Решение № 6705 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2010 г.

Решение № 6705 от 13.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11429/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по молба от Тонка Гегова Илиева от гр. София, за отмяна на влязло в сила определение № 2/10.06.2010 г., постановено от Хасковския административен съд по адм. д. № 5/2010 г., с което е оставено в сила определение № 756/9.04.2010 г. на Хасковския районен съд по гр. д. № 3226/2009 г., на основание чл. 239, т. 1 и т. 3, вр. чл. 237 от АПК. Молбата за отмяна е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустима. С определение № 756/09.04.2010 г., постановено от Хасковския районен съд по гр. д. № 3226/2009 г. е оставена без разглеждане жалбата на Тонка Гогова Илиева от гр. София, с която се иска обявяване нищожността на решение № 36001/8.12.2005 г. по преписка № 50434 и на решение № 36001/8.12.2005 г. по преписка № 50435 на ОСЗГ-Хасково и е прекратено производството по делото. За да постанови определението си районният съд е приел, че спорът относно законосъобразността на оспорените решения на ОСЗГ е бил разгледан и разрешен с влезли в сила съдебни решения и не може да бъде пререшаван, поради което и на основание чл. 177, ал. 3 от АПК е прекратил производството по делото. С определение № 2/10.06.2010 г. Административен съд-Хасково е оставил в сила обжалваното с частна жалба от Тонка Гогова Илиева определение на районния съд, като е приел, че подадената частна жалба е неоснователна. Приел е, че от материалите по делото действително е установено, че оспорените решения са били предмет на проверка по предишни производства, образувани пред РС-Хасково, приключили с влезли в сила решения и изводът за недопустимост на производството е правилен, с оглед разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от АПК. Изложените в молбата за отмяна фактически основания не обосновават наличието на предпоставките на чл. 239, т. 1 или т. 3 от АПК, а могат да се квалифицират като касационни основания по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 от АПК - неправилно приложение на материалния закон от съда и то относими към спора по същество, а не към допустимостта на производството. Твърди се, че искане за нищожност на спорните решения не било предявявано, че произнасянето на адм. орган е с един номер на решенията, постановени по двете преписки, че е нарушена разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ, че разпоредбата на чл. 10, ал. 7 не е основание за непризнаване правото на собственост, а е основание за възстановяване на собствеността в урбанизираните територии. Съдебно-административното производство обаче е двуинстанционно. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, изменена с § 117 от ПЗР на АПК, решенията на районния съд се обжалват пред съответния административен съд, действащ като касационна инстанция в състав от трима съдии. Върховният административни съд не е касационна инстанция в тези производства . В молбата за отмяна молителката обаче изрично е посочила като правно основание на искането си разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 3 от АПК, с оглед на което настоящият състав на ВАС следва да се произнесе по същество на заявеното от страната правно основание за отмяна. Съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК, на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения, както и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Такива нови обстоятелства или нови доказателства не се навеждат в обстоятелствената част на молбата за отмяна, нито са приложени писмени доказателства към нея. Изложените фактически основания не се покриват с предпоставките на чл. 231, т. 1 от АПК и съответно представляват неоснователни доводи за отмяна на влязлото в сила определение, предмет на искането. Съгласно чл. 239, т. 3 от АПК, съдебният акт подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежният съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. И тези предпоставки на закона не се установяват по делото и твърдяните фактически основания в молбата за отмяна не са относими към тях. Изложените фактически основания за отмяна не представляват основателни и доказани доводи за отмяна на влязлото в сила определение, на основание чл. 239, т. 3 от АПК. По изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,