Решение № 1524 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12957/2013 г.

Решение № 1524 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12957/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, както следва: 1/ от Общински съвет - гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Стефанова, против Решение № 1929/15.07.2013 г. по адм. дело № 4124/2012 г. на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отменено Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС - Варна за одобряване на ПУП-ПУР на с. о. "Траката", с. о. "Горна Трака" и с. о. "Ваялар", гр. Варна, в частта относно улицата от изток на имот № 323 между осови точки 1093-1088-1087-1086, кв. 67, с. о. "Ваялар" и преписката в тази част е върната на органа за ново произнасяне; и 2/ от Мая Петрова Джурова-Божинова, от гр. Варна, чрез пълномощника й - адв. Ташев, против същото решение на Административен съд - Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Решение № 551-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС - Варна, в частта относно улицата-тупик от юг на имот № 323, между осови точки 1093-1089, кв. 67, с. о. "Ваялар", гр. Варна. Общински съвет - Варна поддържа оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу одобрения ПУП-ПУР, в отменената му част. Мая Петрова Джурова-Божинова поддържа също оплаквания за неправилност на решението, в обжалваната от нея част, поради нарушение на материалния закон - чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и моли за отмяната му и уважаване на подадената жалба срещу одобрения ПУП-ПУР и в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи: За да отмени оспорения ПУП-ПУР по отношение на уличната регулация от изток на имот № 323, Административен съд - Варна е приел, че в тази част решението на Общински съвет - Варна нарушава материалния закон, тъй като ПУР не е спазил т. 5.2 и т. 4.4 от от техническото задание към плана, изискващо съобразяване с ПЗ на имотите и със законно построените сгради. Според съда, видно от опорния план, органа е следвало да се съобрази с влезлия в сила ПЗ на имот № 323, одобрен със Заповед № 241/20.12.2008 г. на кмета на р-н "Приморски", община Варна, по който са предвидени две отделни сгради за вилно застрояване с линии за застрояване от изток, попадащи в предвидената улица. Именно засягането на двете застроителни петна по влезлия в сила ПЗ на имот № 323 прави оспорената улична регулация от изток незаконосъобразна. За да отхвърли жалбата срещу ПУП-ПУР по отношение на улицата-тупик от юг на имот № 323, съдът е приел, че решението на ОбС - Варна в тази му част е законосъобразно. Според съда наличието на други, по-благоприятни за оспорващия варианти за улична регулация в тази част не прави оспорения ПУР незаконосъобразен, по чл. 6 от АПК. Съдът е анализирал всички законови изисквания за този вид улици, съгласно ЗУТ и подзаконовите актове по приложението му, при което е установил спазването им. Отчел е също, че ПУР в тази част е икономичен и отговаря на изискванията за това по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. I. По касационната жалба на Общински съвет: Касационната жалба е основателна. По делото е установено, че оспорения ПУП-ПУР от изток на имот № 323 е разработен на основание актуална КККР, одобрена със заповед № РД-18 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, която не е изменяна по искане на касатора Мая Джурова-Божинова, за отразяване допълването на имоти № 901 и № 902, в рамките на имот № 323, извършено през 2008 г., след влизане в сила на КККР. За този имот и територията на с. о. "Ваялар, гр. Варна, няма одобрен и влязъл в сила ПУП-план за регулация, въпреки, че се касае за урбанизирана територия. Поради това не е спорно, че одобрения ПУР е на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, визиращ неурегулирани поземлени имоти. Съдът е установил, че техническото задание към проекта за ПУР съдържа опорен план по чл. 125, ал. 3 ЗУТ, в който за процесния имот 323 са нанесени външни линии на застрояване към улицата от изток, на основание ПЗ, одобрен със заповед № 241/20.12.2008 г. на кмета на р-н "Приморски", община - Варна /стр. 244 от делото/. По този план за имот пл. № 901 и пл. № 902, попадащи в рамките на имот № 323, са предвидени две застроителни петна, с външни линии на застрояване на 2 м от улицата от изток. Заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ е на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, визиращи изменение на подробни устройствени планове - за регулация или застрояване, каквито за процесния имот е установено, че няма. Вещото лице заключава, че този ПЗ е изготвен по неодобрен ПР и че същият не е съобразен с възможностите за бъдещо урегулиране по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, като предвиденото застрояване е на 2 м от имотната граница. По този план няма одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж за имот № 323 /респ. за имоти 901 и 902/. Според експерта в община - Варна няма данни тази заповед за одобряване на ПУП-ПЗ за имота да е влязла в сила. От приложения към делото констативен протокол на комисия /стр. 243/ при община - Варна, без един подпис, също не се установява този факт. При отсъствие на данни за влизане в сила на този ПЗ, изработен в нарушение на чл. 134 от ЗУТ, при липса на предходен ПУП, който да се изменя, същият не е следвало да бъде отразяван в опорния план към техническото задание. Освен това, съгласно чл. 125, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ /ред. ДВ, бр. 65/2003 г./, в проекта за ПУП се отразяват само разрешените строежи по предходен подробен план за който има издадени разрешения за строеж, които не са загубили правно действие. При липса на такива, както е в случая, ПУП-ПУР не е длъжен да се съобразява с тях. Ето защо изводите на съда за незаконосъобразност на ПУР, поради застъпване с външната линия на застрояване в имот № 323 от изток, са неправилни. При ПУР по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ територията е неурегулирана, като ПУР дължи съобразяване само със законно построените сгради /§ 21 ЗР на ЗУТ/ или строежи, за които, макар и да не са построени, има издадени разрешения за строеж, които не са загубили правно действие. Поради отсъствие на тези хипотези в случая, ПУР не дължи съобразяване с линиите на застрояване по невлязъл в сила ПЗ за имот № 323. Като неправилно в тази част, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорването на решението на ОбС - Варна в тази му част, бъде отхвърлено, като неоснователно. II. По касационната жалба на Мая Джурова-Божинова: Касационната жалба е неоснователна. Съдът правилно, въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, е извел изводи за законосъобразност на оспорения ПУП-ПУР засягащ имот № 323 от юг. Предвидената с ПУР улица-тупик от юг на имот № 323, между осови точки 1093-1089, отговаря на всички законови изисквания за този вид улици по чл. 81 от ЗУТ, както и на техническите такива, установени с подзаконовите нормативни актове по приложение на ЗУТ. Оплакването, че е нарушен материалният закон по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, е неоснователно. Съдът правилно е посочил, че наличието на друг вариант за улица-тупик, на друго място съгласно заключението на вещото лице, който също отговаря на закона, не обуславя непременно незаконосъобразност на одобрената улична регулация. Изборът от органа на вариант за улична регулация е въпрос на целесъобразност, предоставена на преценка на органа, която не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи законосъобразността на съответното решение на органа, по отношение на одобрената улична регулация, като в случая при извършения такъв, съдът правилно е установил, че то е законосъобразно и не нарушава изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за икономичност, което се преценява на база целия квартал и имотите, които тази улица обслужва, а не само по отношение на процесния имот. Като правилно и законосъобразно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ, и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение