Решение № 15675 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2016 г.

Решение № 15675 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7442/2016 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Г. Г. против решение № 264/30.05.2016 г., постановено по адм. д. № 946/2015 г. по описа на Административен съд гр. П.. По изложени доводи за неправилност на съдебния акт касаторът иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение административният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), предявен от Ж. Г. Г. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за признаване на установено, че ответникът в периода 17.02.2009 г. - 07.10.2011 г. осъществява спрямо ищеца, неравно третиране по признак "лично положение", чрез лишаването му от възможността да полага труд, за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за осъждане на ответника да заплати неимуществени вреди, като обезщетение за неравното третиране, в размер на 10000 лв. Съгласно чл. 71 ЗЗД извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или други закони, регламентиращи равенството в третирането са нарушени може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска: 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; 3. обезщетение за вреди. Административните съдилища не притежават обща компетентност да се произнасят по установителни и осъдителни искове, различни от исковете по специалните норми в чл. 128, ал. 1, т. 5 и т. 6 АПК, а именно искове за обезщетения, които по същността си са граждански, но подведомствеността им на административните съдилища се основава на цитираните специални норми. Що се отнася до установителния иск по чл. 128, ал. 2 АПК то той е субсидиарен и се прилага по всички административноправни спорове, за които кодексът или друг закон не предвиждат специален ред за решаване. В конкретния случай законодателят изрично определя процесуалния ред за защита на лицата, които считат, че са неравно третирани да предявят иск за установяване на нарушението пред районния съд. Т. 4 от ТП № 2 от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/14 г. на Общото събрание на съдиите на гражданска колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите на I и II колегия на ВАС е неприложимо, тъй като с него се регламентира компетентността на съда по искове за вреди от нарушение на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица и е неотносимо към исковете с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗД. С оглед на изложеното и предвид ТП № 1 от 29.09.2016 г., постановено по т. д. № 1/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между граждански и административни съдилища е недопустим и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното решение следва да се обезсили. Доколкото съдът е разгледал делото, след като му е изпратено по подсъдност от Софийски градски съд с решение от 12.06.2014 г. по гр. д. 12524 по описа за 2013 г., делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. П. с указания за повдигане на спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВАС и ВКС, съгласно чл. 135, ал. 4 АПК. Разноските подлежат на присъждане при новото разглеждане на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,