Решение № 8462 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2017 г.

Решение № 8462 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4404/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на А. М. М., подадена срещу заповед № РД-15-177/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните (сега и горите), с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения поради липса на разрешение за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна с ниво "секретно". Иска се отмяна на процесната заповед като незаконосъобразно издадена и се претендират разноски. Ответната страна, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Установява се, че с министерска заповед № РД-15-176/14.03.2017 г. Михайлов е възстановен на длъжността "ръководител" на Инспектората на МЗХ, което възстановяване е след третото поред негово уволнение през последните години, признато от съда за незаконосъобразно. При издаване на заповедта от компетентния орган и в изискуемата се форма, спорното по делото е налице ли е хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл или е извършено нарушение на закона при издаване на акта. Константна е съдебната практика, че за да се осъществят материалноправните предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба, следва да е налице нова фактическа обстановка, която да води до невъзможност за изпълнение на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението и да не се определят от волята им. Следователно обективната невъзможност следва да е породена от причини, за настъпването на които страните по правоотношението не допринасят по какъвто и да е начин. Не се спори, че от 2009 г. като изискване на заемане на длъжността е предвидено получаването на достъп до класифицирана информация с ниво "секретно". Безспорно е също, че при първоначалното заемане на длъжността Михайлов е отговарял на това изискване, като разрешението му е изтекло по време на съдебните дела, тъй като след всяка отмяна на заповед за прекратяване на служебното му правоотношение и след изпълнение на съдебното решение за възстановяване жалбоподателят е бил уволняван на едно или друго основание по ЗДСл. Следователно, формално към момента на допускането му до работа на 14.03.2017 г. служителят не е имал каквото и да е ниво на достъп до класифицирана информация. Издаването обаче на процесната заповед в същия ден, без органът по назначаването да е осигурил възможност за иницииране на производството за получаване на разрешение от Михайлов, е обстоятелство, което не може да да бъде игнорирано. То е релевантно за решаването на правния спор, защото при пълна липса на предприети действия от органа в тази посока се обосновава извод, че създадената фактическа обстановка не води до невъзможност за изпълнение на задълженията поради непреодолими и за двете страни причини. Поради изложеното заповедта следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, за които следва да се осъди МЗХГ. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,