Решение № 2343 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2017 г.

Решение № 2343 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 193, ал. 7, във вр. с чл. 187, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. Н. К., прокурор в Окръжна прокуратура, гр. П., срещу решенията на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК ВСС), приети по т. 30.1. и т. 30.2. от протокол № 24 от 28.06.2017 г. и срещу становище на Комисията по професионална етика (КПЕ) към ПК ВСС по т. 3 от протокол № 16 от 13.06.2017 г. С оспореното решение по т. 30.1. Прокурорската колегия на ВСС на основание чл. 193, ал. 5 и чл. 162, т. 3 от ЗСВ във вр. с § 210 от ПРЗ на ЗИД ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 9.08.2016 г.) е отказала да повиши жалбоподателя в длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура, поради отрицателно становище на Комисията по професионална етика към ПК ВСС. С оспореното решение по т. 30.2. Прокурорската колегия на ВСС е повишила Б. Й. К. - прокурор в Софийска градска прокуратура, в длъжност "прокурор" във Върховна касационна прокуратура с ранг "прокурор във ВКП и ВАП". В оспореното решение на Комисията по професионална етика към ПК ВСС е прието становище, че прокурор Каменов не спазва в цялост изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и не притежава в пълнота необходимите нравствени качества за повишаване в длъжност и преместване за заемане на длъжността "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. Становището е изпратено на Комисията по атестиране и конкурси към ПК ВСС. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспорените решения поради противоречие с решение № 1032 от 25.01.2017 г., постановено по адм. д. № 9126/2016 г. на ВАС, VI о., неправилно прилагане на чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, нарушение на административнопроцесуалните правила на чл. 35 и чл. 59, ал. 2 от АПК и на принципите на административния процес. О. П. колегия на Висшия съдебен съвет е оспорил жалбата в писмени бележки. Заинтересованата страна Б. Й. К. от гр. С. е оспорил касационната жалба в писмено становище. При извършената служебна проверка за процесуална допустимост на производството Върховният административен съд установи следното: Жалбата е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на становище на Комисията по професионална етика към ПК ВСС по т. 3 от протокол № 16 от 13.06.2017 г. Становището по чл. 192, ал. 5 от ЗСВ отразява извършената преценка от КПЕ за притежаваните нравствени качества от кандидата въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите. След изготвянето му становището на КПЕ се предоставя на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия заедно с резултатите от класирането на кандидатите и цялата конкурсна документация. Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия в изпълнение на правомощието й по чл. 193, ал. 2 от ЗСВ внася в съответната колегия на Висшия съдебен съвет мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Единствено в компетенциите на съответната колегия на ВСС като кадрови орган е да приеме решение по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател, респективно - решение по чл. 193, ал. 5 от ЗСВ, с което отказва назначаване на кандидат. Становищата на помощните комисии, дадени в хода на конкурсното производство, приключващо с решение на компетентния орган по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, по своето правно естество са актове по чл. 21, ал. 5 от АПК, които изрично са изключени от кръга на индивидуалните административни актове. Предвид гореизложеното оспореното становище на КПЕ към ПК ВСС не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, пораждащ преки и непосредствени неблагоприятни правни последици за жалбоподателя. Междинните актове, подготвящи издаването на индивидуалния административен акт, не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност. Подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която е оспорено становище на Комисията по професионална етика към ПК ВСС по т. 3 от протокол № 16 от 13.06.2017 г., а производството в тази част - да се прекрати. Подадената жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество в частта, с която се оспорват издадените от ПК ВСС актове по чл. 193, ал. 3 и 5 от ЗСВ. Жалбата е подадена в срока по чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 193, ал. 7 от ЗСВ и в тази част е насочена против неблагоприятни за жалбоподателя актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред. След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: С решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 8 от 11.02.2016 г. (обн. - в ДВ, бр. 15 от 23.02.2016 г.) е обявен конкурс за заемане на пет свободни длъжности "прокурор" във Върховна касационна прокуратура. Ж. К. и заинтересованата страна Качуров са участвали в конкурса и са били класирани съответно на второ и шесто място. С решение по т. 5.2. от протокол № 12 от 27.07.2016 г. ПК ВСС е отказала да повиши Р. К. поради отрицателно становище на КПЕ и на незаетата длъжност е повишил Б. К. съгласно взетото решение по т. 5.6. от протокола. Горните решения на ПК ВСС са били отменени от Върховния административен съд, VI о., с решение № 1032 от 25.01.2017 г. по адм. д. № 9126/2016 г., а преписката е била върната на административния орган за решаване на въпроса по същество с ново произнасяне. Отмяната на оспорените актове е обоснована от липсата на мотиви за взетото решение по т. 5.2. Не е бил обсъден нито един факт и доказателство и няма мотиви от членовете на ПК ВСС относно фактите и обстоятелствата от значение за преценката на нравствените и професионални качества на магистрата, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Не са коментирани данните и предмета на досъдебното производство, а само образуването и прекратяването му, и наличието на познанство между члена на ПК на ВСС Р. Б. и прокурор А. В случая КПЕ към ПК ВСС е имала възможност да анализира фактите, които се съдържат в досъдебното производство, включително в постановлението за прекратяване, в което е отразено, че от показанията на свидетеля Анчев не би могло да се изведе обоснован извод, че последният е бил подложен на въздействие от прокурор Каменов, което да се е изразило в намерение на последния да го мотивира да поддържа внесеното в съда споразумение против вътрешното му убеждение. Фактът, че е имало образувано досъдебно производство, не установява сам по себе си качествата на магистрата, тъй като установяването на такива факти с правните последици е извън обсега и целта на наказателното производство. Създаването на съмнение в морално-етичните качества и професионалните качества на магистрата, не е предвидено в хипотезата на чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Следва да бъдат установени и посочени фактите, от които да се направи правен извод за притежаването или отсъствието на нравствени и професионални качества, съответстващи на КЕПБМ. Никой от членовете на ПК ВСС, присъствали при обсъждането и вземане на решението, не е коментирал предмета на досъдебното производство или фактите, въз основа на което е образувано. Не се е обсъждало и прекратяването на наказателното производство, което е посочено в становището на КПЕ към ПК ВСС като релевантно за липсата на необходимите нравствени качества за заемане на длъжността прокурор във ВКП. Направен е краен извод, че прекратеното наказателно производство срещу прокурора, резултатите от събеседването и оценката от последната атестация, липсата на дисциплинарни нарушения към момента на провеждане на конкурсната процедура, липсата на сигнали по ЗПУКИ, липсата на несъответствия с данните, подадени от него пред Сметната палата и положителното становище на КПЕ към ОП - П., обосновават незаконосъобразност на решението на ПК ВСС. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 187, ал. 3 от ЗСВ дадените с отменителното съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за кадровия орган. В заседанието си на 14.03.2017 г. КПЕ към ПК ВСС, след като се е запознала с мотивите на отменителното съдебно решение, е взела решение да покани прокурор Каменов за изслушване. Постъпило е становище № 4517/17 от 17.03.2017 г. на Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура - П., с което е дадена положителна оценка за притежаваните от прокурора нравствени качества, като е заявено, че през последните пет години не е постъпвала информация за допуснати нарушения на правилата за професионална етика. Приложено е писмено становище от прокурор Каменов с дата 4.04.2017 г., а в протокол № 14 от проведеното на 9.07.2017 г. изслушване са отразени обясненията му във връзка с воденото срещу него и прекратено наказателно производство и отношенията му с други прокурори. В изготвеното становище, прието с решение по т. 3.1. от протокол № 16/13.06.2017 г., КПЕ към ПК ВСС е приела, че жалбоподателят не спазва в цялост изискванията, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и не притежава в пълнота необходимите нравствени качества за повишаване в длъжност. Досъдебното производство № 1-П/2016 г. по описа на СГП - СЗ "А" е прекратено, но вербалната комуникация на прокурор Каменов с прокурор Х. А. по повод участието му в НОХД № 1698/2014 г. по описа на Окръжен съд - П. в периода 13.11.2014 г. - 24.11.2014 г. е осъществена с цел промяна на вътрешното му убеждение относно подлежащото на разглеждане от съда споразумение, постигнато от прокурор Каменов и защитника на обвиняемия по досъдебно производство (ДП) № 54/2014 г. по описа на ОДМВР - П. Извършени са нарушения на принципа на независимост по чл. 1.3. от КЕПБМ и принципа на вежливост и толерантност по чл. 4.4. от КЕПБМ. При поредицата от активни действия за осъществяване на контакт със заместник-административния ръководител на ОП - П. и прокурор Г., за когото е знаел, че е в близки отношения с прокурор А.-М., наблюдаващ прокурор по ДП № 327/2013 г., е отправено косвено послание, че стоящите големи хора зад задържаните лица и процесното дружество знаят как да се отблагодарят. Нарушени са принципите за почтеност и благоприличие по чл. 5.1. от КЕПБМ, както и правилата по чл. 5.3. и чл. 5.5. от КЕПБМ. На 15.01.2015 г. жалбоподателят потърсил за среща районния прокурор на Районна прокуратура - Карлово и след като споделил, че ДП № 150/2014 г. по описа на ОДМВР - П., преписка № 2022/2014 г. по описа на РП - Карлово, се води срещу сина на негов приятел, поискал преразпределянето му на друг поименно посочен прокурор, което е нарушение на принципа по чл. 5.3, 5.5. и 5.6. от КЕПБМ. С решение на ПК ВСС от 14.12.2016 г. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор Каменов. По делото са изискани и приети като доказателства заверен препис от постановление от 25.07.2016 г. по ДП 1-П/2016 г. за прекратяване на наказателното производство срещу Р. К. и заверени преписи от протоколите за разпити на свидетелите Г. П. Г., Г. А. М., Г. А. А. - Минчева и Х. А. А. В постановлението е прието, че от показанията на прокурор Анчев "не би могло да се изведе обоснован извод, че последният е бил подложен на такова по характер и интензитет вербално въздействие от страна на Р. К., което да се е изразило в желание /намерение/ на последния да го мотивира /убеди/ да поддържа внесеното споразумение, в разрез с принципа за изграждане на автономно вътрешно убеждение, касателно преценката за справедливост на наказанието лишаване от свобода, което се предлагало да бъде наложено на обвиняемия Д. Напротив, "всеки един от двамата събеседници е защитавал своя позиция по въпроса справедливо ли е или не по размер предложеното в споразумението наказание", като К. не е молил и не е искал от А. да поддържа споразумението във вида, в който е било внесено в съда. По отношение на останалите действия на прокурор Росенов (посещение в кабинета и един разговор с и. ф. заместник-окръжния прокурор на ОП - П. във връзка и по време на задържането на три обвиняеми лица по ДП № 329/2013 г. на ОДМВР - П.; потърсена и проведена среща с районния прокурор на РП - Карлово с искане за преразпределяне на ДП № 150/2014 г. на друг наблюдаващ прокурор) преписката е била изпратена за становище на КПЕ към ПК ВСС. С решение по т. 6.1. от протокол № 21 от 28.06.2017 г. Комисията по атестирането и конкурсите при ПК ВСС е предложила на ПК ВСС да откаже да повиши Р. Н. К. поради отрицателно становище на КПЕ към ПК ВСС. Оспорените решения, с които ПК ВСС е отказала да повиши прокурор К. и е повишила прокурор К., са взети в заседанието, проведено на 28.06.2017 г. Видно от текста на точка 30 от пълния стенографски протокол № 24, случаят не е е бил докладван. Пристъпено е към гласуване без изказани становища по отменителното решение на ВАС и по спорните обстоятелства, мотивирали становището на КПЕ. При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, намери, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, но в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК не са изпълнени указанията, дадени в отменителното съдебно решение към колективния кадрови орган, за преценка на релевантните факти и обстоятелства от значение за преценката на нравствените и професионални качества на магистрата и за мотивиране на взетото решение. Взетото решение е в нарушение на чл. 193, ал. 4 от ЗСВ, което задължава съответната колегия на Висшия съдебен съвет при приемането на решението по ал. 3 да извърши самостоятелна проверка дали класираният кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества. На основание чл. 193, ал. 5 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет с решение отказва назначаването на кандидат, за когото е установила, че не отговаря на изискванията по чл. 162 и 164. Сред изискванията за заемане на длъжността е посоченото в т. 3, съгласно което лицето трябва да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. В разглеждания случай Прокурорската колегия на ВСС не е изложила съображения, обосноваващи фактически и правен извод за неизпълнение на изискването по чл. 162, т. 3 от ЗСВ. Не е извършила проверка на представеното становище от КПЕ и не е обсъдила възраженията на кандидата, че се е работило по доноси срещу него. В тази насока и на основание чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се вземат предвид установените нови факти, които са относими към преценката на нравствените качества на прокурора. Дисциплинарното производство срещу него е приключило с взетите от ПК ВСС решения по протокол № 34 от заседание на 25.10.2017 г. По отношение на предложеното наказание по пункт първи от мотивите на решението на дисциплинарния състав, отнасящи се до вербалното въздействие от страна на Р. К. върху прокурор А. по НОХД № 1698/2014 г. по описа на Окръжен съд - П., в пълния стенографски протокол от заседанието на 25.10.2017 г. е отразено подробно становище на чл. на ПК ВСС, възприето като правилно от останалите членове на колегията, че действията на прокурор Каменов по отношение на прокурор Анчев не съставляват дисциплинарно нарушение и поради това не се налага дисциплинарно наказание. Това становище на ПК ВСС влиза в пряко противоречие със становището на КПЕ, прието с решение по т. 3.1. от протокол № 16 от 13.06.2017 г., което не е било обсъдено в заседанието на 28.06.2017 г. Следва също така да се отбележи, че с решението си т. 2.2. от протокол № 34/25.10.2017 г. ПК ВСС е прекратила дисциплинарното производство по отношение на действията на прокурор Каменов, извършени в периода 29.11.2013 - 2.12.2013 г. по ДП № 327/2013 г. на ОДМВР - П., преписка № 59/2013 г. на ОП - П., поради изтичане на сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно безпротиворечивата съдебна практика решението на колективния орган, взето в условията на оперативна самостоятелност, следва да бъде обосновано с фактическите и правни обстоятелства, относими към случая. Оспорените решения са издадени в нарушение на процесуалното изискване за мотивиране и в противоречие с материалния закон, поради което подлежат на отмяна. Преписката следва да бъде върната на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за вземане на ново решение съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. На основание чл. 174 от АПК и като се има предвид, че преписката е попълнена с доказателства, следва да бъде определен едномесечен срок за приемане на ново решение, считано от влизане в сила на съдебното решение. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,