Решение № 4874 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2015 г.

ВАСIV отделение25.04.2016 г.докладчик т Аделина Ковачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 5695 от 15.09.2015 г. по адм. дело № 10780/2013 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Г. М. Б. уведомително писмо изх. № 01-6500/6734 от 4.07.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". ВРЪЩА преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г. М. Б. сумата 1205 /Хиляда, двеста и пет/ лева - разноски по делото за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 4874 от 25.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12956/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. Б. чрез адвокат Е. Й. против решение № 5695 от 15.09.2015 г. по адм. дело № 10780/2013 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо изх. № 01-6500/6734 от 4.07.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че заместник-изпълнителният директор е компетентен да издаде уведомителното писмо въз основа на заповед за делегиране на правомощия, издадена от изпълнителния директор на фонда. Установено е нарушение на правилото по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. Счита, че е без значение причината, поради която земеделският производител ги е заявил по този начин, както и че липсва връзка между производствата по заявяване по СЕПП и НДП. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Г. М. Б. против уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програма за развитие на селските райони за кампания 2012 г. Възразил е, че писмото не съдържа мотиви, тъй като не може да се установи причината за намаляване на площта на пресичане. Твърдял е, че от 2011 г. обработва едни и същи парцели. Посочил е, като вероятна причина за разминаването използване на неактуален графичен материал при очертаването на парцелите. В хода на съдебното производство е направил още три възражения: за липса на материална компетентност на заместник-изпълнителния директор да издава такива уведомителни писма; за невъзможност да се очертават отделни парцели при кандидатстване по програмата СЕПП и по АЕП, както и за допуснато нарушение на Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България. За изясняване на спора, съдът е приложил цялата административна преписка във връзка с подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане по три различни мерки. Събрал е писмени доказателства за наличието на материална компетентност на издателя на оспорения административен акт. Изяснил е спорните въпроси, както и технологията на очертаване на графичния материял при заявяване на конкретните БЗС за подпомагане чрез назначаване и изслушване на първоначално и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. Приложил е по делото и методиката, за която се твърди от жалбоподателя нарушение. От така събраните писмени доказателства е приел установените факти. За целта е описал конкретно за всеки един от парцелите, с които е кандидатствано по мярката относимите към спора обстоятелства: площта, с която е одобрен през 2011 г. за участие в АЕП; площта, с която е заявен от производителя през следващата 2012 г.; незаявените или новозаявените части от всеки от парцелите; общата площ на изключените участъци и процентът на припокриване. Приел е констатациите в заключението на вещото лице за липса на покриване на площ общо от 19.20 ха. На тази база е приел общият процент на припокриване на площта от пресичане на заявените за кампания 2012 г. парцели по АЕП спрямо одобрените парцели през 2011 г. да участие в направление "Биологично растениевъдство" в размер на 84.11%, който са под допустимия процент по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214, наричана в настоящото изложение "наредбата". На тази база е направил и правните си изводи. Счел е за неоснователни възраженията за липса на материална компетентност на издателя на акта, позовавайки се на чл. 20 ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, както и на представената заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г. на изпълнителния директор. Приел е, че уведомителното писмо е мотивирано с приложената към него таблица на референтните и заявените парцели и констатираните от административния орган несъответствия. На последно място е приел за правилно прилагането на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от наредбата. Направил е краен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно, поради необоснованост. Видно от данните по делото, жалбоподателят е подал общо заявление за подпомагане по три мерки: СЕПП, НДП и АЕП, за които е кандидатствал с едни и същи парцели. По отношение на АЕП кандидатстването е за втора година с 25 парцела в землищата на три села, които са одобрени за участие с обща площ от 120.86 ха. Общата площ на парцелите, които той е обозначил и заявил за кампания 2012 г. е 102.87 ха. Съдебно-техническата експертиза изключително подробно за всеки един БЗС е изследвала данните за него от предходната година, когато е одобрен за участие в АЕП и е придобил качеството на референтен парцел и състоянието му през 2012 г. В текстова и графична част, изработена в 19 приложения е отразено каква е била площта му и границите през 2011 г.; с каква площ и граници е заявен през 2012 г.; каква част от него не се обработва и съответно не попада в одобрения слой, допустим за подпомагане /доколкото със същите парцели се кандидатства и по СЕПП и НДП/; каква част се обработва и попада в допустимия слой; какъв е процентът на припокриване; има ли новозаявени площи. Новозаявените площи, там където са констатирани такива, не попадат в обхвата на одобрените за подпомагане по АЕП площи и не влияят върху размера и границите им. Към експертизата са изготвени и две таблици, в които ясно и нагледно е извършено сравнение между номерата и площите на парцелите, одобрени през 2011 г. и заявените през 2012 г. Съдът буквално е преписал в мотивите на решението тези констатации на вещото лице, както и представеното допълнително заключение, без обаче да вникне в тях, да ги анализира и да ги отнесе към възникналия правен спор. Нещо повече, преценил е за ирелевантна по спора причината за заявяването им по начин, по който извън заявлението попадат площи, които се обработват от земеделския производител. По този начин извън преценката на съда са останали главните възражения на жалбоподателя, направени още в административното производство - във възраженето му от 3.04.2013 г. на л. 11 до административния орган - за липса на представен актуален графичен материал, който да не въвежда бенефициента в заблуждение при очертаването на площите. Не е обсъдил и другото му основно възражение, че обработва парцелите, така както ги е обработвал и предходната година. Още повече, че в голямата си част възражението кореспондира с констатациите на вещото лице. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от наредбата задължава бенефициентите да извършват агроекологичните дейности върху едни и същи блокове. Съгласно ал. 2 от нея всяка година поне 90% от площта по съответното направление трябва да се припокрие географски с площта, за която е поет ангажиментът. Видно от заключението на вещото лице - отговор на Въпрос № 2, в ДФЗ има опция за автоматизирано заявяване на границите, които са били одобрени, като граници на референтните парцели. При тяхното показване на екрана на компютъра, където става идентификацията, бенефициентът може да направи върху тях корекции и по този начин да обозначи нова конфигурация. При приемане на експертизата в съдебното заседание на 9.09.2014 г., вещото лице е потвърдило същите констатации. Пояснило е допълнително, че интегрираната система дава възможност за автоматично копиране на границите на заявения референтен парцел, който съответно е и одобрен за участие в АЕП и върху него могат да се правят корекции при очертаването му за актуалната кампания. По преписката са приложени от лист 58 до лист 82 извадки от ортофотокарти, отпечатани от ДФЗ - Разплащателна агенция, на които са показани БЗС с нови номера, нови граници и нова площ. Бенефициентът е подписал декларация, че заявява за участие така очертаните БЗС. От така приложените ортофотокарти е видно, че по отношение на жалбоподателя не е използвана тази възможност на компютърната система, която е създадена единствено с цел улесняване на бенефициентите при очертаване и заявяване на блоковете за подпомагане. Нещо повече - блоковете вече са с нови номера и 17 от тях са с по-малка площ. Експертът ясно и категорично е отговорил в раздел Б), т. 1 от заключението, че основната разлика между референтните и заявените през 2012 г. парцели се дължи на липса на заявяване на площи в 6 от тях, които са големи участъци от референтните парцели. Най-същественото от този отговор обаче е констатацията на експерта, че тези останали незаявени площи, не само се обработват, но и попадат в допустимия за подпомагане слой. Отговорът на този въпрос съставлава едно обобщение на конкретните данни, които са текстово и графично пояснени и изобразени поотделно за всеки един от 19-те парцела в констативната част на екпертизата и приложенията към нея. Съдът е преписал в мотивите това заключение, но изобщо не е отчел същественото му значение за правилното решаване на възникналия спор. Двата парцела, в които се констатират най-големите разлики в географските граници през 2011 и 2012 г. са 104-5-1 с площ от 9.42 ха (номер и площ на референтния парцел). При заявяването му през 2012 г., той вече е с № 104-5-7 и с площ едва от 5.14 ха. Вторият референтен парцел е с номер 93-2-4 и площ от 25.01 ха през 2011 г. и съответно с нова площ през 2012 г. от 16.78 ха. И за двата парцела, вещото лице сочи, че незаявените части от парцелите са площи, които се обработват и са включени в допустимия за подпомагане слой. Тези изводи на експерта потвърждават твърденията на жалбоподателя, че при изчертаването на парцелите за кампания 2012 г., не му е бил предоставен актуален графичен материал, който да му позволи да идентифицира и очертае парцелите, с които кандидатства по АЕП. Това съставлява нарушение на административнопроизводствените правила и съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Както е посочил Върховният административен съд в решение № 2651 от 9.03.2016 г. по адм. дело № 2104/2015 г., логически и фактически необосновано е, когато земеделският стопанин обработва парцелите, за които е поел многогодишен агроекологичен ангажимент, да не ги заяви през следващата година. Като не е съобразил всички тези обстоятелства и е приел жалбата за неоснователна, административният съд е постанови неправилно решение. Същото ще следва да се отмени, като се отмени и уведомителното писмо и преписката се върне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за липса на материална компетентност на заместник-изпълнителния директор да издава такова уведомително писмо. Със заповед № 03-РД/606 от 21.02.2013 г., изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на фонда е делегирал на заместника си да издава и подписва писма за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. С оглед изхода на делото, направеното искане от пълномощника на жалбоподателя и представените по делата доказателства, следва да му се заплатят разноски в размер на 1000 лева за първоинстанционното производство (700 лева - адвокатско възнаграждение и 300 лева - възнаграждение за двете съдебни експертизи). За касационното производство са доказани само заплатени 200 лева за адвокатско възнаграждение по договор от 10.04.2016 г. За договорените първоначални 200 лева по договор на л. 23 по делото, не е отразено да са платени, поради което не се възприемат за доказан разход. Дължи се и заплатената държавна такса от 5 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

2