Решение № 2761 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2017 г.

Решение № 2761 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14215/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Д. от [населено място], против Решение № 92/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 157/2017 г., по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17 - 1099 - 000243/07.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - С., в частта относно срока на приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде изменен. Ответникът - началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - С., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Д. за изменение на Заповед № 17 - 1099 - 000243/07.07.2017 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - С., в частта относно срока на приложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други нарушения по този закон и едновременно с това е насочена към прекратяване на деянието. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2 а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2 а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд С. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150. 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение