Решение № 34 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2021 г.

Решение № 34 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4159/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д. С. против решение № 10379 от 19.05.2021 г. на САС по в. гр. д. № 1019/2020 г., с което е потвърдено решение № 8222 от 03.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1773/2017 г. по описа на СГС, ГО, I-18 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката срещу "Втора многопрофилна болница за активно лечение- София" ЕАД, гр. София иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 100000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на усложнения след цезарово сечение, извършено на 01.12.2014 г., довело до хистеректомия. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба "Втора многопрофилна болница за активно лечение- София" ЕАД, гр. София, с подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника по касация моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено. Третото лице помагач "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД, не е изразило становище по жалбата. С определение № 18/21.01.2022 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по правния въпрос относно задължението на съда да назначи експертиза, когато с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. По поставения правен въпрос: Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден факт, релевантен за спора, не е установен или е погрешно установен поради пропуск на съда служебно да назначи експертиза, дори и с въззивната жалба да не е направено искане за назначаването й, въззивният съд служебно назначава такава на разноски на страната, която носи тежестта от доказване на този факт. По съществото на жалбата: Няма спор по делото, че ищцата /касатор в настоящето производство/ е постъпила в ответната болница на 01.12.2014 г. за планово оперативно раждане, като на същата дата в 10, 35ч. се е родило детето й. В 18. 00 ч. е констатирано прокървяване и й е предписан окситоцин. В 20, 40 ч. при оплакване на ищцата от силни болки е извършен преглед и е установен напрегнат и болезнен корем. В 22. 00 ч. е започнала оперативна интервенция, при която е отстранена матката на ищцата. Причината за извършената оперативна интервенция е атония на матката. Спорен по делото е въпросът относно наличието на противоправно деяние на служителите на ответника, с оглед ангажирането на отговорността на юридическото лице, на основание чл. 49 ЗЗД. В исковата молба, а впоследствие и във въззивната си жалба, ищцата поддържа, че след раждането не й е приложена метергинова профилактика, каквато се прилага, за да бъде предотвратена кръвозагубата и атонията на матката. С определение от 11.03.2020 г. въззивният съд е приел, че предвид направеното оплакване във въззивната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, следва да се допусне допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза, която да даде заключение при какви случаи се дължи извършването на метергинова профилактика, в разглеждания случай такава извършвана ли е, било ли е необходимо да се извърши и съответно ако не е извършена има ли значение това за състоянието на ищцата и наложилото се отстраняване на матката. Във въззивното производство е приета съдебно- медицинска експертиза, според заключението на която метергинова профилактика е противопоказна при родилки с епидурална анестезия /при цезарово сечение/, че тази терапия е включена в Стандарта по акушерство и гинекология и е част от алгоритъма на водещия нормално раждане. Според вещите лица неизвършването на метергинова профилактика няма значение относно възникналото усложнение – атония на матката, довело до отстраняване на този орган. В съдебно заседание вещите лица са пояснили, че при оперативно раждане не се прилага метергин, като това е наложено не от акушер- гинеколозите, а от анестезиолозите. На въпроса кой решава каква терапия ще се приложи / окситоцинова или метергинова/ е отговорено, че това е общо решение на акушер- гинеколога и анестезиолога, като е уточнено, че за да се обясни най- добре в експертизата следва да участва и анестезиолог. Изводите на вещите лица за неприложимост на метергинова профилактика са оспорени от ищцата и е направено искане да назначаване на вещо лице анестезиолог, което да даде заключение по въпроса за приложимата терапия, което искане е уважено от съда и е допусната допълнителна съдебно медицинска експертиза от вещо лице анестезиолог. Изпратено е писмо до Директора на Втора САГБАЛ "Шейново" да посочи анестезиолог, който да даде заключение по поставената задача. В отговор е получено писмо от 22.03.2021 г. от Директора на Втора САГБАЛ "Шейново", в което се сочи, че поставеният въпрос е от компетентността на акушер – гинеколог, а не на анестезиолог и съдът, вземайки предвид това писмо, е отменил определението си за допускане на експертиза. В обжалваното решение съдът е приел, че при ищцата се констатира атония на матката, която не е предизвикана от действията на лекарските екипи при ответника. Атонията е непредвидимо усложнение, което може да възникне след всяко раждане. Атонията причинява кръвозагуба, която е причина за отстраняване на кървящия орган – матката. Неотстраняването на този орган своевременно при продължаващо кървене е животозастрашаващо родилката. Опитът за консервативно повлияване на атонията е съответен на медицинските стандарти, но е бил неуспешен. При ищцата е била приложима само окситоцинова терапия, която е и използвана. Метергиновата профилактика не е приложима при родилки с цезарово сечение. Предвид отговора на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде отменено по следните съображения: Въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска, без делото да е изяснено от фактическа страна. Въпросът за приложимостта на метергиновата профилактика при ищцата е спорен по делото, като още в исковата молба се съдържат твърдения, че такава профилактика неправилно не е приложена, а вещите лица по изготвените по делото съдебно- медицински експертизи дават нееднозначни отговори. Съгласно първоначалната съдебно- медицинска експертиза метергиновата терапия се прилага за предотвратяване атонията на матката, като вещите лица не са посочили, че е неприложима при оперативно раждане, в който смисъл пък е заключението на приетата от въззивния съд съдебно- медицинска експертиза. Вещите лица, при изслушването им пред въззивния съд са обяснили, че неприлагането на тази терапия е наложено от анестезиолозите, но същевременно са заявили, че решението дали да се приложи метергинова или окситоцинова терапия, се взема съвместно от акушер- гинеколога и анестезиолога, но последният включва лекарствата. Именно за изясняване на този спорен въпрос /за приложимостта на метергиновата терапия в конкретния случай/ е допусната съдебно - медицинска експертиза с вещо лице анестезиолог във въззивното производство, което е съобразено със становищата на изслушаните от съда вещи лица и не е имало основание тази експертиза да се отмени във връзка с постъпилото писмо на Директора на Втора САГБАЛ "Шейново", който е следвало да посочи специалист – анестезиолог. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за назначаване на комплексна съдебно- медицинска експертиза от вещи лица анестезиолог и акушер- гинеколог, която да даде заключение по поставената при първото разглеждане от САС задача. Вещите лица следва да отговорят и на въпросите: при оперативно раждане каква е терапията за предотвратяване атонията на матката, в какъв период след раждането се прилага, какви са последствията при неизвършването й. Изясняването на тези въпроси е от значение за спора с оглед твърденията на ищцата, че препаратът окситоцин й е приложен несвоевременно. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение