Решение № 13519 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2093/2012 г.

Решение № 13519 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2093/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 680 от 12.12.2011 г., постановено по адм. д. № 685/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен. Иска се отмяна на решението и развива подробни съображения по същество на спора. Ответната страна Симеон Тодоров Шарабански не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/24269 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (л. 13). В съдебното производство е призоваван на ответната страна изпълнителният директор на ДФЗ, като и отменителното решение е постановено спрямо него. От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ при условията на делегиране на правомощия от титуляра изпълнителния директор. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван. За правилното конституиране на страните по делото съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Изпълнителният директор на ДФЗ не е издател на акта, поради което не е надлежна страна по делото. Недопустимо е същият да бъде конституиран като страна или като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустимо да бъде подменен като ответник - издателят на административния акт (субект на административното производство) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт съдът е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК. Процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК представлява негова абсолютна процесуална предпоставка, а допуснатото нарушение има за последица недопустимост на съдебния акт. Постановеното решение подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта, който го е оспорил. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,