Решение № 10033 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2009 г.

Решение № 10033 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3568/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив против решение от 10.02.2009 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2132/2008 г. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3. от АПК. Ответникът Цветан Димитров Варимезов, чрез процесуалния си представител - адв. Печева, оспорва жалбата, иска потвърждаване на решението. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив отменя заповеди № ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008 г. на кмета на община Пловдив, с които на Цветан Димитров Варимезов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен юрисконсулт" в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към община Пловдив. За да постанови този резултат, съдът приема в мотивите си, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след изтичане на определения в чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) двумесечен срок от откриване на нарушението, а по същество приема недоказано извършване на служебните задължения, с които е обоснован административния акт. Тези изводи на съда са неправилни. От приобщените към административната преписка доказателства безспорно се установява, че в качеството си на главен юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към община Пловдив Цветан Варимезов нарушава служебните си задължения като процесуален представител на община Пловдив по гр. д. № 904/2007 г. по описа на Апелативен съд Пловдив като не предприема действия по защита на общината по образуваното изпълнително дело № 290/2008 г. на частен съдебен изпълнител Величко Апостолов, с район на действие Окръжен съд-Пловдив, изразяващи се в следното: Варимезов не уведомява ръководството на община Пловдив и прекия си ръководител за предприетите изпълнителни действия по осъдителното решение на Апелативния съд. Не обжалва действията на частния съдебен изпълнител, който предприема изпълнителни действия за възлагане на акции на общинско дружество на взискателите-частноправни субекти, които променят способа на изпълнение по реда на чл. 426, ал. 2 във връзка с чл. 515, ал. 1, т. 3 от ГПК, в резултат на което е променена собствеността на общинското дружество "Ритон" ЕАД, с което са нарушени интересите на общината. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа детайлно описание на нарушенията така, както повелява разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. По тези съображения настоящата инстанция намира, че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е мотивиран според изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а изложеното в него съставлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Варимезов, който безспорно не изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, както правилно административният орган квалифицира виновното нарушение на служебните задължения. На следващо място, необоснован е изводът на решаващия съд за изтичане на преклузивните срокове, в рамките на които дисциплинарнонаказващият орган има право да налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. С факта на осъществяване на деянието, което следва по своите признаци да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89 от ЗДСл, започва да тече едногодишният преклузивен срок. В рамките на този срок е предвидено, че органът по назначаването разполага с двумесечен срок да наложи дисциплинарно наказание на провинилия се служител, считано от откриване на нарушението. Нарушението следва да се счете открито тогава, когато е установено лицето, осъществило с действия или бездействия съответното деяние, времето и мястото на извършването му. Дали деянието според своите съществени признаци от обективна и субективна страна представлява дисциплинарно нарушение и следва ли за него да бъде наложено дисциплинарно наказание, е въпрос на последваща преценка на органа, който е носител на дисциплинарната власт. Тази преценка следва да бъде извършена в двумесечен срок, считано от установяване на дисциплинарната простъпка, и в случай че такава е налице, се обективира с издаване на заповед за налагане на съответното дисциплинарно наказание с произтичащите последици за положението на държавния служител. В случая предпоставките, въз основа на които може да се приеме за открито нарушението, са изпълнени с представянето на доклад с изх. № 13007501