Решение № 5823 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 575/2012 г.

Решение № 5823 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 575/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милен Цветанов Иванов против решение № 4721 от 31.10.2011 г. на Административен съд - София град по адм. дело № 5177/2011 г. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Ответниците Малинка Кирилова Петрова и Милчо Лалов Въков не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Милен Цветанов Иванов срещу решение № 97/12.05.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прието за установено, че в качеството му на кмет на с. Делейна е нарушил условията за изпълнение на работа по трудово правоотношение и е осъществил дискриминация по признак "лично положение" и тормоз при упражняване правото на труд спрямо Малинка Кирилова Петрова от с. Делейна, община Брегово, област Видин, извършил е нарушение на чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от Закона за защита от дискриминация; на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 вр. чл. 65, т. 4 от ЗЗДискр. му е предписано да не допуска дискриминация и тормоз на служителката при упражняване правото й на труд и му е наложена глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 80, ал. 3 от ЗЗДискр. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В тази насока сочи, че съдът не е обсъдил сключените трудови договори с ответницата Малинка Кирилова Петрова и свързаните с тях задължения по трудовото й правоотношение, както и, че към момента, за който съдът е счел, че не е била допусната до работното й място, същата не е била в трудово правоотношение с кметството. Твърди, че никога не е пречил на служителката да изпълнява функциите си по длъжността "главен специалист по други дейности в икономиката", но те нямат общо с достъпа до регистрите на кметство Делейна и не е бил длъжен да й осигурява достъп до тях, както и, че е разполагала със собствен кабинет и не е било нужно да й осигурява работно място в кабинета на кмета на с. Делейна. При тези, подробно развити в жалбата съображения, иска да се отмени решението на първоинстанционния съд и се реши спора по същество като се отмени обжалваният административен акт на КЗД. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по делото. Ответницата Малинка Кирилова Петрова по силата на трудов договор № 287/3.07.2008 г. е служител в кметството на с. Делейна на длъжност "главен специалист други дейности в икономиката". Работодател на служителката е кметът на община Брегово, а мястото й на работа е кметството на с. Делейна. На 1.07.2008 г. кметът на с. Делейна - Милен Цветанов Иванов, отказал да допусне Петрова до работното й място в присъствието на разпитаните пред комисията в качеството на свидетели Сергей Здравковски - секретар на община Брегово и Фидел Панталеймонов - директор на дирекция, и заявил, че няма да й осигури достъп до архиви, регистри на населението, документи и пр. Поради това било оборудвано и пригодено друго общинско помещение, където служителката да изпълнява служебните си функции, но без да разполага с достъп до регистрите на населението и архива на документацията в кметството. Според обясненията на свидетелите, кредитирани от комисията и правилно възприети като достоверни от съда, жалбоподателят считал, че служителката е некомпетентна, без да излага конкретни обстоятелства в тази връзка. Обективни причини, основани на лошо изпълнение и/или злоупотреба със служебно положение, за демонстративно проявеното отрицателно отношение към служителката от негова страна не са установени както по преписката, така и в хода на съдебното производство. Установено е също, че през есенно-зимните месеци служителката е била лишена от средства за отопление по лично разпореждане на жалбоподателя. С оглед изложените фактически обстоятелства, съдът правилно е приел за законосъобразен изводът на административния орган, че жалбоподателят е извършил дискриминация по чл. 5 от ЗЗДискр. във вр. § 1, т. 1 от ДР, като с действията си е осъществил тормоз и в следствие на това е поставил ответницата в застрашителна среда, създал е враждебна, обидна и унизителна за нея обстановка на работното й място и по този начин е накърнил нейното достойнство. Съдът е направил точен и коректен анализ на доказателствения материал в светлината на релевантните правни норми и обосновано е приел за верен изводът на административния орган, че касаторът, в качеството на кмет на с. Делейна е осъществил състава на пряка дискриминация по признак "лично положение" спрямо ответницата Петрова при упражняване правото й на труд. Правилно е посочил, че събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство не водят до различни правни изводи от направените в оспореното решение на КЗД. Доводите в касационната жалба за неточно интерпретиране на доказателствата по делото настоящата инстанция намира за неоснователни. Твърденията, че касаторът не е препятствал упражняването на служебните функции и задачи на служителката не намират опора в данните по делото, релевирани са били и пред първата инстанция, която аргументирано ги е счела за несъстоятелни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да заплати на ответната Комисия за защита от дискриминация направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,