Решение № 584 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2020 г.

Решение № 584 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7156/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Ковачев, подадена чрез адвокат Т. Божинов, против решение № 547/28.02.2020 г. по адм. д. № 2984/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и моли да бъде отменено. Ответникът – Национален осигурителен институт, редовно призован, не се представлява. В представено писмено становище по делото от гл. юрисконсулт Г. Вълчанова, се оспорва касационната жалба и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, а по същество е неоснователна. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Правилно съдът е посочил, че в случая не е налице пряка последица, директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не е бил незаконосъобразният административен акт. Пенсията за ОСВ е отпусната на ищеца от 27.11.2014 г., но не в резултата на отменените по съответния ред - решение от 24.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а в резултат на новопредставени доказателства на 21.11.2017 г., от страна на ищеца. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по искова молба от Х. Ковачев срещу Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. София за присъждане на сумата от 5943,46 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред (по адм. д. № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. д. № 8048/2016 г. на Върховен административен съд) на Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив и представляващи законната лихва, изчислена от 27.11.2014 г. до 13.08.2019 г. върху дължимата, но неполучена от ищеца пенсия за периода от 27.11.2014 г. до 29.06.2016 г. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните имуществени вреди не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Съдът е посочил, че забавянето при отпускането на пенсия на ищеца не е в резултат на отменените по съответния ред - Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, а в резултат на новопредставени доказателства на 21.11.2017 г. от ищеца, три години след подаване на заявлението за отпускане на пенсия, на диплома за завършено висше образование № 070308, издадена от института в гр. Рига. С Решение № 1056/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2169/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменено разпореждането на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, само поради неправилната преценка на органите на НОИ, че положения от жалбоподателя труд 10 години не отговаря на условията за първа категория. Но съдът е указал на административния орган да прецени останалите две условия за предоставяне на право на пенсия. Според съда, дори органите на НОИ изначално да бяха признали на Ковачев спорния осигурителен стаж като такъв от първа категория труд, то на същия отново щеше да бъде отказано отпускането на лична пенсия по подаденото заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г., тъй като въз основа на представените с това заявление писмени доказателства за придобития от него осигурителен стаж, не би могло да се установи, че към 27.11.2014 г., сборът от осигурителния му стаж и възраст е 100. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от административния съд мотиви по същество на спора. От фактическа страна по делото е установено, че производството пред пенсионния орган е започнало по повод заявление вх. № МП-80569/27.11.2014 г., с което Х. Ковачев е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по реда на § 4 от ПЗР на КСО. С Разпореждане № [ЕГН]/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване /"ПО"/ при ТП на НОИ - Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 10 години стаж от първа категория труд или 15 години стаж от втора категория. Разпореждането е обжалвано от ищеца пред горестоящия административен орган, който с Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. е оставил без уважение подадената от него жалба. Решението е обжалвано от Ковачев пред Административен съд – Пловдив, и с Решение № 1056/25.05.2016 г., по адм. д. № 2169/2015 г. по описа на съда, Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него са отменени, а преписката е изпратена на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за произнасяне по направеното със заявлението искане. Междувременно с писмо вх. № 2175-15-201#1/21.11.2017 г., Ковачев е представил в ТП на НОИ - Пловдив доказателства с искане за зачитане на стаж от Руската компетентна институция. След нова преценка на осигурителните права на лицето, е издадено Разпореждане № [ЕГН]/12.01.2018 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на Х. Ковачев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) пожизнено по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 29.06.2016 г. - датата, на която се окръгля сбор 100 от навършена възраст и придобит осигурителен стаж. Това разпореждане също е оспорено С Решение № 1040-15-24/19.03.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, административното производство по жалба вх. № 1012-15-61/26.02.2018 г. е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, поради наличие на висящо производството по установяване на положения от Ковачев стаж в Русия. След като е получен от Руската компетентна институция документ образец РФ/БГ 3 вх. № 2176-15-282/18.05.2018 г, удостоверяващ стаж на Х. Ковачев, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е възобновил производство по административно обжалване, отменил е разпореждането и е върнал преписката на длъжностното лице за произнасяне. С Разпореждане № [ЕГН]/25.07.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, считано от 27.11.2014 г. на Ковачев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО пожизнено. Въз основа на Разпореждане № [ЕГН]/25.07.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, на Ковачев е изплатена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 27.11.2014 г. до 28.06.2016 г. в общ размер на 15 105,62 лева на дата 13.08.2019 г. Обосновани са изводите на административния съд за липсата на пряка причинна връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и забавеното отпускане на пенсията на Ковачев. Съдът правилно е отбелязъл, че при оспорване на Решение № 2153-15-15/24.07.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/Протокол ПР-521/25.03.2015 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в хода на адм. д. № 2169/2015 г. на Административен съд – Пловдив, съдът единствено е извършил проверка дали трудовия стаж на Ковачев от 10 г. е първа или трета категория. Но в това производство съдът не е направил извод, че неправилно е била отпусната пенсия, а е върнал преписката на административния орган за такава преценка. По-нататъшното забавяне на административната процедура е наложено от подаденото през 2017 г. заявление от Ковачев за представяне и за изискване на нови доказателства за установяване на трудовия му стаж. След представяне на такива доказателства е бил окончателно определен размера на дължимата пенсия на Ковачев, считано от 2014 г. Административният съд, след подробния анализ на фактите по спора, е изложил обосновани изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила, като на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение