Решение № 640 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2011 г.

Решение № 640 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Евро Лес" ООД гр. Сърница, община Велинград, подадена чрез адв. И. Палев, пълномощник на Огнян Иванов Манасиев, управител на дружеството, против Решение № 80/17.01.2011 г., постановено по адм. дело № 701/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което решение е отхвърлена жалба против ревизионен акт (РА) № 900444/14.12.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 160/12.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради процесуална и материална незаконосъобразност, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмена защита, изготвена от юрск. Стоянова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на "Евро Лес" ООД гр. Сърница, против РА № 900444/14.12.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта, потвърдена с Решение № 160/12.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит, както следва: 1. В общ размер 4480,16 лв. за данъчни периоди м. февруари и м. март 2008 г. по три фактури с предмет объл иглолистен материал - трупи I, II и III качество, разбичен дървен материал - греди, ОЗП и целулоза, издадени от "Емка - 68" ЕООД: 2. В общ размер 4570,11 лв. за данъчни периоди м. февруари, м. април и м. май 2008 г. по три фактури с предмет объл иглолистен материал - трупи I, II и III качество, разбичен дървен материал - греди, ОЗП издадени от ЕТ "Селвие Халил Хисар": 3. В общ размер 47839,56 лв. за данъчни периоди м. август, м. септември, м. ноември и м. декември 2008 г. по 19 бр. фактури с предмет дървен материал - греди и ламперия, издадени от "Меджик груп" ЕООД: 4. В размер на 28704,18 лв. за данъчни периоди м. април и м. август 2008 г. по 12 бр. фактури с предмет разбичен иглолистен дървен материал - греди, ламперия и детайли, издадени от "Класик" ЕООД: 5. В общ размер 58079,20 лв. за данъчен период м. февруари 2009 г. по 12 бр. фактури с предмет обла иглолистна дървесина - трупи, издадени от "Варко" ЕООД: За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките на дървен материал. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел изводът на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът (ДДС) следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Правилното счетоводно оформяне на сделките, редовно водената счетоводна отчетност са от значение, включително и спрямо другите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, но сами по себе си не установяват реалност на доставките. В процесния случай е прието от съда, не е спорно от страна на данъчните органи и е установено от ССчЕ, че при ревизираното лице, както и при доставчиците му, с изключение на доставчика ЕТ "Селвие Халил Хисар", е налице редовно водено счетоводство, за процесните сделки с дървесина са издадени фактури, отговарящи на изискванията на ЗСч. В конкретния случай от значение за установяване реалността на доставките е и вида на стоката- дървесина (объл иглолистен материал - трупи, разбичен дървен материал - греди, ОЗП, целулоза, ламперия и детайли). Касае се за родово определени вещи, правото на собственост върху които се счита прехвърлено при определянето им - по съгласие на страните или при предаване на вещите (чл. 24, ал. 2 ЗЗД). Правилно съдът е приел, че релевантно за спора е да се установи дали и как са индивидуализирани стоките, за което от значение е местонахождението им, обстоятелствата във връзка с превоза, получаването на доставките и др. Правилно е съобразено, че е налице нормативно изискване по чл. 59, ал. 15, 16 и 17 от ЗГ (отм.). - транспортирането на облата дървесина да се придружава от "превозен билет". Наличието на превозен билет е императивно, поради което е от значение не само за доказване на превоза, но и за неговата действителност. Наведеното касационно оплакване е за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Касаторът се позовава принципно на реалност на извършените сделки, на наличие на редовно водени счетоводства при доставчиците и получателя на доставките, на наличие на кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, както и на събраните гласни доказателства относно основния предмет на дейност на получателя - търговия и преработка на дървен материал, получаван основно от същите доставчици. Оплакванията са неоснователни. Те са общо формулирани, били са наведени като такива още с първоначалната жалба, по тях първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, съдържащи обосновани, логически издържани фактически изводи. Правните изводи на съда се възприемат като законосъобразни от касационната инстанция. Както се посочи по-горе, при липса на индивидуализация на родово-определената стока, поради недоказаност на направените твърдения за наличие на такава индивидуализация, не може да се приеме, че е прехвърлено правото на собственост върху стоката, т. е. че доставката е извършена и е налице данъчно събитие. При доставчиците "Емка - 68" ЕООД и "Класик" ЕООД приемо-предавателни протоколи за стоката се представени едва след изготвяне на ревизионния доклад и при представяне на възражение по него. Съдът правилно е приел, че тези частни документи нямат достоверна дата, изготвени са във връзка с извършваната ревизия и за целите на защитата на дружеството. Този извод на съда е логичен и непротиворечив с оглед всички останали събрани доказателства - обяснения на доставчиците, първоначално представените договори за отговорно пазене, липса на данни за отразяване в счетоводството на доставчиците на приети стоки за отговорно пазене или на получаване на възнаграждение за такова. От друга страна не са били събрани доказателства за транспортиране на стоката, вкл. и за издадени превозни билети, поради което изводът е, че не е налице индивидуализация на стоката към момента на издаване на фактурите. Неправомерно е начислен ДДС, поради което не е възникнало и правото на приспадане на данъчен кредит. Липса на индивидуализация на дървесината - по съгласие на страните или чрез приемо-предаване, а оттам и на реалност на сделките, е налице и при фактурите, издадени от ЕТ "Селвие Хисар", "Меджик груп" и "Варко" ЕООД. Относно тези доставчици не е доказано и транспортиране на стоките като представените превозни билети са неотносими, тъй като в тях е отразено, че получател на стоките е лице, различно от ревизираното дружество, или както е при доставчика "Варко" ЕООД - превозните билети са издадени през 2007 г., а процесните фактури имат за предмет доставки от м. февруари 2009 г. Предвид неоснователността на касационните оплаквания и приетата валидност, допустимост и материална законосъобразност на обжалваното решение, същото следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за жалбоподателя. В полза на ответника по касация се дължи заплащане на поисканото юрисконсултско възнаграждение - съобразно оценяемия материален интерес по ревизионния акт, в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но коригиран по реда на чл. 9 от наредбата - приложим по аналогия и при липсата на данни за явяване на юрисконсулта в съдебно заседание в касационното производство. Дължимите разноски в касационното производство са в размер на 2493 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,