Решение № 9080 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2017 г.

ВАСV отделение11.07.2017 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/03.01.2017 г. по адм. дело № 1874/2016 г. по описа на Административен съд - П.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9080 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П. (ОДМВР-П.) срещу решение № 1/03.01.2017 г. по адм. дело № 1874/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № 317з-2392/08.07.2016 г. на директора на ОД на МВР- П., с която на Т. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. О. Т. Д. Панайотов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1/03.01.2017 г. по адм. дело № 1874/2016 г. по описа на АС- П. е отменена Заповед № 317з-2392/08.07.2016 г. на директора на ОД на МВР- П., с която на Т. Д. П. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон - чл. 206, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и без да е извършено описаното в нея нарушение. Съдът е изложил съображения, от които е обосновал извод, че дори и да се приеме за установено извършване на описаното в заповедта нарушение то не е умишлено, а по непредпазливост. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно. Наказанието "порицание" за срок от 6 месеца е наложено на служителя за нарушение, изразяващо се в това, че при изготвяне на заповед за полагане на труд, извън установеното работно време, не е спазил реквизитите според образец 9 от правилата утвърдени със Заповед № Iз-2131/25.10.2013 г. АС- П. е приел за установено, че не е доказано изготвянето на заповеди за полагане на труд, извън установеното работно време да е част от служебните задължения на Т. П., който не е и запознат с Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи. От писмените доказателства по делото - Заповед № 3173-2493 от 02.07.2015 г. относно редът организация и разпределяне на работното време за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства, времето за отдих и почивките на държавните служители в РУ Т. при ОДМВР- П., издадена от директора на ОДМВР - П., съдът е приел за установено, че заповедите за полагане на труд извън установеното работно време се издават от директора на ОДМВР - П.. В касационната жалба са развити съображения, според които самото съществуване на сгрешената заповед № 317з-4829/23.12.2015 г. следва да бъде разглеждано като доказателство, че изготвянето й е било възложено устно на Т. П.. Действително по делото се намира копие от заповед № 317з-4829/23.12.2015 г., на което е отбелязано, че е изготвено от Т. П., но липсват преки доказателства кога и от кого му е възложено да състави проект, който според установените и цитирани вече правила се подписва от директора на ОДМВР- П.. Липсват и доказателства, че при възлагането на тази дейност Т. П. е бил запознат с изискванията към нея, включително и относно необходимите реквизити, установени със заповед на министъра на вътрешните работи, както и дали е получил указания относно необходимото съдържание на акта, чийто издател е директора на ОДМВР-П.. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода на АС- П., че липсва нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение на закона и на издадените въз основа на него подзаконови актове, на заповеди и разпореждания. Спазването на утвърдения с заповед на министъра образец 9 е задължение на директора на ОДМВР-П., а не на други служители, на които дори и устно да е възложено изготвянето на проекти за тези документи няма данни да са запознати с изискванията относно задължителните реквизити. Правилен, обоснован и законосъобразен и другият извод на административния съд, а именно, че при издаване на оспорената пред него заповед е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР като не са оценени и обсъдени всички събрани доказателства - не е обсъдено кадровото досие на лицето, т. е. цялостната негова дейност в системата на МВР. Не е изпълнено от дисциплинарния орган задължението при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да обсъди тежестта на нарушението, липсват мотиви относно вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. В случая дисциплинарнонаказващият орган е наложил дисциплинарно наказание "порицание" (третото по тежест след мъмрене и писмено предупреждение), без да изложи конкретни мотиви в тази насока, както го задължава законът. Не е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи. Това обосновава заключение за несъразмерност на наложеното наказание като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗМВР. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

1