Решение № 5136 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2016 г.

Решение № 5136 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1543/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата касационна жалба е подадена от З. Г. Р. в качеството й на ЕТ "З. Г.", чрез пълномощника адв. М. Д. Ф., срещу решение № 2487/10.12.2015 г. по адм. дело № 270/2015 г. по описа на Административен съд П., с което съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу ревизионен акт /РА/ № Р-26-1400981-091-01/23.10.2014 г. в частта, с която на жалбоподателката са определени допълнително данъчни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 421,93 лв. и лихви за забава в размер на 266,07 лв.; за 2008 г. в размер на 1 160,48 лв. и лихви в размер на 556,79 лв., за 2009 г. главница в размер на 1 674,40 лв., ведно с лихви за забава в размер на 614,04 лв. и за 2010 г. - в размер на 1472,66 лв. и съответните лихви. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - Директор на Д "ОДОП" П. при Ц§ У на НАП не е представил писмен отговор по нея, не взема становище. Втората касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ П. срещу решение № 2487/10.12.2015 г. по адм. дело № 270/2015 г. по описа на Административен съд П., с което съдът е изменил РА № Р-26-1400981-091-01/23.10.2014 г., в частта, с която е намалил установените допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. от 1 749,33 лв. на 1 472,66 лв. и в частта, с която е отменил определените от органа по приходите вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 994,82 лв.; за 2008 г. в размер на 2 969,67 лв; за 2009 г. в размер на 3 492,25 лв. и за 2010 г. в размер на 2 985,66 лв., ведно с прилежащите лихви за всички години и вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 2 464,12 лв.; за 2008 г. в размер на 817,76 лв.; за 2009 г. в размер на 1 552,22 лв. и за 2010 г. в размер на 1 492,83 лв., ведно с прилежащите лихви за всички периоди. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба - ЕТ "З. Г.", оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор, представен в срока по чл. 232 от АПК. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира и двете касационни жалби за допустими - подадени срещу подлежащ на обжалване акт, от страни по делото и в срока по чл. 230 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: По жалбата на З. Г. Р. в качеството й на ЕТ "З. Г.": С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, в частта, с която на жалбоподателя са определени допълнително данъчни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 421,93 лв. и лихви за забава в размер на 266,07 лв.; за 2008 г. в размер на 1 160,84 лв. и лихви в размер на 556,79 лв., за 2009 г. в размер на 1 674,40 лв. и лихви в размер на 614,04 лв. и за 2010 г. - в размер на 1472,66 лв. и съответните лихви. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48 ЗДДФЛ за процесните периоди като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват достоверни данни за приходи и спестявания. В тази му част, така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба на РЛ, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на всички допуснати и събрани по делото и пред административния орган доказателства. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице З. Г. Р. в качеството й на ЕТ "З. Г." е имала за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи, че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Правилно е прието като недоказано твърдението, че към 01.01.2007 г. ревизираното лице е разполагало със сумата от 10 000 лв., която сума тя твърди, че е в резултат на дългогодишната й трудова дейност, поради което за начално салдо е приет резултат в размер на 0.00 лв. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано нито с гласните доказателства, нито с писмените, че в началото на 2007 г., лицето е разполагало с твърдяната от нея сума в размер на 4 000 лв., които тя претендира, че са вследствие на върнат заем от лицето К. К.. В подкрепа на твърдението е, че липсват конкретни доказателства като разписки за предаване и връщане на сумата и писмен договор. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в тази част е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС П. е правилно и като такова следва да се остави в сила. По жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" П.: Решението на АСП се обжалва от този касатор в частта, с която съдът е изменил РА № Р-26-1400981-091-01/23.10.2014 г., в частта, с която е намалил установените допълнителни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. от 1 749,33 лв. на 1 472,66 лв. и в частта, с която е отменил определените от органа по приходите вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 994,82 лв.; за 2008 г. в размер на 2 969,67 лв; за 2009 г. в размер на 3 492,25 лв. и за 2010 г. в размер на 2 985,66 лв., ведно с прилежащите лихви за всики години и вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 2 464,12 лв.; за 2008 г. в размер на 817,76 лв.; за 2009 г. в размер на 1 552,22 лв. и за 2010 г. в размер на 1 492,83 лв., ведно с прилежащите лихви за всички периоди. Правилен е изводът на съда досежно неправилно включване в паричния поток на ревизираното лице на сумата от 5 000 лв, представляваща цена на недвижим имот по НА № 117/2010 г. В подкрепа на това твърдение е представена декларация на Г. А. от 01.11.2013 г., с която се заявява, че сделката е била оформена като покупко-продажба, като това твърдение се подкрепя и от показанията на свидетеля Илиев, който е присъствал при изповядването на сделката и твърди, че лицето е платило само таксата на нотариуса и на община С.. Органът по приходите не е направил проучване на фактическата обстановка и неаргументирано е включил сумата от 5 000 лв. Представени са достатъчно доказателства, че волята на страните е различна от изразената в сделката, които органът не е проучил обстойно. Решението на АСП се обжалва от директора на Дирекция "ОДОП" и в частта, с която е отменил определените от органа по приходите вноски за ДОО за 2007 г. в размер на 994,82 лв.; за 2008 г. в размер на 2 969,67 лв; за 2009 г. в размер на 3 492,25 лв. и за 2010 г. в размер на 2 985,66 лв., ведно с прилежащите лихви за всички години и вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 2 464,12 лв.; за 2008 г. в размер на 817,76 лв.; за 2009 г. в размер на 1 552,22 лв. и за 2010 г. в размер на 1 492,83 лв., ведно с прилежащите лихви за всички периоди. Първоинстанционният съд правилно е отменил ревизионния акт в тази му част. Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Този извод се прави от приетото ТР № 1 от 18.05.2016 г. на ОСС на ВАС I и II колегия. С нормите на чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК се установяват обстоятелствата за определяне на основата за облагане с данъци различни от тези в материалните данъчни закони и основанията за преминаване към този ред. Данъчната основа, наред с данъчната ставка, са фактическите предпоставки за определяне на данъка. Размерът на данъка е функция на отнасянето на данъчната ставка към данъчната основа. Затова и с дадената в чл. 122, ал. 1 и 2 ДОПК правна уредба се засяга съдържанието на данъчното задължение. Това задължение е в превръзка с обектите на облагане печалба и доход в хипотезите на чл. 123, ал. 1 ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ задълженията за осигурителни вноски. За установяването на задължителни осигурителни вноски е препращането на чл. 124а ДОПК. Материалноправният характер на определящите за препращането правни норми обуславя същата характеристика на препращащата норма. Тя действа ex nunc, поради което е неприложима за установяването на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането ? в сила. Разноски: Предвид неоснователността и на двете касационни жалби не се дължат разноски в полза на коя да е от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение