Решение № 3310 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2015 г.

Решение № 3310 от 17.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8738/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Г. Х., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в З.-С. З., срещу решение № 119 от 10.07.2014 г., постановено по адм. д. № 17/2013 г. по описа на АС - С. З., с което е отхвърлено като неоснователно искането на Х. за осъждане на началника на Затвора - С. З. да извърши действия, произтичащи от разпоредбата на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС, за чието извършване е подал жалба на 30.12.2013 г., а именно: да изпрати по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС за сметка на Затвора - С. З. писмо от 27.12.2013 г., адресирано от Х. до Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. К. Х. обжалва горецитираното решение, като твърди неправилност на същото на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, а ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от него иск с правно основание чл. 256 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. Х., се явява лично. Заявява, че поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по изложени от него устно в съдебно заседание съображения. Моли, след отмяната на съдебното решение, ВАС или да уважи претенцията му по същество, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд за събиране на допълнителни доказателства. Ответникът, Началникът на Затвора - С. З., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От същия чрез юриск. Л. Николова, по делото е постъпило писмено становище с развити в него съображения за неоснователност на жалбата на М. Х. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в предвидения от закона срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: АС - С. З. е приел, че е сезиран с жалба/иск по чл. 256 от АПК /№ 6/09.01.2014 г. от М. Х. до началника на Затвора - С. З. /датирана от него на 20.12.2013 г./, с която Х. иска да бъде установено, че не разполага със средства, поради което да разпореди на инспектор "СДВР" на лишените от свобода от 2-Г група да не възпрепятства подаването и изпращането по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС на жалба от 27.12.2013 г., адресирана до ЕСПЧ и да стори нужното за своевременно изпращане за сметка на Затвора - С. З. на гореописаната кореспонденция. Административният съд е приел жалбата на Х. за допустима, предвид окончателното Определение № 4624/03.04.2014 г., постановено по адм. д. № 3790/2014 г. по описа на ВАС, състав на IV отделение. Произнасяйки се по съществото на същата, административният съд, след обсъждане на приетите по делото доказателства, е приел, че е сезиран с осъдителен иск по чл. 256 от АПК. Развивайки съображения за характера на този правен институт, съдът е заключил, че за да се уважи жалбата/иска на Х. в конкретния случай, следва да бъдат доказани кумулативно следните материалноправни предпоставки: 1. налице ли е задължение за административния орган - ответник по силата на закон да извърши поисканите от Х. фактически действия; 2. Направено ли е искане от страна на Х. за извършване на тези действия и 3. Ако такова искане е направено - извършени ли са съответните фактически действия в предвидения 14-дневен срок. Съдът, анализирайки разпоредбата на чл. 90 от ЗИНЗС във вр. с чл. 15 от Правилата за документооборота, деловодната и архивна дейност на ГДИН и териториалните й служби, е стигнал до извода, че по делото остава недоказано твърдението на жалбоподателя, че същият е подал документите си до ЕКПЧ на твърдяната от него дата, доколкото в представеното по делото копие от дневника за завеждане на молби и жалби към Затвора - П. в посочения от касатора период не е завеждана подобна жалба до ЕСПЧ. Като доказателство за липсата на такава жалба ответникът е представил писмено доказателство - Справка ЗД № 52/2002 от 05.06.2014 г., от която е видно, че в цитирания по-горе дневник на Затвора - П. не фигурира посочената от Х. жалба до ЕСПЧ, която според него неправомерно не е била пратена на адресата й за сметка на Затвора - П. Съдът е кредитирал тази справка като неоспорена от Х. и валидно приобщена към доказателствения материал по делото. АС - С. З. е отчел и обстоятелството, че жалбата, по повод която е образувано производството пред него, е пратена по пощата лично от Х., а не служебно и за сметка на З. - С. З. Въз основа на горното, административният съд е заключил, че при липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват действителното съществуване на пощенска пратка, адресирана от Х. до ЕСПЧ на 27.12.2013 г. по надлежния ред, както и на липса на средства за закупуване на пощенски марки, не може да се приеме, че ответникът е бил длъжен да изпрати кореспонденция за своя сметка по реда на чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените от съда правни съображения. Обосновано съдът е заключил, че по делото остава недоказано обстоятелството, че М. Х. въобще е изготвил жалба до ЕСПЧ, датирана от него на 27.12.2013 г., за да възникне задължение за началника на Затвора да я изпрати на адресата й за сметка на мястото лишаване от свобода. Видно от представената по делото от ответника справка ЗД № 52/2002 от 05.06.2014 г., подобна жалба до ЕСПЧ въобще не е била заведена, считано от 27.12.2013 г. до подаване на жалбата му от 09.01.2014 г. в дневника по чл. 77, ал. 1 от ППЗИНЗС. В тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване във всяко исково производство, включително и в производството по чл. 256 от АПК. Въпреки че, както в жалбата си до началника на Затвора - С. З., така и на стр. 4 от касационната си жалба, М. Х. твърди, че още при подаване на жалбата, адресирана до ЕСПЧ, инспекторът, отговорен за 2-Г група /ЗПС/ му я е върнал и тя понастоящем се намира у него, Х. не е представил същата по делото, за да удостовери самото наличие на такава жалба, което е необходимо условие за възникване на задължението по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС. Не е доказана и втората материалноправна предпоставка за възникване на задължението по чл. 90, ал. 4 от ЗИНЗС - липсата на средства за изпращане на жалбата до ЕСПЧ по пощата. Изискването затворникът да не разполага със средства по смисъла на този законов текст не следва да се преценява общо, а с оглед конкретното действие - залепване на пощенски марки върху плик за изпращане на писмо по пощата. М. Х. не е оборил по съответния ред представените от ответника доказателства за това, че същият разполага с пощенски марки и би могъл да изпрати кореспонденцията си до ЕСПЧ и за своя сметка. Видно от справка от началника на Затвора - С. З. от 24.01.2014 г. /л. 10 по делото/, приета като неоспорена от ищеца, лишеният от свобода Х. очевидно разполага с пощенски марки, тъй като в периода от 16.12.2013 г. до 10.01.2014 г. е изпратил за своя сметка пет затворени пощенски плика, облепени с марки. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от Закона за пощенските услуги цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като това предплащане се извършва в брой, безкасово, чрез пощенски марки или по друг начин в зависимост от определения от пощенския оператор ред за заплащане на съответната услуга. Ноторен е фактът, че при изпращане на писмо до държава в ЕС - Франция чрез "Български пощи" АД, същото може да бъде облепено с такъв брой български пощенски марки, какъвто покрива цената на съответната пощенска услуга до тази държава. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение