Решение № 4958 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2008 г.

Решение № 4958 от 14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12774/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кремена Георгиева Траянова, чрез пълномощника адв. Георги Стоянов против решение № 449 от 28.07.2008 г. по адм. дело № 132/2008 г. на Административен съд - София област, Трети състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ за издаване на скица, постановен от началника на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Костинброд, обективиран в писмо изх. № ВС-01-11 от 24.01.2008 г., като неоснователна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 26а от ППЗСПЗЗ. Счита, че в съответствие с чл. 13 от ППЗСПЗЗ се издава удостоверение и скица и административният орган е задължен да ги издаде, както и че съда не е проверил спазването на предвидената в закона форма. Излага подробни доводи в писмени бележки на адв. Соня Алексиева. Моли, да бъде отменено обжалваното решение и по същество бъде отменен отказа на административния орган Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - гр. Костинброд редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованите страни Игнат Павлов Павлов, Лозан Игнатов Павлов и "Вития" АД, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура счита, че обжалваното решение е недопустимо, поради това, че оспорения пред съда отказ на Общинска служба "Земеделие" - Костинброд не представлява административен акт. Отделно излага подробни доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 449 от 28.07.2008 г. по адм. дело № 132/2008 г. на Административен съд - София област, Трети състав, е отхвърлена жалбата й срещу изричен отказ за издаване на скица, постановен от началника на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Костинброд, обективиран в писмо изх. № ВС-01-11 от 24.01.2008 г., като неоснователна. Съдът е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - издаване на скица за имот, за който има решение за признаване право на собственост, поради това, че при заснемане имота се застъпва с други имоти, които са отразени в картата на възстановената собственост. Съдът подробно е изяснил фактическите обстоятелства по делото, както и компетентността на административния орган за извършване на исканата административна услуга, като е извел правилни правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя напълно. Неоснователно е възражението на представителя на ВАП, че обжалваното решение е недопустимо, поради това, че отказа на началника на ОСЗ - Костинброд не представлява индивидуален административен акт, а уведомление за разрешаване на материалноправен спор. Първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно характера на обективирания в писмо отказ на ОСЗ - Костинброд. Издаденият отказ като волеизявление на ОСЗ - гр. Костинброд е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод искане на жалбоподателката за издаване на скица, която представлява документ от значение за признаване или упражняване на права, като отказът да се издаде засяга правата и интересите на заявителката. Посочената съдебна практика - определение № 8527/2007 г. по адм. д. № 6911/2007 г. на ВАС се отнася до обективиран в писмо отказ за изпълнение на съдебно решение относно възстановяване собствеността върху земеделски земи и при установено застъпване на имоти на различни собственици. Константната практика на ВАС приема, че обективираните в писмо откази на общинските служби по земеделие за издаване на скици за земеделски имоти са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол. В случая административният съд правилно е приел, че отказа на ОСЗ - Костинброд представлява индивидуален административен акт и е разгледал спора по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав приема доводите на касаторката за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че с молба вх. № ВС-01-11 от 24.01.2008 г. г. жалбоподателката е поискала на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ издаване на скица на имот по решение № 17-2 от 21.06.2006 г. на на ОСЗГ - Костинброд, представляващ нива от 4, 000 дка, в землището на мах. Батковци, местност Лака Изомат, като с молбата представила проект - скица от ЕТ "Геоинженеринг". По това искане административният орган с писмо изх. № ВС-01-11 от 24.01.2008 г. отговорил на жалбоподателката, че не може да издаде скица на имота, поради това, че при заснемане на имота на място се получава схема на застъпване с нейния имот и имот на "Ватия" ООД, както и имот с претендирани права от наследници на Николай Велков Младичин, за което следва да решат спора по съдебен ред по между си. При разглеждане на производството по жалбата срещу постановения отказ от ОСЗГ - Констинброд първоинстанционният съд правилно е определил отказа за издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права, като индивидуален административен акт според чл. 21, ал. 3 АПК и издаден от компетентен орган. Този извод е в съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 26а, ал. 3 и 4 и чл. 60, ал. 6, т. 5 ППЗСПЗЗ, като е в правомощието на ОСЗ да поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне и другите материали и данни при прилагането на закона, и да издава скици при извършването на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда на ЗКИР. В производството съдът е назначил съдебно - техническата експертиза въз основа на която е приел, че в случая е направено писмено искане за издаването на скица от лице, което не е вписано за собственик на имота към момента на подаването му и не е доказал качеството си на "собственик" на имота, поради което административния орган правилно е отказал издаване на скица. Подробно и правно обосновано въз основа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че касаторката се е легитимирала като собственик на имот, за който иска издаване на скица в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ по решение № 17-2 от 21.06.2006 г. на на ОСЗГ - Костинброд, което е издадено въз основа на решение от 8.02.2006 г. по гр. д. № 504/2005 г. на Костинбродски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С решението на КРС процесният имот е определен за възстановяване, но без да се посочат: категория, граници, съседи, евентуални ограничения на собствеността. По този начин е признато правото на собствеността върху процесния имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници с решение № 17-2 от 21.06.2006 г. на ОСЗГ - Костинброд, но без да се посочат. Законосъобразно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ относно задължителното съдържание на решението, както и прилагането на скица към него. Решението на ОСЗ е влязло в сила, но с него не е индивидуализиран имота и не е издадена скица. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост (Наредбата № 49) по писмено искане на собствениците или заинтересовани лица ОСЗ издава и заверява скици на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49 скицата представлява копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Лицето, което иска издаване на скицата, трябва да е вписано в регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. По отношение съставянето и поддържането на картата на възстановената собственост решаващият съд е изложил законосъобразни изводи, които настоящия съдебен състав споделя напълно. От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че в одобрената карта на старите реални граници имотът на жалбоподателката не е бил отразен, но след възстановяването му и с представената от нея скица - проект за нанасяне, в КВС е установено, че попада и се застъпва с имот № 140160 собственост на заинтересованото лице "Ватия" АД и част от имот възстановен на наследниците на Никола Младичин, поради което не е нанесен имота на жалбоподателката и не му е даден самостоятелен номер в съответствие с чл. 30, ал. 1 от Наредба № 49. След като е невъзможно заснемането и нанасянето на имота в КВС, поради записване на друг собственик, правилно първоинстанционния съд е приел, че следва да бъде разрешен спора за материално право по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в който следва да се установят категорията, граници и съседите на имота, след което се извърши нанасяне на промяната за имота в КВС в съответствие с изискванията на Наредба № 49. Неоснователни са доводите на касаторката в писмените бележки на адв. Алексиева за нарушение на чл. 13 от ППЗСПЗЗ. С разпоредбата се урежда реда за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и необходимото съдържание на заявлението. С чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определен реда в случаите на възстановяване на собствеността по чл. 11, при които се прилага удостоверение и скица от техническата служба на общината. По чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ се издават удостоверение и скица за възстановяване на собствеността в границите на урбанизираните територии, което е от компетентност на техническата служба при общината, а общинската служба по земеделие е орган по възстановяване на собствеността върху земеделски земи. В случая не са налице данни за производство по чл. 11 от ППЗСПЗЗ и позоваването на чл. 13 от ППЗСПЗЗ е неоснователно. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касаторката за допуснати нарушения на материалния закон по изложените от нея доводи при постановяване на обжалваното решение и при проверката по чл. 218 от АПК не се установи нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и е направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,