Решение № 8499 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7920/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община срещу Решение 2944/02.05.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 4902/2022 г., с което е отменена негова Заповед РА50-861/26.11.2021 г. за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план на улица по индивидуализираните в акта осеви точки и свързаното с това изменение на плана за регулация на УПИ Х-79 от кв. 27 и УПИ I-СГНС за ресторант и градина, кв. 15, м. в.з. спирка Иваняне м. Бели брег, район Банкя.

От ответниците Министерството на вътрешните работи, С. Г. Р. и М. Д. П. са на становище за неоснователност на жалбата, останалите ответници не вземат участие в касационното производство.

Адв. Й. Мраценкова, в качеството си на особен представител на С. Р., е поискала да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Съдебно-техническата експертиза, приета от първостепенния съд, е установила, че със заповедта се засяга подземен оптичен кабел на МВР, който е разположен между оградата на ПИ 32216.2293.258 и съществуващото към момента пътно платно на [улица]. Експертът не е посочил в каква степен се засяга кабела, доколкото не е могъл да локализира точното му местоположение и дълбочина (същият не е нанесен в кадастъра на подземните проводи), но въз основа на заснемане от ГИС и проект за трасето на кабела е на становище, че най-вероятно е по дължината на предвидената с ПУП улица между о.т. 104 и о.т. 102 трасето следва това на съществуващото на място пътно платно, но предвидената улица е с по-голяма ширина. Оптичният кабел не позволява да се прекъсва и трябва да е цял.

1. При тези фактически констатации, правилни са мотивиращите отмяната на заповедта изводи на съда за издаването й при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 35 АПК.

а. Проверката относно наличието на факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразността на акта за одобряване на ПУП, е от обективен характер. Това означава, че независимо дали административният орган е положил дължимата грижа или не е разполагал с необходимата информация поради пасивно поведение на заинтересованата страна и отсъствието на известни му доказателствени източници, те следва да бъдат взети предвид при съдебния контрол вж. чл. 142, ал. 2 АПК. Друг подход би довел до нарушаване на принципа за истинност по чл. 7 АПК, изискващ административните актове да се основават на действителните факти и включващ в пределите на преценката всички факти и доводи от значение за случая.

б. Фактът, че с проекта се засяга подземен оптичен кабел на МВР, е обосновано изяснен от експертизата. Невъзможността да се определи къде точно е ситуиран кабелът и каква част от него би била евентуално накърнена не компрометира нито достоверността на фактическото установяване, че попада в обхвата на разработката, нито правилността на правния извод, произтичащ от констатацията. Съществуването на кабела не е предполагаемо, а идентифицирането на точното му местоположение и дълбочина, за да се запази целостта и функционирането му, са въпроси, подлежащи на изследване при конкретното предвиждане на регулационната промяна.

в. По отношение на квалификацията на кабела като елемент от техническата инфраструктура чл. 64, ал. 1 ЗУТ, и строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и задължението за отразяването му в плана на основание чл. 125, ал. 5 ЗУТ, се споделят мотивите на административния съд, към които препратката е допустима по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

г. Несъобразяването на ПУП със заварения строеж разкрива процесуален порок на заповедта, налагащ отмяната й. Нарушението е съществено поради вероятността информацията за наличния оптичен кабел при одобряването на плана да предпостави регулационно проектиране с различни параметри чл. 146, т. 3 АПК, обусловено от целта да се осуети потенциалното прекъсване на кабела при реализацията на плана.

1. Неотносимо към разрешението на казуса е позоваването от касатора на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от Наредба 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места и чл. 13, ал. 1 от Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи с оглед довода за съответствие на ПУП с изискванията за разполагане на подобни обекти съответно под тротоари и/или улици.

Подзаконовите нормативни актове регламентират проектирането и изграждането на самите технически проводи и съоръжения, респ. електронни съобщителни мрежи, а не условията, при които планът за улична регулация трябва да отрази вече изграден обект от този вид. Довод за законосъобразност на ПУП няма как да се черпи от факта, че кабелът е правомерно разположен подземно към момента на издаване на заповедта, след като има възможност той да бъде засегнат от плана, изработен при липсата на необходимите данни за характеристиките и местоположението му.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Молбата за присъждане на възнаграждение на особения представител е основателна.

С нарочен акт на първоинстанционния съд на С. Р. е назначен особен представител на основание чл. 137, ал. 6 АПК. Възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, а задълженото за заплащането му лице е оспорващият в производството пред административния съд, респ. касационният жалбоподател чл. 137, ал. 6 вр. чл. 228 АПК.

Размерът на адвокатското възнаграждение се съобразява с правилата на Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.) вж. т. 6 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК НА ВКС.

Според чл. 2, ал. 4 от Наредба 1/2004 г. възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, а минималният им размер за административни дела по ЗУТ, които са без определен материален интерес, е 1250 лв. чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата. Чл. 137, ал. 6, изр. 3 АПК допуска минимален размер на адвокатското възнаграждение в полза на особения представител, който е не по-малък от една втора от предвидения в наредбата. В съответствие с разпоредбата на кодекса възнаграждението за касационната инстанция ще бъде определено и присъдено в размер на 625 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение