Решение № 8068 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2008 г.

Решение № 8068 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12953/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Министерство на отбраната против решение № 389 от 6.08.2008 г., постановено по административно дело № 181 по описа за 2008 г. на Административен съд - Плевен. Релевира се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се обезсилването му или отмяната като неправилно и решаване на спора по същесто в чрез отхвърляне на предявения иск по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Алтернативно е направено искане за изменение на решението в частта на определеното с него обезщетение, като последното бъде намалено. Ответникът по касационната жалба - Борис Георгиев Науменко оспорва същата като неоснователна и моли решението на Административен съд - Плевен да са остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Изразява се становище, че твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от отменения акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е било образувано по иск, предявен от Борис Георгиев Науменко против Министерство на отбраната за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на издадената по отношение на ищеца незаконосъобразна заповед № 116 от 12.03.2007 г. на командващия Военновъздушните сили на Република България, с която му е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за понижение в длъжност за срок от 1 година". Заповедта е била обжалвана по административен ред и отменена със заповед № 197 от 18.06.2007 г. на Началника на Генералния щаб на Българската армия. С решението си, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, искът, основан на чл. 1 от ЗОДОВ е бил приет за основателен и доказан до размер на 3000 лв., уважен е частично до този размер, а в останалата част е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 135, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили (отменен), приложим към момента на увреждането, кадровите военнослужещи имат право на иск за обезщетения аз имуществени и неимуществени вреди, причинени им при или по повод изпълнение на служебните им задължения. В конкретния случай вредите, посочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, произтичат от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - № 116 от 12.03.2007 г. Същата, съгласно разпоредбата на чл. 289, ал. 1 от ЗОВС (отм), е била обжалвана по административен ред и отменена от висшестоящия началник - началник на Генералния щаб на Българската армия. Няма спор, че актовете, с които на кадровите военнослужещи се налагат дисциплинарни наказания, представляват индивидуални административни актове. При осъществения контрол за законосъобразност на заповед № 116 от 12.03.2007 г., последната е приета за незаконосъобразна и отменена. Макар ищецът да е бил кадрови военнослужещ, вредите за него произтичат не общо- при или по повод изпълнението на служебните му задължения, а конкретно от незаконосъобразния административен акт, чийто противоправен характер е установен в рамките на административното обжалване. Ето защо в този случай правото на иск за обезщетяване на вредите, произтичащи от незаконосъобразен акт на органа по чл. 284 от ЗОВС (отм), надлежно реализирано по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, обосновава допустимостта на съдебното производство пред Административния съд и допустимостта на постановеното съдебно решение. В мотивите към решението, съдът е обсъдил наведените от ищеца фактически основания за претенцията си, събрал е допустимите и относимите доказателства, и въз основа на тях е изградил верен правен извод за основателността на исковата претенция. По безспорен начин пред първоинстанционния съд са били установени неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в преживян стрес, болки и страдания, довели до конкретно заболяване и уронване на честта и достойнството, както от издадената незаконосъобразна заповед, така и от нарушаване на разпоредбата на чл. 144 от Правилника за кадровата военна служба за прочитането й пред равни и по-старши военнослужещи от наказания. В по приетата основателност на иска, настоящата инстанция споделя изцяло подробните и обосновани мотиви на първоинстанционния съд. При определяне уважената част от иска, съдът се е съобразил с последиците от незаконосъобразния акт, като е отчел обстоятелството, че наложеното наказание не е от най- тежките, поради което не злепоставя наказания в най-висока степен. Отчетено е обстоятелството, че наказанието не се е отразило върху резултатите от проведената атестация във връзка със структурните промени в поделението. На тази основа определеното по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение се явява правилно и обосновано. С оглед изложеното, решението на Административен съд - Плевен следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение