Решение № 7643 от 9.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2199/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. И. Т., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 3708 от 27.12.2024 г. на Административен съд Русе по адм. дело 834/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед 1085з-36 от 03.10.2024 г. на началник сектор Пътна полиция (ПП) - Русе към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Русе, с която на жалбоподателя е отказано издаването на дубликат на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) Касационният жалбоподател П. И. Т., счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че същественото нарушение на съдопроизводствените правила се изразява в това, че съдът не е изложил абсолютно никакви мотиви относно развилата се през 2018 г. процедура по чл. 157, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Счита, че съдът не е отговорил на най-важния по делото въпрос, а именно: Следва ли лицето, което е загубило правоспособност да чака за втори път изтичането на 6 месечния срок, който е предвиден в чл. 157, ал. 5 ЗДвП. Излага съображения, че съдът не е установил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на настоящия случай. Посочва, че от съда не е съобразен фактът, че още през август 2018 г. е подал заявление за издаване на дубликат на СУМПС и че още тогава е декларирал, че е загубил СУМПС, както и че още на 08.08.2018 г. му е издадено Удостоверение рег. 953/08.08.2018 г. Според касатора при подадено заявление за издаване на дубликат на СУМПС, трябва първо да му бъде издаден и връчен дубликатът и едва след това да му бъде иззет. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отмени като незаконосъобразен издадения административен акт. Ответникът началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР- Русе не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 25.04.2001 г. на П. Т. е издадено СУМПС [номер] за категориите В, С, М, АМ и ТкТ, със срок на валидност 25.04.2011 г. Т. е бил правоспособен водач от 25.04.2001 г. до 23.02.2007 г. През 2007 г. същият е загубил правоспособността си поради отнемане на контролните точки. Всичките 39 контролни точки на водача са отнети в периода от 23.02.2005 г. до 23.02.2007 г. Контролните точки са отнети както следва: с Наказателно постановление (НП) 3994/20.05.2004 г., влязло в сила на 23.02.2005 г. са отнети 6 контролни точки; с НП 584/12.05.2005 г., влязло в сила на 30.06.2005 г., са отнети 6 контролни точки; с НП 2992/31.08.2005 г., влязло в сила на 11.11.2005 г., са отнети 9 контролни точки; с НП 1800/31.05.2006 г., влязло в сила на 25.07.2006 г., са отнети 10 контролни точки; с НП 2200/06.07.2006 г., влязло в сила на 25.07.2006 г., са отнети 10 контролни точки; с НП 42846/18.04.2006 г., влязло в сила на 26.07.2006 г., са отнети 2 контролни точки; с НП 5461/31.10.2006 г., влязло в сила на 23.02.2007 г., са отнети 4 контролни точки. На 24.04.2007 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 10057 от 24.04.2007 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП - за изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон, според който текст - водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на заповедта, на 26.04.2007 г. статусът на СУМПС на Т. е бил променен от сектор ПП-Русе на отнет/иззет, причина обявен за изземване. На 08.08.2024 г. П. Т. е подал декларация по чл. 160, ал. 1 ЗДвП, в която е декларирал, че притежаваното от него СУМПС е изгубено преди няколко години. Въз основа на нея, на същата дата, статусът на СУМПС е променен от сектор ПП-Русе на невалиден, причина изгубен/откраднат. На същата дата 08.08.2024 г., Т. е подал до сектор ПП - Русе заявление за издаване на дубликат на СУМПС. На 03.10.2024 г. е издадена Заповед 1085з-36 от 03.10.2024 г. на началник сектор Пътна полиция - Русе към ОДМВР - Русе, с която на заявителя е отказано издаването на дубликат на СУМПС. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП, тъй като на водача са отнети всичките контролни точки. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на производството органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и е приел, че от доказателствата по делото се установява, че на водача са отнети всички контролни точки, с оглед на което в съответствие с материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП, законосъобразно не е издаден дубликат на СУМПС на Т.. Счел е за ирелевантни доводите на жалбоподателя, свързани с безуспешната му процедура по придобиване на правоспособност по чл. 157, ал. 5 ЗДвП. Приел е, че е без значение в случая дали и кога срокът по чл. 157, ал. 5 ЗДвП е изтекъл, тъй като този срок е от значение за процедурата по придобиване на правоспособност по чл. 157, ал. 5 ЗДвП, но не и в производството по издаване на дубликат на СУМПС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото съдът е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства, отговорил е на всички доводи и възражения в жалбата, които са от значение в случая. Съгласно чл. 160, ал. 1 дубликат на свидетелство за управление се издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, което притежателят декларира в заявлението за издаване на дубликат. По силата на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП дубликат на свидетелство за управление не се издава на водач, на когото са отнети всички контролни точки. По делото е установено безспорно, че касаторът е загубил своето СУМПС, както и че му отнети всички 39 контролни точки. Установено е още, че е издадена Заповед за прилагане на ПАМ 10057 от 24.04.2007 г. по чл. 171, т. 4 ЗДвП - за изземване на СУМПС на Т. за неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 ЗДвП да върне СУМПС, тъй като е загубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки. По делото е установено, че на 08.08.2024 г. Т. е подал декларация по чл. 160, ал. 1 ЗДвП и заявление за издаване на дубликат на СУМПС. От анализа на установените факти и предвид разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП следва извод, че законосъобразно на Т. е отказано да му бъде издаден дубликат на СУМПС. Разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП е ясна и не буди съмнение за да се издаде дубликат на СУМПС заявителят следва да е правоспособен водач т.е. да е придобил отново правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, в случай че е загубил същата по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По делото е безспорно установено, че Т. е загубил своята правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП и че не е придобил нова правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП, следователно законосъобразно му е отказано издаване на дубликат на СУМПС. Съдържанието на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП съответства на твърдените от органа факти. Правилно съдът е приел, че въпросът относно срока по чл. 157, ал. 4 ЗДвП е ирелевантен в случая, тъй като същият има значение в процедурата по възстановяване на правоспособността (чл. 157, ал. 5 ЗДвП), а не в производството по издаване на дубликат. Без значение е и обстоятелството, че за първи път още през 2018 г. Т. е декларирал, че е загубил своя СУМПС, както и че и тогава е подал заявление за издаване на дубликат на СУМПС. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при подадено заявление за издаване на дубликат на СУМПС, трябва първо да му бъде издаден и връчен дубликатът и едва след това да му бъде иззет. Същото противоречи на разпоредбата на чл. 160, ал. 3 ЗДвП, която забранява да се издаде дубликат на СУМПС на лице, на което са отнети всички контролни точки и което не е придобило нова правоспособност по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП. Неоснователни са и доводите на касатора за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, тъй като съдът, за да постанови своя акт, е извършил всички необходими процесуални действия, анализирал е доказателствата по-отделно и в тяхната съвкупност и е обосновал правните си изводи. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, с оглед на което не следва да се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение