемането му. Правилен е решаващият извод на съда, че при издаването на процесната заповед, органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е дал възможност на жалбоподателката да се запознае със съдържанието на решението на комисията по чл. 8 от Наредбата, да изложи възраженията си по него, след което и преди издаване на оспорената заповед, се обсъдят възраженията й относно констатациите, послужили за издаването му. Нарушенията, допуснати от административния орган са съществени, тъй като са повлияли негативно на правото на защита на жалбоподателката, която е страна в административното производство, чието ефективно упражняване е от значение и за крайния акт на административния орган. По тези съображения, решението на административния съд следва да се потвърди като правилно. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд