Решение № 5958 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2019 г.

Решение № 5958 от 22.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11596/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Касаторът Е. Рупчева от [населено място], обл. [област], представлявана от процесуалния й представител адв. Бузгьова, обжалва решение № 1709/25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 364/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград. Навежда и развива в жалбата и в становище по съществото на спора касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност. Иска Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Благоевград и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - Директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" в писмено становище на упълномощения процесуален представител юрск. Д. Георгиев взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски по представен списък на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното си решение АС Благоевград е отхвърлил жалбата на Е. Рупчева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0.0.2210/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/230 от 21.03.2019 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Благоевград, с който на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9, чл. 165 и чл. 166 ДОПК във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2, 9 и 23 и чл. 13, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2019 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, е отказано на Е. Рупчева изплащане на второ плащане на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв. и й е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв. и лихви, представляващи първо плащане на финансова помощ по договор № 01/06/1/0.0.2210 от 30.06.2016 г. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че оспорения пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, издаден е в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Подробно е обсъдил възраженията на жалбоподателката за приложимост на ЗУСЕСИФ, като е обосновал извод, че административният орган законосъобразно и правилно е приложил реда по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 – 2020 г. /нар. тук Наредбата/. На основание гореизложеното е обоснован извод, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По въпроса за материалната законосъобразност на акта, съдът е приел за приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за това, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, когато бизнес планът не е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне на финансовата помощ; и когато проектът му е оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил оценен. Административният съд е посочил по съществото на спора, че е установено безспорно неточно изпълнение на подадения от жалбоподателката бизнес план в количествено и времево отношение, тъй като в релевантния отчетен период от една година до подаване на заявка за второ плащане не е създадено нито едно работно място. Позовава се на приложимата по смисъла на ДР пар. 1, т. 31 от Наредбата - Методика за изчисление на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от НСИ, според която само трудови договори участват в изчислението на броя разкрити работни места. Първоинстанционният съд, позовавайки се на легалната дефиниция за "Създаване на едно работно място", дадена в т. 31 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. е посочил, че релевантният период е едногодишен, спрямо месеца предхождащ подаването на заявката за второ плащане (в случая това е 1.03.2017 г. - 28.02.2018 г. предвид подаването на заявката на 30.03.2018 г.). Съдът е приел, че сключените на 23.03.2018 г. трудови договори не влизат в този период и жалбоподателката не е изпълнила заложеното в бизнес плана. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Благоевград е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че преди издаване на АУПДВ и вместо него е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Съгласно § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане и съответно договорът е сключен ПРСР 2014 – 2020 година, с проект за отглеждане на пъдпъдъци. Ето защо относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима и производството следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е. за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност в издадения акт поради неточно позоваване на приложимите правни норми като се твърди, че цитираните в АУПДВ разпоредби на чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 от Наредбата касаят критериите за подбор и изисквания отпреди одобряване на бизнес-плана и са неприложими към изискванията за второ плащане на финансова помощ. Така посочените разпоредби са в подкрепа на доводите на административния орган с оглед установените изисквания към бизнес-плана, но не съставляват основание за прилагане на санкциите. Основанията са тези по чл. 38, ал. 1, т. 2, 9 и 23 от Наредбата и са точно посочени и приложени в АУПДВ. Неоснователно е и оплакването за допуснати незаконосъобразност и необоснованост в решението на АС Благоевград предвид непреценена от съда липса на фактически основания за издаване на АУПДВ. Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14 – бизнеспланът да не е изпълнен точно безспорно се установява от приетите доказателства в първоинстанционното производство. Обратно на твърденията на касатора – в доказателствена тежест на жалбоподателката е да установи наличието на положителния и ползващ я факт на точно изпълнение на одобрения бизнес план в частта относно създаването на 1 работно място за периода, посочен по-горе. Твърденията за сключен трудов договор в периода с Рупчев са недоказани предвид установеностите за сключен граждански договор между него и адресата на АУПДВ, независимо от вида и характера на изпълняваната от Рупчев дейност. Ирелевантно за спора е сключването на трудови договори с Рупчев или с други лица в периода след 28.02.2018 г. с оглед легалните определения за точно изпълнение и "създаване на едно работно място" по смисъла на т. 32 и 31 от пар. 1 ДР от Наредбата. По изложените съображения касационната жалба се приема за неоснователна. Обжалваното решение на АС Благоевград следва да се остави в сила. При този изход на делото на касатора разноски не се следват. В полза на бюджета на ответната страна се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно направената претенция и представения списък за разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,