Решение № 7716 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2011 г.

Решение № 7716 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2423/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на образованието, младежта и науката, чрез пълномощника държавен експерт - юрист Диляна Гърбовска, против решение № 15699/20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1994/2010 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 06-00-809-2009/12.01.2010 г., издадено от същия министър. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспореното решение на министъра. Ответникът по касационната жалба - Красимира Станкова Борисова от гр. София, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменено решение № 06-00-809- 2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което на Красимира Станкова Борисова от гр. София е отказано признаване на висше образование по специалността "Счетоводство и контрол" на образователно - квалификационна степен "бакалавър" от Киевския славистичен университет, Украйна, на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища; преписката е върната на министъра на образованието, младежта и науката, за ново разглеждане. За да постанови решение в този смисъл съдът е приел, че не е налице посоченото в оспореното решение основание за отказа, след като издадената от Киевския славистичен университет диплома не е приета за неавтентична и пред съда също не е оспорена истинността й. Не са налице и другите фактически и правни основания за постановяване на отказ за признаване на висше образования по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от наредбата. Мотивите на административния орган за провеждане на обучението в поделение на територията на страната не са доказани и са относими към друг вид процедура по наредбата. Не е установено да е открито поделение на Киевския славистичен университет на територията на страната, което да е издало дипломата, поради което посоченото основание за отказ в решението на министъра не е налице, а от друга страна не е извършена преценка за допустимостта на дистанционно обучение, извършвано от посочения университет, с оглед изискванията на чл. 42, ал. 11 ЗВО. Във връзка с наведените от оспорващия доводи за нарушение на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион, съдът е посочил, че в случая отказът за признаване не е на базата на съществено различие в квалификацията, съгласно изискването по Конвенцията, а на базата на формата, чрез която тази квалификация е придобита. Не е извършена също проверка налице ли са основания за признаване на дипломата въз основа на сключено споразумение между България и Украйна. Настоящият касационен състав на ВАС счита, че обжалваното съдебно решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че административното производство е образувано по заявление подадено от Красимира Станкова Борисова по чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища /НДИППВОЗПОЧВУ/, с искане да бъде признато придобитото от нея образование, за което е представила диплома на бакалавър по специалността "Счетоводство и контрол", издадена от Киевски славистичен университет - гр. Киев, Украйна. В заявлението като форма на обучението е посочено - "дистанционно", а за място на провеждане на обучението е посочено "България, гр. София". Заявлението е разгледано от комисия по чл. 7, ал. 2 от наредбата, която с решение по т. VI. 32 е направила предложение да се откаже признаване на основание чл. 12, ал. 1, т. 3, вр. чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 ДР на Закона за висшето образование /ЗВО/, по съображения, че след извършена проверка на документите по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 и в съответствие с чл. 2 НДИППВОЗПОЧВУ, е установено, че обучението е проведено в нарушение на § 4, ал. 1 ДР ЗВО. С решението, което е оспорено пред съда, министърът на образованието, младежта и науката е отказал да признае висше образование на Красимира Станкова Борисова по специалността "Счетоводство и контрол". Като правно основание на този отказ са посочени чл. 12, ал. 1, т. 3, вр. чл. 2 от наредбата и § 4, ал. 1 ДР на ЗВО, а като фактическо основание е посочено, че лицето е декларирало, че обучението е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала дипломата за висше образование, от което следва, че заявителят се е обучавал в нарушение на § 4, ал. 1 ДР на ЗВО, съгласно който чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Предвид установеното от фактическа страна, обоснован и правилен е извода на първоинстанционния състав на съда, че не е установено наличието на основание за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, посочено като правно основание за постановяване на обжалвания административен акт. Разпоредбата предвижда, че признаване на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се отказва, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. По делото няма доказателства, от които да се установява, че представената със заявлението диплома не е издадена от висшето училище, което е посочено за неин издател - Киевски славистичен университет, Украйна, няма и твърдения в този смисъл. В касационната жалба са изложени съображения, че основанието за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата било налице, поради това че обучението на жалбоподателката не било проведено в Киевския славистичен университет, Украйна. От наличните по делото доказателства не може да бъде направен извод в този смисъл, след като е представена диплома, издадена от този университет и нейната автентичност не е опровергана. Като правно основание за отказа за признаване на висше образование, в оспорената заповед е посочена също разпоредбата на чл. 2 НДИППВОЗПОЧВУ, в която е предвидено, че право на признаване на придобито висше образование и на завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование, или са завършени периодите на обучение. При издаване на оспорения административен акт компетентният административен орган не е изследвал и съответно - обсъдил, дали е изпълнено изискването обучението да е проведено във висше училище, създадено и функциониращо по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование. Предвид това, обосновано първоинстанционния съд е констатирал това нарушение. В тази връзка следва да се допълни, че административният орган е следвало да извърши съответна проверка и да отговори на въпроса дали Киевският славистичен университет е висше учебно заведение, създадено и функциониращо по законоустановения ред в Украйна. В разпоредбата на § 4, ал. 1 ДР ЗВО, също посочена като правно основание за постановяване на обжалвания пред съда отказ за признаване на висше образование, е предвидено, че чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Правилно първоинстанционният съд в тази връзка е приел, че от доказателствата по делото не се установява Киевският славистичен университет, Украйна да има разкрито поделение на територията на България. Според посоченото в заявлението за признаване на образование, обучението е проведено дистанционно, което не предполага непременно чуждестранното висше училище да има разкрито поделение в България. Доколкото в разпоредбата на § 4, ал. 2 ДР ЗВО е предвидено, че български висши училища могат да откриват в структурата си основни звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на този закон в съответствие с международни спогодби или споразумения с чуждестранни висши училища, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че не е изследвана тази възможност. Въпреки че в касационната жалба е изложено, че тези хипотези не са налице, в обжалвания административен акт и в протокола на комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата няма данни за обсъждане на посочените изисквания. Съгласно чл. 42, ал. 10 ЗВО формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни, а според ал. 11, дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон. В тази връзка правилно първоинстанционният е посочил, че при издаването на оспорения административен акт не е извършена преценка дали е допустимо извършване на дистанционно обучение от Киевския славистичен университет предвид изискванията по чл. 42, ал. 11 ЗВО. Административният орган е следвало да прецени и даде отговор на съществения за конкретния правен спор въпрос дали действащата правна уредба в България дава възможност за признаване на висше образование и професионална квалификация, въз основа на издадена диплома за завършването на това образование в чуждестранно висше училище чрез дистанционно обучение и съответно какви са изискванията за такова признаване и дали същите са спазени в конкретния случай. Предвид изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че правилно тричленният състав на съда е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав