Решение № 11583 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2012 г.

Решение № 11583 от 21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4688/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Николай Василев Иванов от гр. Правец, обл. Софийска, против Решение № 113/9.02.2012 г., постановено по адм. дело № 794/2011 г., по описа на Административен съд София - област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 9048/20.06.2011 г. на ВНД началник група "АНД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - София, с която на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП във връзка с чл. 22 от ЗАНН и чл. 174, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка " изземване свидетелството за правоуправление на МПС", като неоснователна. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Процесуалният представител на ответния административен орган е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна в производството, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С оспореното решение Административен съд София - област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Николай Василев Иванов против Заповед № 9048/20.06.2011 г. на ВНД началник група "АНД" в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - София, с която на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП във връзка с чл. 22 от ЗАНН и чл. 174, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка "изземване свидетелството за правоуправление на МПС". За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. Установено е, че към момента на издаване на заповедта с влезли в сила НП на жалбоподателя са били отнети контролни точки, общо в размер на 45, повече от първоначалния определен брой от 39 за правоспособен водач на МПС. При недоказано възстановяване на контролни точки, към датата на издаване на заповедта са били налице предпоставките по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и възникнало задължение за връщане на СУМПС от жалбоподателя, което той не е изпълнил доброволно и административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е постановил ПАМ при налична материалноправна предпоставка за приложеното правно основание. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - област съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,