Решение № 13693 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2012 г.

Решение № 13693 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 57 от 2.05.2012 г., по адм. дело № 163/2011 по описа на Административния съд - Русе, с което е осъдена Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - София да заплати на Васил Димитров Георгиев от гр. Русе, ул. "Алеи Възраждане" № 142, бл. "Вит", ет. 9, ап. 38, сумата 350 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1063 от 16.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе, ведно със законната лихва, считано от 4.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 2900 лв.; сумата 350 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1185 от 28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 15.12.2007 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 3900 лв. и сумата 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от оттеглени административни актове, признати за незаконосъобразни - покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-3155 от 11.12.2007 г. и писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-05-3241 от 17.12.2007 г. на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 1500 лв. С обжалваното решение е осъден Васил Димитров Георгиев от гр. Русе да заплати на НЗОК - София сумата от 492 лева разноски по делото. Първата касационна жалба е подадена от Васил Димитров Георгиев в качеството му на управител и представляващ АПИМП по ОМ - едноличен търговец (ЕТ) "Д-р Васил Димитров Георгиев". Касатора обжалва решението, в частта в която са отхвърлени претенциите му. В касационната жалба се развиват доводи по съществото на спора и се обосновават касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно не му е присъдил пълния размер на претендираните суми. Съдът не се е съобразил с практиката на ППВС и на решенията СЕО - Люксембург, както и практиката на ВКС и ВАС, относно големината на обезщетението. Иска трите му искове да бъдат уважени изцяло с неприсъствено съдебно решение по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - НЗОК, я оспорва. Втората касационна жалба е подадена от НЗОК, чрез юрк. Тотев. Касатора обжалва решението, в частта, в която е осъдена НЗОК да заплати на Васил Димитров Георгиев обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В касационната жалба се развиват доводи по съществото на спора и се обосновават касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на М. Димитрова, тъй като тя е майка на ищеца и е била свидетел по други дела между същите страни. Това дело се явява междинно по отношение на адм. дело № 30/2011 г. по описа на Административния съд - Русе и гр. дело № 11431/2010 г. по описа на Районния съд - Русе. Претендираните вреди са еднакви и по трите дела. Твърди, че е отслабнал между 10 - 15 кг. за всеки отменен административен акт, което означава, че за целият период е отслабнал минимум с 67 кг. според свидетелските показания нормалното му тегло е 70 кг. Поради изложеното съдът неправилно е приел, че тази вреда е доказана. Аналогично е и положението с останалите вреди. Налице са и предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Иска решението в обжалваната част да бъде отменено и претендира разноски по делото. Ответникът по втората касационна жалба - ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" я оспорва. По делото е постъпила и частна жалба от Васил Димитров Георгиев в качеството му на управител и представляващ АПИМП по ОМ - ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев" срещу определение от 23.05.2012 г. постановено по същото дело, с което е изменено решение № 557 от 2.05.2012 г. по адм. дело № 163/2011 г. по описа на Административния съд - Русе, като е посочено четвърти диспозитив вместо сумата от 492 лв. да се чете сумата 488 лева. Излага доводи, че определението е неправилно и иска да бъде отменено. Ответникът по частната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на първата касационната жалба, за неоснователност на втората касационна жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери оспореното решение при условията на чл. 218 АПК, прие за установено: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и като такива са процесуално допустими. Разгледана по същество касационната жалба на Васил Георгиев се явява частично основателна, а касационната жалба на НЗОК - неоснователна поради следните съображения: По делото е установено, че ищецът претендира неимуществени вреди както следва: в размер на 2900 лв. от отменен, като незаконосъобразен административен акт - заповед № РД-09-1063 от 16.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 4.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението. С тази заповед са наложени две санкции в размер на 36 лв. за надвишаване на регулативни стандарти, въз основа на констатации за установени нарушения във финансов протокол № 4168 от 10.05.2006 г., в който е отразено, че за периода м. декември 2005 г. - м. февруари 2006 г. ищецът е превишил с 3 бр. медицинските направления за консултации или провеждане на съвместно лечение. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с решение № 251 от 25.06.2007 г., по адм. дело № 682/2006 г. по описа на Окръжния съд - Русе. Решението е влязло в сила на 3.08.2007 г.; в размер на 3900 лв. от отменен, като незаконосъобразен административен акт - заповед № РД-09-1185 от 28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 15.12.2007 г. С тази заповед на ищеца е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 90 лв. за допуснато нарушение на индивидуалния договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ заради непредписване с отделна рецептурна бланка на медикамент, маркиран с особен символ, указан в Приложение № 11 към НРД 2006. Тази заповед е отменена, като незаконосъобразна с решение № 12784 от 15.12.2007 г. по адм. дело № 7263/2007 г. по описа на Върховния административен съд; в размер на 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от оттеглени административни актове, признати за незаконосъобразни - покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-3155 от 11.12.2007 г. и писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-05-3241 от 17.12.2007 г. на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на задължението. С поканите е било разпоредено на ищеца да възстанови суми по отчетени като извършени 45 бр. профилактични прегледи на здравно-осигурени лица над 18 г., във време извън декларираните в работен график часове за амбулаторен прием, промотивна и профилактична дейност за отчетени, извършени амбулаторни прегледи по програма "Детско здравеопазване" във време, извън декларираните към работен график часове за работа по тази програма. Общия размер на претендираните за възстановяване суми за главница и лихва са в размер на 388.80 лв. С протоколно определение № 34 от 22.05.2008 г. по адм. дело № 133/2008 г. по описа на Административния съд - Русе е прекратено производството по делото поради оттегляне на оспорените покани. Определението е влязло в сила на 29.05.2008 г. С обжалваното решение административният съд е осъдил НЗОК да заплати на Васил Димитров Георгиев следните суми: сумата 350 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1063 от 16.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 04.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 2900 лв.; сумата 350 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1185 от 28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 15.12.2007 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 3900 лв.; сумата 800 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от оттеглени административни актове, признати за незаконосъобразни -покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-3155 от 11.12.2007 г. и писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-05-3241 от 17.12.2007 г. на РЗОК - Русе ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер от 1500 лв. За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 АПК е приел, че претенциите са предявени при спазване изискването на чл. 204, ал. 1 АПК, налице е първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразни индивидуални административни актове, чиято унищожаемост е призната по реда на ЗАП (отм.) с влезли в сила съдебни решения. Според съда съществува и втората предпоставка за присъждане на обезщетение - наличие на вреди - в процесния казус те са определени като неимуществени, проявили се под формата на чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца - отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти. За тези обстоятелства са снети показания на свидетел, имащ лични и непосредствени впечатления. Показанията не са оборени чрез други доказателства по делото. Констатирано е и наличието на причинна връзка между понесените вреди и издадените незаконосъобразни актове. Според съда данни за това се съдържат в гласните и писмени доказателства, сочещи наличието на такава връзка. Относно размерът на дължимите обезщетения за обезвреда, съдът се е мотивирал, че ги определя по справедливост - съгласно общия критерий на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и с оглед нормите на чл. 203, ал. 2 АПК, във връзка с § 1 ЗР на ЗОДОВ. С оглед на гореизложеното, административният съд е приел, че исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са частично основателни, уважавайки ги както следва: първият - до размера на сумата от сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 2900 лв., като неоснователен; вторият - сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 3900 лв., като неоснователен и третия - сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт и е отхвърлил претенцията в останалата част до предявения размер от 1500 лв., като неоснователен. Относно разноските по делото, съдът е приел, че на страните се дължат разноски по делото, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. По жалбата на Васил Димитров Георгиев, собственик на търговското предприятие на ЕТ "Д-р Васил Димитров Георгиев": Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди предпоставя преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Справедливо обезщетяване по смисъла на цитираната норма означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на болките, страданията, неудобствата, емоционалните, физически и психически сътресения, нанесени на конкретното пострадало лице, което първата инстанция не е съобразила. В т. II от ППВС 4/68 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, като в мотивите на решенията на съдилищата са посочени конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Въпросът е конкретен, фактически въпрос и на него решаващият съд отговаря въз основа на събраните в хода на конкретното производство доказателства. Настоящият състав намира за неправилно решението относно определения размер и на трите обезщетения за неимуществени вреди. Задължителните указания, дадени в т. II от ППВС 4/68 г. определят, че размерът на обезвредата следва да бъде адекватен на претърпените вреди. Претърпените вреди, изразили се като чувство на яд от несправедливите обвинения за допуснати нарушения, на безпокойство, изпадане в депресивно състояние, нарушение на съня, ограничаване на контакти с близки и приятели, неблагоприятно отражение върху здравословното състояние на ищеца - отслабване, хлътване на очите, злепоставяне пред пациенти не биха могли да се компенсират с присъдените от първоинстанционния съд парични обезщетения. Настоящият състав, намира, че следва размерът на присъденото от Административен съд - Русе обезщетение по първия иск, да бъде увеличен на 1000 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 4.08.2007 г. до нейното окончателно изплащане, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение (ТР) № 3/2005 г. по описа на ОСГК на ВКС; по втория иск, да бъде увеличен на 1000 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 15.12.2007 г. до нейното окончателно изплащане, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение (ТР) № 3/2005 г. по описа на ОСГК на ВКС и по третия иск, да бъде увеличен на 1000 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от 29.05.2008 г. до нейното окончателно изплащане, съобразно задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение (ТР) № 3/2005 г. по описа на ОСГК на ВКС; Неоснователно е възражението на касатора, че съдът трябвало да постанови неприсъствено решение. Както е предвидено в чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на АПК, а не по реда на ГПК. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена претенцията на Васил Димитров Георгиев, от гр. Русе, за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1063 от 16.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе в размер от 350 до 1000 лв. НЗОК следва да се осъди да заплати допълнително, по първия иск, сумата от 650 лв. в едно със законната лихва от 4.08.2007 г. до окончателното изплащане на задължението; за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от отменен административен акт - заповед № РД-09-1185 от 28.06.2006 г. на директора на РЗОК - Русе в размер от 350 до 1000 лв. НЗОК следва да се осъди да заплати допълнително, по втория иск, сумата от 650 лв. ведно със законната лихва от 15.12.2007 г. и обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от оттеглени административни актове, признати за незаконосъобразни - покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-3155 от 11.12.2007 г. и писмена покана за възстановяване на суми изх. № 29-05-3241 от 17.12.2007 г. на РЗОК - Русе в размер от 800 лв. до 1000 лв. НЗОК следва да се осъди да заплати допълнително, по третия иск, сумата от 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното му изплащане. По касационната жалба на НЗОК: НЗОК оспорва решението на първоинстанционния съд в частта, в която са уважени частично исковите претенции на Васил Димитров Георгиев по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият касационен състав намира за неоснователна жалбата на НЗОК. Решението в тази част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При постановяването му административния съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административния съд не е допуснал и противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е на ищеца. Основателността на такъв иск изисква предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират неимуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред. Правилно съдът е приел, че за да се ангажира отговорността на НЗОК, ищецът е доказал наличието на изискуемите предпоставки, съобразно разпределението на доказателствената тежест. След обсъждане на писмените и гласни доказателства по делото, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че са доказани претърпени неимуществени вреди настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове. Обосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелката М. Димитрова - майка на ищеца, тъй като същата разполага с непосредствени и лични впечатления за обстоятелствата, които възпроизвежда. Показанията й са конкретни - свидетелката сочи имена на колеги на ищеца, на негови пациенти, логични са, тъй като следват хронологията на събитията, относими към предмета на делото. Същите не са опровергани с други доказателства. Неоснователно е твърдението, че вреди на ищеца, вече са били обезщетени, защото това дело се явява междинно по отношение на адм. дело № 30/2011 г. по описа на Административния съд - Русе и гр. дело № 11431/2010 г. по описа на Районния съд - Русе. Претендираните вреди са еднакви и по трите дела, но се претендират неимуществени вреди от различни отменени, като незаконосъобразни индивидуални административни актове, за различни периоди и поради това всеки казус следва да се разглежда самостоятелно и да се определи обезщетение, съобразно настъпилите вреди от всеки отменен акт. Неоснователно е възражението, че в разглеждания казус са налице хипотезите на чл. 5 ЗОДОВ, тъй като липсват каквито и да е доказателства вредата да е причинена поради изключителна вина на пострадалия или последният да е допринесъл за настъпването и. По частната жалба: С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че на ищеца са дължими разноски в размер на 30 лв., като останалите направени разноски до 76.68 лв. не са разноски в съдебното производство по смисъла на чл. 76 ГПК. На ответната страна съобразно отхвърлената част по трите претенции и в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 522 лв. като възнаграждение за юрисконсулт. Предвид тези съображения първоинстанционният съд е осъдил Васил Димитров Георгиев да заплати по компенсация на НЗОК разноски в размер на 492 лв. Административният съд е бил сезиран с молба от ищеца за изменение на решението в частта за разноските, в която същият е претендирал да му бъдат присъдени всички направени от него разноски в размер на 76,68 лв. в съответствие с практиката на СЕО, както и да се отхвърлят присъдените на ответната страна разноски в размер на 492 лв. Съдът е констатирал, че представените от ищеца доказателства са относими към заплатени от него суми за размножаване на изготвените от него писмени изявления и приложени към тях доказателства в брой за останалите страни. Съдът при преценка на уважената част от иска и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, е определил суми, дължими на ответната страна по компенсация. В сумата, с която е намален размера на възнаграждението за защита на НЗОК по иск с определена цена, е включена и заплатената от ищеца ДТ от 30 лв. С оспореното определение от 23.05.2012 г. по адм. дело № 163/2011 г., първоинстанционния съд е изменил решението, в частта за разноските, като в четвърти диспозитив вместо сумата от 492 лв. разноски, дължими на НЗОК от Васил Димитров Георгиев се чете 488 лв. Решението на административния съд в частта относно присъдените разноски на страните, както и оспореното определение в частта, с която е осъден ищеца да заплати разноски по делото на НЗОК, са неправилни, постановени са в противоречие на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, според която ответникът дължи разноски само ако искът бъде отхвърлен изцяло, както и при пълно оттегляне и отказ от иска. Когато исковете са уважени частично, както е в настоящия случай, разноски на ответника съразмерно на отхвърлената част на иска не се дължат. Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална, дерогираща общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК. Нейната цел, заедно с едновременното въвеждане на проста такса вместо на пропорционална, е да осигури спокойно и безпрепятствено упражняване на правата на гражданите по ЗОДОВ, тъй като определянето на размера на неимуществените вреди представлява затруднение за ищеца в началото на производството и възлагането на разноски съразмерно отхвърлената му част би било неоправдана пречка за завеждане на такива искове. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 525 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. по описа на III ГО на ВКС, решение № 785 от 2.03.2011 г. по гр. дело № 556/2010 г. по описа на III ГО на ВКС и определение № 1183 от 20.09.2011 г. по гр. дело № 1751/2010 г. по описа на IV ГО на ВКС. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на административния съд, в частта, в която Васил Димитров Георгиев е осъден да заплати разноски в полза на НЗОК, следва да бъде отменено, както и определението от 23.05.2012 г., в същата част. С оглед изхода на делото на Васил Димитров Георгиев следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции. По делото е представен списък на разноските по делото. В него е посочено, че са направени разноски както следва: разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК по адм. дело № 163/2011 г. по описа на Административния съд - Русе в съдебно заседание на 1.12.2011 г. (л. 434) в размер на 76.68 лв.; разноски по фактура № 1000001822 от 9.12.2011 г., разноски за разпечатване и копиране на документи по адм. дело 163/2011 г. по описа на Административния съд - Русе в размер на 3.70 лв.; разноски по фактура № 1000002001 от 17.05.2012 г., разноски за копирни услуги в размер на 6.50 лв.; държавна такса за касационна инстанция в размер на 15 лв.; такса "Комисионни" на СИБанк към бедро от 22.05.2012 г. в размер на 2.50 лв.; разноски за път - билет № 1746985 от 31.03.2013 г., билет № 1633779 от 11.11.2013 г. и билет № 6999942 от 14.10.2014 г. в общ размер на 90.90 лв. (ед. Цена на билета - 30.30 лв.). Претендира общо разноски в размер на 195.28 лв. Настоящият състав смята, че не следва да му се присъди сумата от 6.50 лв. по фактура № 1000002001 от 17.05.2012 г., защото в нея не е уточнено в каква връзка са извършени копирните услуги по нея. Поради това на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 188.78 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,