Решение № 7092 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2020 г.

Решение № 7092 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 465 от 5.12.2019 година, постановено по адм. д. № 679/2019 година по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 32-229/306/6.08.2019 година на директора на Териториална дирекция /ТД/ Дунавска, потвърдено с Решение № Р-830/32-301043/18.10.2019 година на директора на Агенция "Митници", в частта относно определената законна лихва върху подлежащия на възстановяване акциз, изчислена за периода от 25.07.2018 година до датата, на която акцизът е възстановен на "Захарни заводи" АД. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В постъпил писмен отговор се твърди, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Административен съд-Велико Търново е правилно и законосъобразно. Ответникът- "Захарни Заводи" АД, чрез юрк. Гецов, оспорва касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на "Захарни заводи"АД срещу решение № 465 от 5.12.2019 година, постановено по адм. д. № 679/2019 година по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменено решение № 32-229/306/6.08.2019 година на директора на Териториална дирекция /ТД/ Дунавска, потвърдено с Решение № Р-830/32-301043/18.10.2019 година на директора на Агенция "Митници", в частта относно определената законна лихва върху подлежащия на възстановяване акциз, изчислена за периода от 25.07.2018 година до датата, на която акцизът е възстановен на "Захарни заводи" АД. Съдът е приел, че решението на директора на Агенция "Митници" е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. Приел е, че съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен акциз се възстановява и /или прихваща за погасяване на изискуеми задължения на лицето, събирани от Агенция Митници, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Посочено е, че освобождаването от акциз се прилага само за крайни потребители, на които е издадено съответно УОАКП. В случая, отказът за издаване на такова удостоверение е отменен по съдебен ред. Съдът е посочил, че с отмяната на отказът за издаване на УОАКП и по-късното му издаване се заличава правното основание за заплащане на акциз и платения такъв става недължимо платен. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАДС недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на публични задължения на лицето събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митнически органи. В редица решение на ВАС е посочено, че именно по реда на чл. 27 от ЗАДС се дължи възстановяване на недължимо платен акциз, в случаите, когато е отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. За периода от отказа за издаване на удостоверение до неговото издаване и получаване в резултат на съдебно решение, поради установената му незаконосъобразност не е налице основание за събиране на акциз. Към момента на подаване на искането от дружеството са били налице материално правни предпоставки за издаване на УОАКП. Такова удостоверение е издадено на 7.09.2017 година Удостоверението е издадено въз основа на искане от 13.04.2016 година, което е съдебно признато за основателно. Издаденото в по-късен момент удостоверение не препятства възможността за предявяване на претенция за възстановяване на акциз по реда на чл. 27 от ЗАДС. Правилно е прието от съда, че се дължи лихва на основание чл. 129, ал. 6 ДОПК. Фактите по делото относно УОАКП са правилно установени от първоинстанционния съд. По този въпрос няма спор между страните. При липса на легално определение на израза "недължимо платен", от значение е лексикалното или общо употребимото му значение. Правилно административният съд е приел, че последващата отмяна по съдебен ред на митническия индивидуален административен акт за отказ за издаване на такова удостоверение е от значение за случая. Отмяната на унищожаем административен акт има ретроактивно действие, защото съдебното решение за това има конститутивно действие, чрез което с обратна сила се заличават последиците на незаконосъобразния административен акт. В случая, с отмяната на отказа за издаване на удостоверение и по-късното му издаване, се заличава правното основание за заплащане на акциза. Съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2-ро от АПК отмяната на акта има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната, като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. С оглед горното, оспореното решение като правилно следва да се остави с сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,