Решение № 1851 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2015 г.

Решение № 1851 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13284/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група "Охрана на обществения ред" при сектор "Охранителна полиция" в 06 РУП - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 5386 от 30.07.2015 г. по адм. дело № 769/2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 230з-11/09.01.2015 г. на същия административен орган, с която на Р. Р. М. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатото от М. дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските, направени в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от административния съд. Правилно първоинстанционният съд приема, че атакуваната заповед, с която на Р. Р. М. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 4 от закона орган, при спазване на нормативно установените срокове за налагане на дисциплинарно наказание и след приемане на писмените обяснения на служителя. Аргументирано е и заключението, че въпреки това оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че оспорената заповед не съответства на формалните изисквания, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нарушение на цитирания текст в заповедта и в цитираната в заповедта справка не са посочени правните разпоредби, които са нарушени и на които поведението на служителя противоречи. По този начин не е изяснено дали поведението на служителя е в нарушение на нормите на Закона за движението по пътищата (ЗДП) или на други норми, регламентиращи експлоатацията на моторни превозни средства в МВР. Така постановена заповедта не съдържа правните основания, мотивирали издаването й, а с това препятства установяването на нарушението. Тези формални пропуски са съществени, тъй като накърняват правото на служителя на защита, който при липса на конкретизация на нарушението от правна страна не би могъл да изложи съображения и да ангажира доказателства, с които да опровергае изводите на административния орган. Доводите на съдебния състав за допуснато съществено нарушение на формата, изразяващо се в липса на мотиви, индивидуализиращи наложеното наказание, в случая не могат да бъдат да бъдат споделени, тъй като санкцията съответства на нормативно установената за това нарушение и е определена за минималния, предвиден срок. Неправилна е и преценката на първоинстанционния съд, че заповедта не съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Механизмът на настъпилото пътнотранспортно произшествие и поведението на жалбоподателя са изяснени в справката с резултатите от проведената по случая проверка. Документът е цитиран в заповедта, поради което изложеното в него следва да се възприеме като част от фактическите основания за санкциониране на служителя. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила също следва да бъде споделен. В противоречие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР заповедта е издадена, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са оценени и взети предвид всички представени доказателства. Не е изяснено поведението на всички участници в пътния инцидент и доколко всеки от тях е допуснал нарушение на правилата за движение. Прието е, че служителят следва да носи отговорност за произшествието, без да е установено доколко поведението на другия участник в инцидента е в съответствие с правилата за движение и има ли съпричиняване с оглед данните, че полицейският автомобил се е движил с включени светлинни и звукови сигнали и е направил необходимото, за да осигури безопасността на преминаващите през кръстовището пешеходци. В тази насока не са взети предвид представените сведения от очевидци и противоречията между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление относно нарушените норми от ЗДП. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като засягат правилността на крайните изводи за административния орган за наличие на основания за санкциониране на служителя. Допуснатите нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила опорочават издадената заповед и са самостоятелни основания за нейната отмяна. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя акта за налагане на дисциплинарно наказание, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона и представените доказателства. Мотивите на административния съд за отмяна на заповедта следва да бъдат допълнени и със съображения за постановяване на акта в противоречие с материалния закон. Поради допуснатите нарушения на формата и на административнопроизводствените правила административният акт е издаден, без да е установено кои свои задължения служителят не е изпълнил и на кои норми и разпореждания служебното му поведение противоречи и без да е констатирана небрежност в служебната дейност. Установено е, че непосредствено преди инцидента служителят е управлявал полицейския автомобил с включени светлинни и звукови сигнали, тъй като е пътувал към местопрестъпление, както и че при предприемането на десен завой от крайна лява лента, е направил необходимото, за да осигури безопасността на преминаващите пешеходци и на автомобилите, навлезли преди него в кръстовището. Това налага извода, че поведението на служителя като водач на полицейски автомобил е съобразено с изискванията на чл. 92, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗДП. Ето защо следва да се приеме, че от страна на М. не е допуснато описаното в заповедта нарушение и не е налице основание за санкционирането му по дисциплинарен ред. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство Столична дирекция на вътрешните работи следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600.00 лв. разноски по делото, представляващи заплатено възнаграждение на адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,