Решение № 9910 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2018 г.

Решение № 9910 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15329/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Джунджуров, [ЕГН], от [населено място], [адрес], чрез адв. Г. Найденова, против Решение № 1967 от 5.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1179/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-123/1.05.2018 г., издадена от С. Цинов, на длъжност ВПД КО при Второ РУ гр. Бургас. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на всички, посочени в чл. 209, т. 3 АПК, касационни основания. Твърди се, че при постановяване на заповедта не са налице били налице основанията за издаването й, както и че фактическата обстановка не налага прилагането на тази мярка. Счита, че съдът не е оценил изцяло събраните по делото доказателства, а се е ползвал само на докладна записка. Излага съображения, че фактическата обстановка е различна от приетата в обжалваното решение, тъй като от показанията на свидетелите очевидци - Станчев и Иванов, се установява, че е бил налице конфликт между задържаното лице и свидетелят Х. Владимиров. Твърди, че само показанията на свидетеля Пенчев се различават отчасти с тези, дадени от останалите, поради което са недостоверни и неправилно са кредитирани от съда. Навежда оплакване, че така описаните фактически действия не изпълват състав на престъпление, поради което не е налице и основание за издаване на посочената заповед. Моли обжалваното решение да бъде отменено. С молба от 11.06.2019 г. представя като доказателство постановление за прекратяване на наказателното производство от 2.10.2018 г. на РП – Бургас. Ответникът – С. Цинов, на длъжност ВПД КО при Второ РУ гр. Бургас, редовно уведомен за касационната жалба, не депозира писмено възражение, не се явява в откритото съдебно заседание по делото и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е била Заповед за задържане на лице рег. № 434 зз-123/01.05.2018 г., издадена от С. Цинов, на длъжност ВПД КО при Второ РУ гр. Бургас, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е разпоредено задържане на лицето Д. Джунджуров, [ЕГН], за срок до 24 часа – задържан в 12: 45 на 01.05.2018 г. и освободен в 16: 15 ч. на същия ден, с мотива, че има данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК – когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управлението на моторно превозно средство в гр. Бургас, ул. "Одрин" № 39, БП-№ 43433 М-323/01.05.2018 г. При установяване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е позовал на изложените в приложената по делото докладна записка от С. Цинов с рег. № 434 р-7728/01.05.2018 г. обстоятелства, като е счел същите за правилно установени. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд от правна страна е приел е, че оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР компетентност, в предписаната форма и съдържа изискуемото по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Съдът е изложил мотиви, че от представените по делото протоколи за разпит на пострадалото лице – Х. Владимиров, както и от показанията на другия свидетел – К. Пенчев, следва да се приеме, че са били налице обстоятелства, дали основание на полицейския орган да постанови задържане на лицето. Като част от тези обстоятелства – неоспорени и потвърдени от задържаното лице и двама свидетели, съдът е посочил, че при извършената на място от полицейските органи проверка по повод на възникнал между Х. Владимиров и задържаното лице конфликт, последният е препречил пътя и е принудил другото лицето Х. Владимиров да спре, след което при изясняване на конфликта е счупил стъклото на автомобила на лицето Х. Владимиров, което от своя страна съставляват данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 НК, които данни в съответствие с нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР се явяват достатъчни такива, за да обосноват законосъобразността на постановената заповед. Посочил е, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона - да се попречи на уличения в извършването му, да се укрие или да извърши друго престъпление, или да осуети наказателното преследване. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е предвидена възможност за задържане от полицейски органи на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, за която цел органът издава заповед с посоченото в чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като се е позовал както на приложената докладна записка, така и на протоколите за разпит на свидетел, поради което е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод, че заповедта за задържане отговаря на всяко едно от изискванията за законосъобразност на административните актове, като мотивите му напълно се споделят от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. От съдържанието на заповедта се установява, че са налични указаните в чл. 74, ал. 2 ЗМВР реквизити, в това число изрично е посочено правното основание за издаването й – "чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР" и фактическото основание – "има данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 НК – когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при управлението на моторно превозно средство в гр. Бургас, ул. "Одрин" № 39, БП-№ 43433 М-323/01.05.2018 г.". Видно от представените по делото доказателства, в това число докладна записка с рег. № 434 р-7728/01.05.2018 г., при издаването на акта органът е разполагал с данни, отговарящи на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, че задържаното лице е препречило пътя на автомобила на лицето Х. Владимиров, принудил го е да спре, след което при изясняване на конфликта е счупил стъклото на автомобила му. Тези данни дават основание да се приеме, че задържаното лице е съпричастностно в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 3 НК, без последните да са достатъчни по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК и да уличава лицето по несъмнен начин в извършването на посоченото престъпление. Представените доказателства дават възможност да се установи връзката между неправомерната проява и предполагаемото участието на задържаното лице в нея, което е мотивирало административния орган при условията на оперативна самостоятелност да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. При тези обстоятелства, съдът е направил обоснован извод за наличието на данни за съпричастност на Джунджуров към описаното престъпление към момента на издаване на заповедта. Неоснователно е оплакването на касатора, че описаните фактически действия не изпълват състав на престъпление, поради което не е налице и основание за издаване на посочената заповед. Както беше посочено по-горе за прилагането на процесната мярка не се изисква да бъде доказана виновността на задържаното лице в извършването на конкретното престъпление, а се изискват само данни за съпричастност на последното в него. В настоящия случай от установените с доказателствата данни се констатира наличието на изискваните според нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 предпоставки, поради което законосъобразно органът е упражнил правомощията си. Дали тези данни са достатъчни по смисъла на НПК и дали лицето ще бъде подведено под наказателна отговорност е въпрос, касаещ наказателното производство, което от своя страна не влияе върху законосъобразността на наложената мярка. Изложените съображения налагат извода, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховен административен съд, състав на осмо отделение,