Решение № 11797 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2010 г.

Решение № 11797 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5959/2010 г., III о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал., т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Димитров Аврамов чрез процесуалния му представител - адв. Бисера Атанасова Печева против решение № 389 от 16.03.2010 г. на Пловдивския административен съд. С него е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от късното и несвоевременно произнасяни на органите на РУСО - Пловдив при отпускането на социална пенсия за инвалидност и добавка за социална помощ на съпругата му - Елена Антонова Аврамова. Присъдени са и разноски. От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни чрез представителите си дават писмени възражения за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че липсва издаден административен акт, извършено действие или бездействие във връзка с административна дейност, които да са отменени по съответния ред. Наред с това липсва и настъпила вреда, която да е в причинна връзка с акт, действие или бездействие. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК. Образувано е по жалба от Иван Владимиров Аврамов срещу решение № 96 от 31.03.2008 г. на директора на РУ "СО" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 3405034575 от 18.01.2008 г. Твърдял е, че върху главницата следва да се начисли и изплати лихва за забава за периода от 7.07.2002 г. до 31.07.2006 г. С жалбата е предявил и иск за изплащане на сумата от 50000 лева за претърпени неимуществени вреди. Допълнително е конкретизирал, че те се изразяват в претърпени болки и страдания от късното и несвоевременно произнасяне на органите на РУСО за отпускане на социална пенсия за инвалидност и добавка за социална помощ на съпругата му - починала на 19.07.2006 г. С решение № 995 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 713/2008 г., съдът е разгледал по същество спора за законосъобразността на оспорения административен акт, който е определящ по отношение на предявения граждански иск. Счел е, че същият е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Със същото решение е приел процесуална недопустимост на претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, като се е мотивирал с обстоятелството, че оспорения административен акт касае лични неимуществени права на съпругата на ищеца, поради което той не е активно легитимиран да ги предявява след смъртта й, като свои. Поради това е оставил иска без разглеждане и е прекратил съдебното производство в тази му част. Решението е обжалвано с касационна жалба, въз основа на която е образувано адм. дело № 12002/2009 г. Касационната инстанция с решение № 13897 от 19.11.2009 г. е оставила в сила решението на първоинстанционния съд в частта му, в която е отхвърлено оспорването срещу решение № 96 от 31.03.2008 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. С това спорът за законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол е решен окончателно. В същото време делото е върнато за разглеждане и произнасяне от страна на административния съд по предявения иск за неимуществени вреди. С протоколно определение от 19.01.2010 г., първоинстанционният съд е указал на ищеца процесуалното му задължение да конкретизира акта, въз основа на който основава исковата си претенция, като го е уведомил, че при неангажиране на доказателства в тази връзка ще реши делото въз основата на събраните по него доказателства. Определението е получено от процесуалния представител на ищеца, назначен по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗПП. В указания срок, нито е конкретизиран административният акт, действие или бездействие на които се основава предявеният иск за обезщетение за вреди, нито са ангажирани в тази връзка доказателства. Поради това съдът е приел, че след като той е предявен с жалбата срещу решение № 96 от 31.03.2008 г. на Директора на РУ "СО" - Пловдив, то е обвързан от неговата отмяна. Анализирал е законовите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ и е съобразил, че липсва първата от тях - незаконосъобразен административен акт. Поради това е отхвърлил иска, като неоснователен. В същото време е съобразил, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, но не и от заплащане на разноските по делото и е присъдил направените от съда разноски за извършените експертизи и разноските в полза на ТП на НОИ - Пловдив, които са навреме претендирани. Така постановеното решение е правилно. Исковете за обезщетения за вреди са неразривно свързани и обусловени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностните лица. Конкретният иск може да се предяви, както след отмяната на акта по съответния ред, така и едновременно с оспорването. Ищецът е използвал именно тази правна възможност, уредена в чл. 204, ал. 2 от АПК, като е предявил иска едновременно с жалбата срещу решение № 96 от 31.03.2008 г. на директора на ТП НОИ, с което е оставена без уважение жалбата му, като наследник на Елена Антонова Аврамова против разпореждане № 3405034575 от 18.01.2008 г. При наличието на влязло в сила решение на съда, с което е прието, че оспореният административен акт е законосъобразен, то за ищеца липсва първата предпоставка за уважаване на иска за претърпени вреди. Ето защо, не подлежат изобщо на изследване въпросите относно характера на тези вреди и наличието им. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не били обсъждани показанията на свидетеля Димитър Аврамов са неоснователни. Неоснователна е жалбата и относно възраженията за неправилно присъждане на разноски по делото. С молба от 15.04.2008 г. ищецът е поскал от съда единствено освобождаване от заплащане на държавна такса. С разпореждане от 18.04.2008 г. на административния съд е освободен от заплащане й. Такава не е заплащал, нито за първоинстанционното, нито за касационното производство. Той обаче не е поискал и не е бил освободен от заплащане на разноските по делото, каквито са направени от съда във връзка с поисканите, допуснати и приети експертизи. Отделно от това е присъдено минималното юрисконсултско възнаграждение за ответната страна - ТП на НОИ - Пловдив, което е поискано от представителя му преди приключване на съдебните прения. Възнаграждението се дължи по силата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Видно от ТР № 3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на съдиите от ВАС при отхвърляне на оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. По тези съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и ще следва да се остави в сила. В касационното производство е направено искане от представителя на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив за оставяне в сила на решението на административния съд, ведно с всички законни последици. Те включват и присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Минималното такова съгласно чл. 9 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 150 лева и се дължи от касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение