Решение № 16439 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2018 г.

Решение № 16439 от 3.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2073/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Е. Тилева, от [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат Колева, срещу решение № 363 от 05.12.2017 г., постановено по адм. дело № 501/2017 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от нея иск и се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна – община Стара Загора, чрез процесуалния си представител взема становище в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. Тилева срещу община Стара Загора иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление, с което и е наложено административно наказание глоба. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, с което на ищцата е наложено административно наказание глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищцата, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление с наложена на ищеца санкция. В това съдебно производство не е представен договор установяващ размера на дължащо се възнаграждение на адвоката за осъществяване на правна защита, а общо пълномощно за процесуално представителство пред всички органи на съдебната система. Такъв не е представен и в производството по чл. 203 и сл. АПК и пред административния съд. Липсата на такъв договор не основава търсената от ищеца вреда, тъй като задължението за ищцата произтича именно от него. По делото е представена единствено разписка за получена сума, която не е обвързана от налични договорни правоотношения между страната и адвоката при приложението на чл. 24, ал. 1 и чл. 36, ал. 2 ЗА. Отделно от това, както правилно е приел първоинстанционния съд, представената в производството по чл. 203, ал. 1 АПК разписка не може да бъде съотнесена към извършените процесуални действия, а основава резултативен характер на изплатени след приключване на съдебното обжалване суми. Представянето и с исковата молба, извън рамките на производството, за което се твърди да е извършен разход, след приключването му, когато вече е постановено решение по съществото на спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като частен документ разписката има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Правилен е следователно изводът в обжалваното решение, основан на установената по делото фактическа обстановка, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като не са налице законовите предпоставки, основаващи обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение