Решение № 4319 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2015 г.

Решение № 4319 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6633/2015 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и "САН-2001" ООД - гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Н. Ш. срещу решение № 699/3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 400/2014 г. по описа на Пловдивския административен съд. Г. Ж. А. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва решението в частите, с които е отменен РА № 161302848/11.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвръден с решение № 25/6.01.2014 г. от посочения по-горе изпълняващ длъжността директор на същата дирекция за определените на "САН-2001" ООД задължения за внасяне за корпоративен данък за 2008 г. за разликата от 17 127,09 лв. до пълния размер от 23 579,86 лв., ведно с прилежащите лихви за забава; корпоративен данък за 2009 г. в размер на 2 011,23 лв., ведно с прилежащите лихви за забава 731,10 лв. и корпоративен данък за 2010 г. в размер на 8 787,44 лв. и прилежащите лихви за забава - 2 287,44 лв., както и относно частта, в която е коригирана декларираната по ГДД на дружеството данъчна загуба за 2011 г. със сумата от 106 045,02 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради необоснованост, като може да се направи извод и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което се извежда от изложението на касационната жалба, като това са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора след като липсва осчетоводяване на фактурите за гориво, резервни части, както и на пътни листове, не може да се приеме, че разходите са част от общите разходи на дружеството и затова съдът не е следвало да отменя ревизионния акт за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Изложени са доводи, че по делото липсват доказателства, че с автомобилите, закупени на лизинг дружеството е осъществявало стопанската си дейност, макар да са включени като активи и затова не е следвало да се отчитат амортизации за тях. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго решение, с което жалбата на "САН-2001" ООД в посочените части срещу ревизионния акт бъде отхвърлена като неоснователна, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба "САН-2001" ООД - гр. Пловдив не е изразил становище. "САН-2001" ООД - гр. Пловдив чрез пълномощника си адв. Н. Ш. обжалва решението в отхвърлената част на жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 17 127,09 лв. с лихвите за забава. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания - неправилно прилагане на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага доводи, че към датата на продажбата на самостоятелните обекти от жилищната част на сграда (хотел с боулинг зала), оформени с нотариални актове, същите не са могли да бъдат продадени с цялостното оборудване и обзавеждане, тъй като е било още на етап грубо строителство и затова са отчитани приходи за бъде периоди. Затова се счита от него, че след като продажбите през 2008 г. и 2009 г. са станали преди окончателното завършване на сградата, респ. издаването на разрешение на ползване на същата, то дружеството правилно е извършило осчетоводяването на продажбите. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отмяна на ревизионния акт в същите части, както и иска присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП и за основателност на касационната жалба на "САН-2001" ООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив. С първоинстанционното решение е отменен РА № 161302848/11.10.2013 г. в частта за непризнато право на "САН-2001" ООД на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интерлийз Ауто" ЕАД общо в размер на 79 233,35 лв. и лихви за забава - 23 579,86 лв. В тази част решението не е обжалвано и затова е влязло в сила. С него първоинстанционният съд е приел, че дружеството е придобило при условията на финансов лизинг 2 бр. автомобили ВMW x 5 (6+1 места) и 1 бр. "Мицубиши Аутлендър" (6+1 места) и тези автомобили са заприходени като ДМА в счетоводството на дружеството. Това е дало основание съдът да приеме, че законосъобразно е упражнено правото на данъчен кредит, като в тази връзка е налице позоваване с решение по дело С-118/11 ("ЕОН Асет Мениджмънт ООД") на СЕС в Люксембург. Предвид горното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е допуснато нарушение от ревизираното дружество, като е отчислявал амортизации за посочените автомобили, тъй като те се използват за административни цели, които са част от независимата икономическа дейност на дружеството във връзка с новостроящия се обект в гр. Несебър. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Заприходяването на процесните автомобили в счетоводството на ревизираното дружество като ДМА означава, че ще се използва за стопанската дейност на дружеството и в този смисъл правилно съдът се е позовал на решението по дело С-118/11 в частта за данъчния кредит и това не означава, че по различен начин процесните автомобили, респ. отчитането на амортизациите за тях, следва да се третира относно облагането с корпоративен данък. Отчитането на амортизациите е съобразено със съответния СС-4 и преценката, че автомобилите представляват ДМА, които ще се използват за повече от един отчетен период, имат ограничен срок на годност и са за целите на икономическата дейност на дружеството. В този смисъл обосновано първоинстанционният съд е приел, че използването на автомобилите за административни цели по повод на строителството на хотел в гр. Несебър, е част от икономическата дейност на дружеството, поради което не са извършени твърдените в касационната жалба нарушения на чл. 50, чл. 52 и чл. 58 ЗКПО. В тази връзка правилно съдът е кредитирал свидетелските показания на свидетелите Захариева и Балчев и обосновано е преценил относимостта към тази дейност на представените пътни листове. Затова като е отменил частично ревизионния акт за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения, водещи до отмяна на решението му в посочените части. Относно извършената от приходните органи корекция /намаление/ на декларираната с ГДД за 2011 г. на дружеството данъчна загуба със сумата 106 045,02 лв., законосъобразни са изводите на съда за отмяна на ревизионния акт в тази му част. Правилна е преценката на съда за счетоводния финансов резултат на дружеството за посочената ревизирана година и изводите му, че правилно дружеството е начислило амортизациите за автомобилите в размер на 98 231,64 лв., както и застраховки за същите в размер на 7 813,38 лв. или общо сумата от 106 045,02 лв., са обосновани от доказателствата по делото и мотивите на съда в необжалваната част по ЗДДС във връзка с процесните автомобили. В тази част на касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, поради което настоящият касационен състав извършва само проверка за спазването от страна на първоинстанционния съд по прилагането на материалния закон - ЗКПО. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Първо отделение счита, че касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е неоснователна, а решението в обжалваните му части като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Сан-2001" ООД. За да отхвърли жалбата на дружеството за определения с ревизионния акт корпоративен данък за 2008 г. в размер на 17 127,09 лв. с лихвите за забава, първоинстанционният съд е приел, че неправилно при продажба на недвижими имоти от хотелска част в к. к. "Слънчев бряг", вместо да се отчитат като текущи приходи платеното при продажбата, дружеството е отчитало тези приходи като такива за бъдещи периоди по с/ка 704. По същия начин е прието от съда, че неправилно са отчитани и разходите по строежа на обекта - отново като разходи за бъдещи периоди. Решението в тази обжалвана част е правилно постановено. Не се спори между страните по делото, че с нотар. акт № 136/17.08.2006 г. управителят на "Сан-2001" ООД е продал на същото дружество собствения си недвижим имот, УПИ, III-477 в кв. 3303 в к. к. "Слънчев бряг - запад". Безспорно е, че "Сан-2001" ООД е сключил договор от 15.09.2006 г. за строителство на жилищна сграда за сезонно обитаване - хотел и боулинг зала с "Радис инженеринг" ООД. След въвеждане в екплоатация на жилищната част на обекта, с удостоверение № 273/28.10.2010 г. са извършени общо 61 бр. продажби на апартаменти. Спорът между страните по делото е относно отчитането на приходите от продажби, съотв. разходите по строителството. Законосъобразни са констатациите на приходните органи, които са възприети и от първоинстанционния съд, че отчитането им е следвало да се извърши текущо, а не за бъдещи периоди. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че този начин на отчитане на приходите от продажби на апартаменти, съотв. разходите за строителство е правилен, тъй като към момента на продажбите, апартаментите не били довършени, а са били на етап груб строеж. Правилно съдът е приел, че те не намират опора в доказателствата по делото. От нотариалните актове, приложени към преписката, се установява, че в тях няма уговорки за степен на завършеност на обектите нито, че в цената по продажбите се включва и обзавеждането им. В този смисъл настоящият съдебен състав възприема мотивите на решаващия съд, че е следвало приходите от продажби, респ. разходите по строителство да се отчитат текущо, а не за бъдещи периоди. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на НСС-18 "Приходи", като е приел, че продадените обекти отговарят на предпоставките по този стандарт, за да бъдат счетоводно отчетени към момента на извършване на сделките. С оглед гореизложеното касационната жалба на "САН-2001" ООД е неоснователна, а решението в тази обжалвана част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не се присъжда, тъй като в касационното производство тази страна не е представлявана от юрисконсулт. Въпреки изхода на делото и направеното искане от "САН-2001" ООД за разноски, такива няма данни да са направени в касационното производство и затова не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение