Решение № 3319 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2010 г.

Решение № 3319 от 8.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13110/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Бисерка Димитрова Стойчева от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Лилия Попова, против решение № 1128/22.07.2010 г., постановено по адм. дело № 978/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 920455/8.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, относно отказа за признаване право на ползване на данъчно облекчение за 2008 г. Касаторът подържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на § 3 ПЗР от Закона за здравето /ЗЗ/, § 49 ПЗР ЗДДФЛ и § 10а ПЗР ЗДДФЛ, в резултат на което е достигнал до неправилния извод, че лицето няма право на данъчно облекчение, тъй като в случая срокът на издаденото решение на ТЕЛК е бил изтекъл към 31.12.2004 г. Според касатора с издаденото му решение на НЕЛК пожизненото са определени вида и степента на увреждане, тъй като намира приложение разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания и изложени в касационната жалба и писмени бележки на пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира се присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД на НАП гр. Пловдив не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. По подробни съображения счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като съответно бъде отменен обжалвания акт. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на Бисерка Димитрова Стойчева против акт за установяване на задължение по декларация № 920455/8.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, издаден на основание чл. 106, ал. 1 ДОПК, с който е отказано данъчно облекчение за 2008 г., потвърден с решение № 52/12.04.2010 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив. За да постанови това решение съдът е посочил, че с обжалвания АУЗД е отказано признаване на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, което е декларирала в подадената от нея годишна данъчна декларация /ГДД/. Към декларацията е представено експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001 г., със срок на действие до 1.05.2001 г. Съдът е посочил, че едно от условията за признаване на декларираното данъчно облекчение е физическото лице да разполага с валидно влязло в сила решение, издадено от компетентен орган /ТЕЛК или НЕЛК/, с което се определя съответния процент намалена работоспособност. Приел е, че следва да намери приложение разпоредбата на § 49 ПЗР ЗДДФЛ, според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Според съда разпоредбата е специална по отношение на § 3 ПЗР ЗЗ, поради което последната не намира приложение; по същите съображения не се прилага и разпоредбата на § 10а ПЗР ЗДДФЛ, в сила от 1.07.2009 г. В случая не е изпълнено едно от условията по § 49 ПЗР ЗДДФЛ, тъй като не е налице валидно експертно решение, въпреки че към датата, на която изтича срокът на инвалидността Стойчева е имала навършена 65-годишна възраст. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно, че с подадената ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2008 г. Бисерка Димитрова Стойчева е декларирала данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ за лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, както и че към декларацията е приложено експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001 г. От съдържанието на това експертно решение се установява, че на лицето е определена трайно намалена неработоспособност 83,34 %, определен е срок на инвалидността до 1.05.2004 г. /в първоинстанционното решение неправилно този срок е посочен до 1.05.2001 г./. Безспорно е също, че жалбоподателката е имала навършена 65-годишна възраст към датата на издаване на това експертно решение /същата е родена на 6.07.1933 г./. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали лицето има право на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, при положение, че срокът на инвалидността, определен в експертното решение е бил изтекъл преди 31.12.2004 г. Първоинстанционният съд е дал неправилен отговор на този въпрос. В разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е предвидено, че за да се ползва данъчното облекчение е необходимо намалената работоспособност 50 или над 50 на сто да е определена с влязло в сила решение на компетентен орган. В случая е налице експертно решение на НЕЛК № 0958/184 от 24.10.2001 г., в което е определена намалена работоспособност 83,34 %. Определената с това решение трайно намалена работоспособност се смята за пожизнено определена, тъй като съгласно § 3 ПЗР ЗЗ, лицата, на които до 31.12.2004 г. е определен срок на степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Тази разпоредба е приложима в случая, тъй като на жалбоподателката до 31.12.2004 г. е била определена степен на трайно намалена работоспособност с експертно решение от 24.10.2001 г. и още преди постановяване на това решение на НЕЛК същата е имала навършена 65-годишна възраст. В разпоредбата не е предвидено изискване определеният по експертното решение срок на инвалидност да не е бил изтекъл към 31.12.2004 г., а само да е бил определен преди тази дата. Не е предвидено също ограничение навършването на 65-годишната възраст да е настъпило по време на срока на експертното решение. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на § 3 ПЗР ЗЗ не намира приложение в случая, тъй като е обща по отношение на разпоредбата на § 49 ПЗР ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 113/2007 г., в сила от 1.01.2008 г., според която предвидените в закона облекчения за трайно намалена работоспособност се ползват пожизнено, когато срокът в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл към 31.12.2004 г. и лицето е навършило 65-годишна възраст преди тази дата или в срока на експертното решение. Действително тази разпоредба е действала през процесния данъчен период 2008 г., но при тълкуването й следва да се държи сметка за разпоредбата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, обн. с ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 1.07.2009 г., която предвижда, че лицата, на които до 31.12.2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето, и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 ПЗР ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. С разпоредбата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуването на законовите норми относно преценката дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. В подкрепа на този извод следва да се отбележи, че в ал. 1 на § 10а ПЗР ЗДДФЛ всъщност се преповтаря изискването по чл. 18, ал. 1 от закона. Първата алинея на § 10а се отнася за случаите, при които лицето притежава валидно решение на компетентен орган, с което са определени вида и степента на увреждане. Втората алинея се отнася за случаите, при които лицето не притежава такова решение, но по силата на законови разпоредби е с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Според разпоредбата на § 10а, ал. 2 ПЗР ЗДДФЛ, за целите на данъчното облекчение лицата с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност са две категории - първата са лицата, които са получили такава по реда на ЗЗ до 31.12.2009 г., а втората - лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 ПЗР ЗЗ. Жалбоподателката попада във втората категория лица. Както вече се посочи разпоредбите на § 10а ПЗР ЗДДФЛ не създават нови правила, а само тълкуват съществуващите такива по чл. 18 ЗДДФЛ и § 49 ПЗР ЗДДФЛ, поради което следва да се вземат предвид при приложението на последните за 2008 г. Като аргумент в подкрепа на горните изводи следва да се отбележи, че разпоредбата на § 49 ПЗР ЗДДФЛ не е съществувала през 2007 г. и предвиденото данъчно облекчение по чл. 18 от закона се е прилагало и за лицата, които имат пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност при условията на § 3 ПЗР ЗЗ, като придобитите по този текст права не са отменени изрично, нито има промяна на статута на тези лица. Същевременно, с оглед измененията в ЗЗ с ДВ бр. 41/2009 г. относно трайната неработоспособност, е приета и разпоредбата на § 10а ПЗР ЗДДФЛ. По изложените съображения, настоящият състав счита, че жалбоподателката има право на данъчно облекчение по чл. 18 ЗДДФЛ като лице с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност над 50 на сто по силата на § 3 ПЗР ЗЗ. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено решение по същество, с което да се отмени обжалвания АУЗД, с който е отказано ползването на декларираното данъчно облекчение и е определено данъчно задължение за внасяне в размер на 618,30 лв. и съответни лихви. При този изход на спора жалбоподателката има право на разноски. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски общо в размер на 715 лв., от които 15 лв. - държавни такси за двете инстанции и 700 лв. - изплатени адвокатски възнаграждения за двете инстанции, съгласно договори за правна защита и съдействие № 12112/7.06.2010 г. и № 12131/28.01.2011 г. С оглед направеното искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 715 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение