Решение № 8163 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2009 г.

Решение № 8163 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1726/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 38 и сл. от Закона за държавната собственост. Образувано е по жалбата на "АБС-строй" ООД против Решение № 857/30.12.2008 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на: 1./4,840 дка от имот № 77181.13.26 /стар № 3543/, целия от 5, 976 дка с определено обезщетение от 291 453,00 лв., 2./ целия имот № 77181.13.26.1 от 0,733 дка с определено обезщетение от 367 270,00 лв., 3/. целия имот № 77181.13.26.2 с определено обезщетение 190 391,00 лева, 4/. целия имот № 77181.13.26.3 от 8 016,00 лв., 5/. целия имот № 77181.13.26.4 от 0,019 дка с определено обезщетение от 9 520,00 лева, 6/. целия имот № 77181.13.26.5 от 0,019 дка с определено обезщетение от 5 010,00 лева 7/. целия имот № 77181.13.26.6 от 0,020 дка с определено обезщетение от 11 598,00 лева, 8/ целия имот № 77181.13.26.7 от 0,012 дка с определено обезщетение от 6 012 лева, 9/. целия имот № 77181.13.26.8 от 0,092 дка с определено обезщетение от 46 098, 00 лева, които имоти са в урбанизирана територия на гр. Харманли, описани са по кадастралната карта на гр. Харманли, за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив- Свиленград- Турска граница и оптимизиране на трасето. Жалбоподателят твърди, че е извършено отчуждаване на бетонов възел, имотите попадат в урбанизирана територия, в строителните граници на населеното място гр. Харманли, представляват земя и сгради, но обезщетенията са занижени . Иска увеличаване на обезщетенията. Ответната страна Министерският съвет на РБ не е изразил становище по жалбата, а в единственото заседание, на което е имало негов процесуален представител, на 18.02.2010 г. не е направил доказателствени искания. Заинтересованите страни МРРБ, МФ, МТИТС и ДПНК"Железопътна инфраструктура" оспорват жалбата. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че РМС № 857/30.12.2008 г. е обн. ДВ, бр. 5/20.01.2009 г. намира подадената на 2.02.2009 г. жалба за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С РМС № 857/30.12.2008 г., ДВ бр. 5/20.01.2009 г. са отчуждени от жалбоподателя за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линия Пловдив- Свиленград - Турска граница и оптимизиране на трасето следните недвижими имоти: 1./4,840 дка от имот № 77181.13.26 /стар № 3543/, целия от 5, 976 дка с определено обезщетение от 291 453,00 лв., 2./ целия имот № 77181.13.26.1 от 0,733 дка с определено обезщетение от 367 270,00 лв., 3/. целия имот № 77181.13.26.2 с определено обезщетение 190 391,00 лева, 4/. целия имот № 77181.13.26.3 от 8 016,00 лв., 5/. целия имот № 77181.13.26.4 от 0,019 дка с определено обезщетение от 9 520,00 лева, 6/. целия имот № 77181.13.26.5 от 0,019 дка с определено обезщетение от 5 010,00 лева 7/. целия имот № 77181.13.26.6 от 0,020 дка с определено обезщетение от 11 598,00 лева, 8/ целия имот № 77181.13.26.7 от 0,012 дка с определено обезщетение от 6 012 лева, 9/. целия имот № 77181.13.26.8 от 0,092 дка с определено обезщетение от 46 098, 00 лева. Имотите са в урбанизирана територия на гр. Харманли. Възлагането на оценката е станало с договор № 2722/21.07.2008 г. от НК "Железопътна инфраструктура". По делото е представен оценителски доклад за оценка, изготвена от независим оценител на 15.09.2008 г., от който е видно, че оценките са изготвени за земя и сгради, представляващи законно изграден бетонов възел, сертифициран в съответствие с Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, въвеждаща Директива 89/106 на ЕЕС за строителните продукти, на база реални сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждените, както и стойността на сградите с направените амортизационни отчисления. Общото обезщетение за земята - имот № 77181.13,26 е определено на 150 040 лева, за подобрения в имот № 77181.13.26 обезщетението е 141 413 лв., а за сградите е 785 320 лв. По делото е допусната и изслушана съдебна експертиза с вещо лице Спас Милчев, което дава първоначално заключение от 18.02.2010 г., че при ползване на пазарни свидетелства за имоти със съпоставими характеристики относно отчуждената част от земята на имот № 77181,13.26 обезщетението е 199 892.00 лева, по 41,30 лв. / кв. м. Относно сградите е използвал метода на разходите и определя обезщетения както следва: № 77181.13.26.1 в размер на 425 088 лв., а за № 77181.13.26.2 обезщетение от 228 540 лв., завишил и обезщетението на имот № 77181.13.25.5 - ел. табла като определя оценка от 5 799 лв. заради еталона за подобрена сграда. Общо за подобреният дава оценка от 325 983 лв., без ги конкретизира по номерата на имотите по решението на Министерския съвет. След допълнителна и служебно поставена задача на съдебния експерт от страна на съда, предвид чл. 172, ал. 2 от ГПК и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДС, заради отказа на страните да ангажират други доказателства, вещото лице дава различна оценка на обезщетението с допълнителна експертиза от 26.05.2010 г.: 1./ за имот № 77181.13.26 е определено обезщетение от 229 706, 40 лв. 2./ за имот № 77181.13.26.1 /по предназначение промишлена сграда/ е определено обезщетение от 657 196,80 лв. 3/. за имот № 77181.13.26.2 /по предназначение складова база/ е определено обезщетение от 348 482,00 лв, 4/. за имот № 77181.13.26.3 /по предназначение промишлена сграда/ е определено обезщетение от 23 787, 20 лв. 5/. за имот № 77181.13.26.4 / по предназначение складова база/ е определено обезщетение от 22 597,80 лв. 6/. за имот № 77181.13.26.5 /по предназначение складова база/ е определено обезщетение от 11 893, 60 лв. 7/. за имот № 77181.13.26.6 / по предназначение промишлена сграда/ е определено обезщетение от 33 785, 80 лв. 8/ за имот № 77181.13.26.7 /по предназначение "друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда/ е определено обезщетение 20 271,40 лв 9/. за имот № 77181.13.26.8 не е определил обезщетение, защото няма данъчна оценка / виж обяснение в о. с. з. от 27 май 2010 г./. От така установеното се налагат следните правни изводи: Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. По § 1а от ДР на ЗДС по смисъла на този закон "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а "пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС в случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони, каквито са отчуждените имоти на жалбоподателя. Поради това, че имотът е бетонов възел с определен начин на трайно ползване "друг вид производствен, складов обект", липсват вписани сделки на имоти със сходни характеристики, настоящият съдебен състав възприема допълнителната съдебна експертиза на вещото лице Спас Милчев изготвена на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДС. Не възприема първоначалната експертиза изготвена при съпоставяне на цени на имоти в урбанизираната територия на гр. Харманли за земята и при използване на метод на разходите, който не е предвиден в закона. Жалбата е основателна и следва да се уважи за следните имоти: за имот № 77181.13.26.1 обезщетението се увеличи на 657 196,80 лв., за имот № 77181.13.26.2 обезщетение се увеличи на 348 482,00 лв, за имот № 77181.13.26.3 обезщетението се увеличи на 23 787, 20 лв., за имот № 77181.13.26.4 обезщетението се увеличи на 22 597,80 лв., за имот № 77181.13.26.5 обезщетението се увеличи на 11 893, 60 лв., за имот № 77181.13.26.6 обезщетение се увеличи на 33 785, 80 лв., за имот № 77181.13.26.7 обезщетението се увеличи на 20 271,40 лв. Неоснователна е жалбата и следва да се остави без уважение по отношение на обезщетението за имот № 77181.13.26 и имот № № 77181.13.26.8. И при първоначалното и при допълнителното заключение обезщетението за имот № 77181.13.26 е определено от вещото лице съответно на 199 892 лв. и 229 706, 40 лв., което е по-малко от определеното обезщетение с РМС № 857/2008 г. Следователно за този имот няма занижаване на оценката от страна на административния орган, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. По отношение на имот № № 77181.13.26.8 с първоначалното заключение вещото лице не определя друг размер на оценката, различен от този на административния орган. В допълнителната експертиза също не определя друг размер на обезщетението с обяснение, че за този имот няма данъчна оценка. Следователно и за този имот жалбата е недоказана, а поради това и неоснователна. Предвид обстоятелството, че решението, в частта за посочените по-горе имоти е незаконосъобразно и следва да се измени, като се увеличи обезщетението по вариант втори на експертизата, жалбоподателят следва да бъде осъден да възстанови в полза на бюджета на съда сумата от 100 лева, представляващи разходи от бюджета на Върховния административен съд за изготвяне на непоисканата от жалбоподателя, но служебно допусната допълнителна съдебна експертиза. Това съответства и на правилото за отговорността за разноски за направени от жалбоподателя разходи, но съответно на уважената и оценяема част от жалбата. Жалбоподателят е поискал присъждане на направени разноски по списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, представен от адвокат Братанов: 6000 лева по договор за правна помощ от 1.07.2009 г. и 300 лева депозит за изготвяне на първоначалната експертиза за вещо лице. Представени са доказателства за плащане, ведно с начислен ДДС. Искането е основателно и следва да се уважи относно адвокатското възнаграждение, но в размер на 4 609 лв., съразмерно на уважената част от жалбата и 300 лева за вещо лице, общо в размер на 4 909 лв. Министерският съвет на РБ не е направил възражение по размера на направените от жалбоподателя разноски. Единствено юрисконсулт Гиздова, процесуален представител на министерство на финансите, прави такова възражение, но то не може да ползва ответната страна, която носи отговорност за разноските на жалбоподателя по чл. 143, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение