Решение № 3049 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2017 г.

Решение № 3049 от 12.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Т." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Тихова, срещу решение № 8128 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 3547/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 16 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО"), считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. Със същото решение "Т." ЕООД е осъдено да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага, че съдът не е съобразил, че "Т." ЕООД е присъединен към електроразпределителната, а не към електропреносната мрежа, която се обслужва от ЕСО и няма законово основание производители, които не са присъединени към електропреносната мрежа да дължат цена за достъп до електропреносната мрежа. Излага, че цената за достъп по раздел IV, точка 5 неправомерно включва разходи за допълнителен резерв, включени и в цената за достъп по раздел IV, точка 1 от Решение Ц-27, от което следвало, че "ЕСО" е компенсиран два пъти за един и същи разходи. Твърди, че не е съобразено, че с Решение Ц-27 е утвърдена цена за достъп, като в нея се признават приходи на "ECO" за компенсация на разходи, претърпени от дружеството през минали години, както и не е отчел, че тези разходи са покрити и от Решение Ц- 25/29.07.2013 г. на КЕВР. Излага, че съдът не е съобразил, че КЕВР не е доказала твърдението си, че разходите за т. нар. "допълнителен резерв", включени в цената за достъп, определена в раздел IV, т. 5 от Решение Ц-27, са свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, което да е обосновало необходимост от допълнителни резервни мощности. Излага, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като различните категории ВЕИ производители (от вятърна и слънчева енергия) не формират еднакви разходи в преносната система, поради което е недопустимо за всички тях да бъде определена обща цена за достъп. Излага и доводи, че съдът неправилно е присъдил разноски на КЕВР за юрисконсултско възнаграждение, след като е представляван в производството от юрист - държавни експерти в дирекция "Правна" към КЕВР. Иска, да се отмени обжалваното решение и по същество бъде обявено за нищожно или отменено решението на КЕВР в частта по раздел IV, точка 5, както и претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. С., чрез процесуалния си представител Т. Б. старши експерт юрист в дирекция "Правна" в КЕВР, в съдебно заседание и в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез юрисконсулт Г. К., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага, че съдът правилно е приел, че оспорваното Решение № Ц - 27/31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му на определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия е издадено при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Посочва, че че преди издаването на решението си КЕВР е изяснил всички факти и обстоятелства, по смисъла на чл. 35 от АПК от съществено значение за казуса, публикувал е на интернет страницата си доклада и проекта за решение, насрочил е и е провел открито заседание и обществено обсъждане на същите, като поканата за заседанието и обсъждането също е била публикувана на същата страница. Излага, че съдът подробно е проследил всички предпоставки, влияещи на крайната цена за достъп до електропреносната мрежа, която е съобразена с разпоредбите на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ и чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, на чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. и точно е съобразил заключението на назначената по делото СТЕ, съгласно която цената от 7.14 лв/МВтч е определена като съотношение на утвърдените необходими приходи и прогнозните количества произведена ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, по метода "норма на възвръщаемост на капитала" по чл. 4, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2013 г. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. С решение № 8128 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 3547/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 16 състав, е отхвърлена жалбата на "Т." ЕООД срещу Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, в частта по раздел IV, т. 5, с която на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО"), считано от 1.08.2015 г., е определена цена за достъп до електропреносната мрежа (без ДДС), която се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия. С решението е осъдено дружеството да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 21, т. 8 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила, при спазване на материалния закон и съобразяване с неговата цел. Обективно е установено от фактическа страна, че производството пред КЕВР е образувано по заявление от "ЕСО" ЕАД от 31.03.2015 г., както и с Допълнение от 22.05.2015 г. е представило допълнителна обосновка на цената за достъп до електропреносната мрежа на производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Съдът е изследвал извършените действия от административния орган свързани със спазване на административните правила при приемане на оспореното решение в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, които са подробно представени във фактическата част. Установено е, че с първоначалното заявление за утвърждаване на цени е посочен размер на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВЕЦ от 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., както и че за процесния регулаторен период е искало поетапно компенсиране. Установено е, че е проведено обществено обсъждане, както и на 29.06.2015 г. е проведено закрито заседание, на което е прието решение № Ц-23/29.06.2015 г. на КЕВР, с което считано от 30.06.2015 г. е удължен регулаторният период на дружествата в сектор Електроенергетика до 31.07.2015 г. По протокол № 171 от 31.07.2015 г. е прието Решение № Ц - 27 от 31.07.2015 г. на КЕВР, което е оспорено от "Б & Б Е." ЕООД, като производител на ел. енергия от възобновяеми източници (ВИ) пред Административен съд С. град, в производството по което е прието обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата му. Решението на административния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие с съдопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, както и правилно е разпределил доказателствената тежест, като в производството са събрани относимите доказателства и е прието, че оспорващият не е доказал твърденията си в жалбата. Изпълнено е изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК като са изложени мотиви, в които са обсъдени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Правилно съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 1/2013 г. относно приемането на доклад на закрито заседание и обсъждането му в открито заседание, както и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет страницата на КЕВР, достъпна до всички лица, а Комисията е изпратила и индивидуални писма до заинтересуваните организации. В тази връзка съдът е обсъдил спазването на административнопроизводствените правила в специалното производство по Наредба № 1/2013 г. и ЗЕ. В случая на закрито заседание на 8.06.2015 г. КЕВР е приела проект за решение, като е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение на 10.06.2015 г. и в съответствие с чл. 14 от ЗЕ е проведено обществено обсъждане, като информацията, включително докладът и проектът на решение са обявени на интернет- страницата на КЕВР. Публикуването на информацията във връзка с провеждане на публичното обсъждане за приемане на цените за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД е дало обективна възможност на жалбоподателя да участва в това обсъждане, независимо от поканите до заинтересовани организации на производители на ел. енергия от ВЕИ. В самото решение на КЕВР са обсъдени становищата на заинтересованите страни и са изложени мотиви - правните и фактически основания за издаване на административния акт, обосноваващи приемане на цената за достъп в размер на 7,14 лева/МВтч за разлика от предложената с приетия доклад от 5,41 лева/МВтч. Неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на решението на административния съд. Обективно съдът е изследвал от фактическа страна предпоставките и изискванията на приложимата нормативна уредба за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната мрежа. Установено е, че "ЕСО" е заявило за утвърждаване на цени за достъп от 5,59 лева/МВтч на производители на ел. енергия от ВЕИ, която се изкупува по преференциални цени, въз основа на утвърдената с Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 2,45 лева/ МВтч и предвид по-високите прогнозни количества ел. енергия, произведена от ФЕЦ и ВяЕЦ за периода от 1.07.2015 г. до 30.06.2015 г., както и на очакваното значително намаление на приходите от реактивна енергия за регулаторния период, поради влезлите в сила от 1.02.2015 г. изменения на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г. След първоначалното заявяване, с допълнение към него е посочен размерът на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за регулиране, свързан с производството на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ в размер на 51 786,21 хил. лева и приходи от цената за достъп съгласно Решение № Ц-6/13.03.2014 г. и Решение № КМ-1/13.03.2014 г., като е посочено, че реалният размер на предложената за утвърждаване цена от 1.07.2015 г. е 17,73 лева/МВтч, предвид размера на некомпенсираните разходи от 34 531,66 хил. лв. и при отчитане на прогнозното производство на ел. енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ за процесния регулаторен период. В тази връзка е поискано извършване на поетапно компенсиране, което КЕВР е приела за основателно във връзка с извършените допълнителни разходи в периода м. септември 2012 г. -м. април 2015 г. на стойност 51 786 хил. лева и е посочила каква част от реално извършените разходи за допълнителна разполагаемост са компенсирани чрез приходите по Решение № КМ-1 от 13.03.2014 г., Решение № Ц-6 и приходите от реактивна енергия за поевтиняване на цената за достъп на обща стойност от 17 255 хил. лева. Обосновано административният съд е съобразил, че размерът на некомпенсираните разходи за разполагаемост на "ЕСО" ЕАД приет от КЕВР е в размер на 34 531 хил. лева, при отчитане на данните за периода 09.2012-04.2015 г., за който дружеството не е купувало средно за отчетния период по 170 МВт допълнителна разполагаемост за всеки час, поради и което е приет за икономически обосновано да бъде включен разход от 100 МВт на час допълнителен резерв. При тези данни КЕВР е приела, че е налице необходимост от поетапно компенсиране на направените разходи за допълнителна разполагаемост, което следва да бъде извършено в рамките на три регулаторни периода. Също така необходимите приходи са изчислени от КЕВР в съответствие с утвърдените необходими разходи представени таблица и нормата на възвращаемост, като е отчела и прогнозните количества ел. енергия, която ще бъде произведена от производители от ВЕИ. Отделно са изложени и мотиви по отношение на невключването в процесната цена на приходите от реактивна енергия. Отчетено е от съда, че при определяне на цената за достъп нормата на възвращаемост на капитала също е изчислена законосъобразно, като е определен размер от 3,33%, която е значително по-ниска спрямо определената с Решение Ц-25 от 29.07.2013 г. и Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. от 6,83%, изчислена в съответствие с чл. 14 и чл. 9 от Наредба № 1/2013 г., която норма е приложена и при определяне на цената за достъп до електропреносната мрежа. Обосновано съдът е приел, че предвидените допълнителни разходи за закупуването на допълнителен резерв за вторично регулиране са определени след анализ на разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД и извършени за периода м. септември 2012 г. - м. юли 2013 г. и м. август 2013 г. - м. април 2015 г., които надхвърлят разходите за допълнителни услуги, утвърдени в цената за достъп до електропреносната мрежа за всеки регулаторен период - 200 МВт, утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. и запазени на същото ниво при цената за достъп за крайните клиенти, по раздел IV, т. 1 на обжалваното решение № Ц-27/2015 г., поради и което преносният оператор следва да бъде компенсиран за тези допълнителни разходи в рамките на три регулаторни периода. При тези обобщени данни съдът правилно е приложил чл. 27, ал. 1 от Наредба 1/2013 (изм. - ДВ, бр. 17 от 2014 г., в сила от 28.02.2014 г.), като е преценил, че цената за достъп до електропреносната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 на същата наредба и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия, доставено за продажба на територията на страната и за износ за съответния регулаторен или ценови период. Правилно е приложена и ал. 2 от посочената разпоредба, съгласно която към заявлението за цени, независимият преносен оператор предоставя информация за договорената разполагаемост на предоставената мощност за студен резерв и резерв за допълнителни услуги, предоставяни от производителите на електрическа енергия и разходите на дружеството по закупуването й от производители. Правилно съдът е приел, че не е следвало да се приложи чл. 41 от Наредба № 1, която се намира в глава четвърта, определяща общия ред за утвърждаване, определяне и изменение на цени, предвид на това, че е специалната разпоредба, а не общата. Правилно съдът е съобразил, че процесната цена за достъп за първи път е регулирана с решение Ц-6/13.03.2014 г., след като Решение Ц-33/2012 г., с която е била регламентира временна цена съгл. чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, е отменено от Върховния административен съд. Определеният размер на цената за достъп е обоснован и от натрупаният при оператора на преносната мрежа дефицит, причина за който е закупената разполагаемост до м. април 2015 г., както и некоригирането на необходимите приходи с приходите от реактивна енергия в съответствие с изменението на чл. 7 от Наредба № 1/2013 г., които са факторите, водещи до съществената разлика, между цената, определена с решение № Ц-6 и цената по Решение № Ц - 27, като в случая цената за достъп включва разходите за осигуряване на необходим резерв/разполагаемост, съгласно чл. 27, ал. 4, предл. 1 от Наредба № 1/2013 г./ и разходи за компенсация, представляващи други компоненти. Именно в тази връзка е обоснована разликата в цената за достъп посочена в доклад от 27.5.2015 г. в размер на 5,41 лева и определената цена от 7,14 лева/МВтч, предвид включените разходи за компенсация и приходите от реактивна енергия. Освен това е съобразена разпоредбата на § 1, т. 53а от ДР на ЗЕ, съгласно която системните услуги уреждат и задълженията на пазарните участници, каквито задължения представляват извършените вече разходи за закупуване на необходим резерв. Обосновано съдът е приел, че извършеното компенсиране не попада в приложното поле на чл. 34 и чл. 35 от ЗЕ, които съгл. § 8 от ПЗР на ЗЕ могат да се компенсират по реда на чл. 21, ал. 12, т. 17 от ЗЕ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 17 от ЗЕ в редакцията й към датата на издаване на атакуваното решение. С последното изменение на разпоредбата в приложното й поле изрично е включен и чл. 34 от ЗЕ. По силата на чл. 34, ал. 6 и чл. 35, ал. 5 от ЗЕ тези разходи следва да бъдат равномерно и справедливо разпределени между всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително оператора на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи. В този смисъл са разпоредбите и на чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 1/2013 г. Законосъобразно съдът е приел, че в съответствие с посочените разпоредби от КЕВР е определена цена за задължение към обществото, заплащана на "НЕК" ЕАД от крайните клиенти, електропреносното и електроразпределителните дружества, вследствие на разликата между пазарната цена на ел. енергия и цените, по които общественият доставчик я закупува по преференциални цени, като с тази цена всички участници в електроенергийната система заплащат на практика разликата между пазарната и преференциалната цена. Цена е предвидена и определена в решението, предмет на жалбата, в частта му относно определянето на цена за задължение към обществото на "НЕК" ЕАД, която е в размер на 37,90 лв./МВтч без ДДС, в това число компонента, отразяваща разходите за ел. енергия, произвеждана от възобновяеми източници, в размер на 22,51 лв./МВтч. Следователно задължението за заплащането им е предвидено и за "ЕСО" ЕАД и няма как тези разходи да се предвидят и включат два пъти по твърдението на жалбоподателя. Отделно от това съдът е съобразил чл. 12, т. 1 във връзка с чл. 11, т. 1 от Правила за търговия с електрическата енергия (ПТЕЕ), които имат нормативен характер и уреждат видовете договори, страни и предмета им, по-конкретно договорите за достъп до електропреносната мрежа и предоставянето на системни услуги. Съобразил е и разпоредбите на чл. 62, ал. 4 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕС), според която правото на ползване на електропреносната мрежа се основава на договор за достъп (право на ползване на преносната мрежа, предоставяне на допълнителни услуги и ползване на системни услуги), сключен между ползвателя и оператора на преносната мрежа. С оглед на това извършената от КЕВР компенсация е в съответствие с разпоредбата на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, съгласно която цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, включително разходите за управление, експлоатация и поддръжка на енергийните обекти, както и за поддържане на резервни и регулиращи мощности, поради и което е законосъобразен изводът на административния съд, че "възвръщаемост на капитала" е изчислена в съответствие с относимите формули и изисквания по чл. 9, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 8, чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Последното се потвърждава и от заключението на приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа експертиза. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е съобразил, че с оспореното решение на КЕВР и определения размер на цената за достъп, се изземват приходите от дейността на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър и прехвърлянето им към "ЕСО" ЕАД. Следва да се отбележи, че цената за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия, за разлика от преференциалната цена за продажба на енергия, която не се дължи, а се получава от тези производители и има различен характер в сравнение с цената за достъп до електропреносната мрежа. Законодателят е предвидил преференциална цена за изкупуване на ел. енергия от производителите на енергия от слънце и вятър, но това не означава, че тези производители нямат задължения, произтичащи от характера на електроенергийната система и постигането на баланс в тази система, която е основна цел на законодателя, видно от мотивите на ЗИД на ЗЕ от 7.07.2015 г. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че заплащането на цени за достъп до електропреносната мрежа представлява едно от задълженията на производителите на електрическа енергия от слънце и вятър, което не влиза в противоречие с правото им да получават цената за произведената от тях енергия, като по този начин се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, тъй като е недопустимо всички останали производители на електрическа енергия, както и клиенти, да бъдат натоварени с тежестта на разходите, произтичащи от дейността на една група производители. Следователно определената цена за достъп до електропреносната мрежа за производители от слънчева и вятърна енергия в случая е определена в съответствие с материалноправните разпоредби на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Неоснователно е възражението на касатора, че като не е присъединено към електропреносната мрежа и няма никакви допирни точки с нея, както и че има договор за достъп с електроразпределителното дружество "ЕВН Б. Е." АД, не следва да дължи цена за достъп на "ЕСО" ЕАД. Съгласно в чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ, чл. 27 от Наредба № 1/2013 г. цената за достъп до електропреносната мрежа подлежи на ценово регулиране. Съгласно чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ (в приложимата редакция), клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството на производител на ел. енергия, поради което дължи цена за достъп до електропреносната мрежа на "ЕСО" ЕАД, въпреки че е присъединено към електроразпределителната мрежа и има договор за достъп с електроразпределителното предприятие "ЕВН Б. Е." АД. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението на административния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на материално правните разпоредби по ЗЕ, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ( в приложимата редакция) и Правилата за търговия с електрическа енергия, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Т." ЕООД, поради което не са налице отменителни основания и следва да бъде оставено в сила в тази част. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че е основателна жалбата на "Т." ЕООД против решение № 8128 от 19.12.2016 г. по адм. д. № 3547/2016 г. на Административен съд С. - град, Т. отделение, 16 състав, в частта, в която е осъдено дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Видно от данните по делото в производството пред АС С. град ответникът КЕВР е представлявано от правоспособен юрист Р. Т. Р., на длъжност старши експерт в дирекция "Правна" на КЕВР и от правоспособен юрист И. С. Ц., на длъжност главен експерт в дирекция "Правна" на КЕВР. В съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК ( в приложимата редакция към момента на постановяване на решението), във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на юридическото лице се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако е защитавано от юрисконсулт. В този смисъла е и ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС, съгласно което в случаите, в които се отхвърли оспорването срещу административния акт, оспорващият дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт. В случая пред АССГ КЕВР не е представлявана от юрисконсулт, а от лица - правоспособни юристи на длъжности старши експерт и главен експерт в дирекция "Правна" на КЕВР, които не заемат длъжност "юрисконсулт". Предвид на това административният съд незаконосъобразно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР, поради което решението на съда в тази част следва да бъде отменено. При този изход на спора и с оглед чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на касатора и на ответника за разноски за настоящата инстанция е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, предвид на това, че оспорването е отхвърлено в частта по отношение решението на КЕВР, а е отменено само в частта за разноските. Отделно от това КЕВР отново е представлявана от правоспособен юрист на длъжност старши експерт в дирекция "Правна" на КЕВР, който не заема длъжност юрисконсулт, поради и което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и в съответствие с чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на "ЕСО"ЕАД юрисконсултско възнаграждения в размер на 100 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение