Решение № 160 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60244/2016 г.

Решение № 160 от 26.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и управление в [населено място] чрез процесуалния му представил адв. И. В. срещу решение № 200 от 28.1.2016 г. по т. д. № 3731/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е потвърдено решение № 7/15.5.2015 г. по т. дело № 343/2013 г. по описа на Видински окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 266 вр. чл. 259 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, /предявен като частичен/, имащ за предмет заплащане на извършени инвестиционни разходи за строителство на обект "Пристанище Север"- В., по сключен между страните договор от 22.5.2001 г. за изграждане и експлоатация, а именно: на склад на стойност 52 000 лв, при цялостна искове претенция в размер на 527 000 лв; изграждане на насип с речна баластра, с цена 23 940 лв при цялостна искова претенция 38 400 лв; за изграждане на нефтово стопанство с цена 19 600 лв, при цялостна искова претенция 239 800 лв, за изграждане на масивна ограда с цена 3840 лв, при цялостна искова претенция от 38 400 лв и [фирма] е осъден да заплати на И. Т. Й. сумата 9 860 лв разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира разноски, сторени в това производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че видно от сключен на 18.7.2001 г. анекс, страните са се споразумели да прекратят договора за изграждане и експлоатация на "Пристанище Север", считано от датата на подписване на анекса, поради обективната невъзможност за изпълнението му. При това положение действието му е прекратено по взаимно съгласие и в резултат на прекратяването са отпаднали правните му последици, една от които се подържа да е претендираното с предявения иск задължение на ответника да възстанови на ищеца разходите, направени за изграждане на процесните обекти, поради несбъдване на предвиденото в договора условия /предоставяне на концесия/, обуславящо възникване на такова задължение. Следователно ответникът не дължи на основание сключения и в последствие прекратен договор спорното вземане, поради което предявеният иск за присъждане стойността на изграденото от ищеца е неоснователен. При това положение съдът е приел за ирелевантни всички останалите съдържащи се във въззивната жалба доводи. С определение № 193 от 23.2.2017 г., Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуално правния въпрос: "Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички относими доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, както и да обоснове защо приема едни и не приема други относими към спора доказателства, като е прието, че същият е разрешен в противоречие с решение № 43 от 4.6.2014 г. по гр. дело № 213/12 г. на ВКС, ТК, решение № 217 от 9.6.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на Четвърто ГО и решение № 235 от 4.7.2011 г. по гр. дело № 513/10 г. на ВКС, Четвърто ГО. По отговора на поставения въпрос: В цитираната задължителна съдебна практика е прието, че при постановяване на решението си въззивният съд следва да обсъди всички относими доказателства и доводите на страните, както и да обоснове защо приема за установен факт, който не се е осъществил и не приема за установен факт, който се е осъществил. При обосновано оплакване във въззивната жалба съдът е длъжен да установи фактическата обстановка като обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и взаимна връзка,, както и доводите възраженията на страните. Съдът е служебно задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това, какъв е предмета на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което препятства осъществяването на контролната функция на касационното производство и съставлява основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По оплакванията в касационната жалба. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост. Не е обсъдил договора за изграждане и експлоатация на "Пристанище Север" от 22.5.2001 г. и по точно клаузата на чл. 4, т. 7, съгласно която при непредоставяне на концесия на [фирма] договорът продължава действието си до момента на пълно издължаване на инвестираните разходи в строителството. Не е обсъдено представеното по делото разрешение за строеж № 369 от 27.3.2002 г. на главния архитект на [община], в което е вписано, че същото се издава с оглед сключения между страните договор от 2001 г., въз основа на който е започнало и е реализирано част от строителството. Отделно от това във въззивната жалба са изложени съображения, че във връзка с издаденото разрешение за строеж ищецът е реализирал строителни дейности/инвестиции на определена стойност /индиции за това се съдържат и в представения договор за концесия чл. 36, ал. 1, в която се говори за заплащане стойността на незавършеното строителство на закрит склад на пристанището/. Въззивният съд не се е занимал с въпроса и не е обсъдил доказателствата във връзка с това налице ли е действително извършено строителство и на каква стойност е същото, както и защо не се дължи заплащането му, съобразно клаузата на чл. 4, т. 7 от договора, послужил като основание за изграждане на уговорените обекти. Следва да се укаже на съда, че след като установи дали между страните има сключен договор и какъв е по вид трябва се произнесе по своевременно направеното възражение за нищожност на същия. С оглед на тази преценка ще следва да обсъди и докога е продължило действие на договора /ако е валиден/, както и дали претендираните вземания не са се погасили по давност, в който смисъл са твърденията на ответника направени с отговора на исковата молба и подържани пред касационната инстанция. Разгледани в тяхната съвкупност тези факти биха могли да обусловят други изводи. Не съобразявайки изложеното въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане по съществото на гражданскоправния спор. Воден от гореизложените мотиви, Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение